/Поглед.инфо/ На тези избори това, което ще придаде енергия на политическото гласуване, е опитът на гласоподавателя да покаже с гласовете си, че има нещо радикално сбъркано в начина, по който се прави политика у нас и това, че той иска промяна - без да е безкрайно обнадежден, обаче. Има остър дефицит на идеи – не само у нас, а и на европейско и световно ниво.
Това се дължи и на факта, че съвсем скоро имаше президентски избори, на които видяхме много мощна демонстрация на наказателен вот – и към статуквото към момента, и към политическата класа. Там се получи лек разряд на тази енергия, малко се отслаби потенциалът за наказателен вот. За разлика от президентските избори сега – на парламентарните, вече трябва да избираш „за“ – а с това имат проблем всички партии. Сами по себе си изборите са доста интересни, особено на локално равнище, където има интересни битки и се експериментират някои нови неща. На национално – нямаше особени изненади.
Има очакване за промяна – пролича и на президентските, пролича и на референдума, а и сега на тези избори си личи. Има нужда от сериозна промяна в политическата система. Дали това непременно предполага смяна на конституцията, смяна на изборния кодекс – по всяка вероятност ще има и такива, но ако така я караме, очевидно няма да създадем работеща демокрация, няма да преодолеем отчуждението между политически елити и избиратели, а и няма да имаме ефективно управление.
А как да я караме? – това е дълъг разговор, който трябва да се случи в гражданското общество. Посланието трябва да дойде от там. Но времената не са благоприятни. Обстановката, не само у нас, а и световната и балканската, отново се нагнетява по независещи от самите нас причини. Това активира и радикализъм, и популизъм, но и страх от по-радикални промени. Нещата и без това са нестабилни и няма много желаещи измежду по-решаващите политически фактори да клатят лодката. Тече ферментация. И в българското общество, и в европейското, и в световен мащаб отново виждаме дефицит на идеи. Необходими са нови идеи, но по опит от миналото се посяга към сдъвкани идеи. Едва ли в тях е разковничето. Целият свят е леко стъписан и т.нар. политическа мисъл не генерира убедителни идеи. Смутът е глобален.
На изборите не очаквам нито нещо катастрофично, не очаквам и бързи, лесни и генериращи оптимизъм решения. Натрупаха се кумулативно много проблеми и няма лесен начин те да се решават в български условия. Много зависим от това, какво ще се случи в Европейски съюз, много зависим от ситуацията на Балканите. Единственият печеливш ход е, ако открием в себе си способност да генерираме работещи и фокусирани върху бъдещето на страната решения.
На тези избори безспорно се иска промяна, но няма да е лесно с инструментите на българската политическа реалност да бъде достигната. Все пак трябва да гласуваме, поне да поддържаме достатъчна легитимност на институциите и на политическата система – защото ако и това не е направено, няма кому да се сърдим.
Иначе и тази кампанията бе наситена с обещания – те се леят отвсякъде. Това не е нещо ново като стил в сравнение с това, което сме наблюдавали. В кампанията не се видяха някакви съществени изненади. Ако трябва нещо да бъде откроено – това е, че тя беше изключително вяла. Да, има ги медийните поддържащи изяви от партиите, но почти всички избраха стратегията на непосредствен контакт с избирателите, ходене в населени места, целеви групи. Тази стратегия може би е в търсене на начина да се преодолее голямото отчуждение на политическата класа от избирателите. Може би по своеобразен начин са извлечени поуки от референдума, който нееднозначно показа, че голяма част от избирателите искат да са непосредствено в контакт с кандидатите, за да си зададат своите въпроси и да получат конкретни ангажименти. Като цяло обаче кампанията беше вяла. Е напоследък имаше енергизиране най-вече по повод случая с ДОСТ и сериозната намеса от страна на турската държава във вътрешните работи на България, но в неделя ще видим дали това ще доведе до висока избирателна активност. Като цяло очаквам по-скоро нормална, прилична активност на тези избори – около три милиона – три милиона и шест-седемстотин хиляди гласували.
Тези избори не създават особени надежди за изненади, въпреки, че всяка партия, особено опозиционните, предлагат своите версии за промяна. В това отношение най-активна е БСП. Но не наблюдаваме висока степен на политизираност. По-скоро ще се запази онова отчуждение, което си го има.
В говоренето на тези избори се забеляза олевяване на риториката – лявото стана по-модно отколкото беше. Виждаме олевяване в ГЕРБ, Обединени патриоти, БСП – пенсии образование, повишаване на доходите. Явно са разчетени тези основни проблеми от политиците, но не знам до колко те са повярвали.
Изследванията, които се правеха през цялата кампания, показаха слаби варианти в резултатите – всичко бяха пулсации в рамките на статистическата грешка. Битката между големите партии цели да ознаменува, че с еднополюсния модел, доминиран от ГЕРБ, вече е свършено и отново се връщаме към класическото ляво – дясно противостояние. Но по-малките партии също са доста активни и това, което е ясно, че в парламента няма да се окажат само две, а ще има между пет и седем политически сили. Той пак ще бъде силно фрагментарен, пак ще се налагат коалиции – а те няма да са лесни. Което обещава изборите да бъдат интересни - поне за тези, които имат интерес към политическия сезон.
----
Живко Георгиев, социолог.