/Поглед.инфо/ Клеймото „провал” за управлението на правителството на Демократичната левица ни бе лепнато не от „Раковски” 134, а от „Позитано” 20, казва през 1998 г. Жан Виденов

Откъс от книгата „Отвъд политическия театър през погледа на Жан Виденов”:

- Гн Виденов, наистина ли вярвате, че само деградацията на отношението към властта сред перестроечните елити на БСП е причината за провала на лявото управление? Защо, дори останал съвсем сам, продължавате на защитавате правотата на това управление?

- Първо – защото правотата му по редца принципно важни въпроси за мен е неоспорим факт. Готов съм да го доказвам, ако се наложи (а тя, истината, малко – по малко и сами излиза наяве).

Второ – защото не приемам фразата клеймо „провал”, лепната ни, забележете, не от „Раковски 134 и от в.”Демжокрация”, а от „Позитано” 20 и от в.”Дума”. Колкото и неприятно да е това за перестройчиците, в България се провалиха именно те, а не социалистическото управление.

И трето – защото изключително много уважавам фактите, цифрите и логиката. А те недвусмислено сочат, че до началото на безогредната политическа дестабилизация, свързана със споровете окоро кандидат-президентите, страната се справяше сравнително добре. 1995-1996 г. беше първият (и вероятно последният) период в продължение на много години, в който правителството плащаше старите дългове на своите предшественици, без да товари с нови заеми своите наследници. А два и половина милиарда долара плащания съвсем не са малка цифра! Стабилизирани бяха цените и валутата, доходите, заетостта, производството, износът. Това беше моментът – не по-рано и не по-късно – да се посегне към финансовия възел и структурната криза. Дадохме този толкова закъснял старт в средата на 1996 г. и платихме неговата толкова висока икономическа, социална и политическа цена към края на годината. В замяна получихме здрава основа, върху която сегашната стабилност можеше да се гарантира и на едно много по-високо и по-достойно за страната ниво. Политическата дестабилизация обаче продължи, вътрешнопартийната опозиция на социалистическото управление се поднови и в началото на 1997 г. заплатеното така скъпо и прескъпо бе пропиляно с лека ръка. А допълнителната цена се оказа непосилна за левицата, достигната що-годе надеждна база за стабилизация – незащитима за нацията.

Ето това е истината, която съм в състояние, длъжен съм и имам правото да защитавам.

Какво казва Жан Виденов за канибализма в БСП, приватизацията, синята клиентела и андрейрайчевщината - можете да прочетете тук