/Поглед.инфо/ Строящият се за ВМФ на Русия спасителен плавателен съд „Игор Белоусов” ще получи автономни подводни апарати за спасителни работи и дълбоководни изследвания.
Пилотируемите мини-подводници и безпилотните апарати заемат все по-важно място в състава на ВМС на страните по света и се използват както за бойни, така и за напълно „хуманни” задачи. Подобни системи са способни многократно да увеличат ефективността на постоянния и старателен контрол на подводното пространство.
Първите подоводни роботи се появиха още през 50-60-те години на миналия век, но истинският им бум започна към края на века, когато се появи техническата възможност да бъдат произвеждани апарати, способни да изпълняват сложни операции без участието на човек или с външно управление. Безпилотните машини станаха истинска магическа пръчка там, където използването на апарати с екипаж е прекалено рисковано или технически невъзможно.Подводните роботи могат, без човешко участие, да се борят с минни и други подводни загграждения, да осъществяват мониторинг и ремонт на подводни обекти, да изследват релефа на дъното, и масата на водите. Освен това, те позволяват да бъде увеличена далечината на хидроакустичните комплекси на подводниците.
Първоначално подводните роботи бяха прекалено големи, за да се използват от обикновени кораби и подводници. За операциите с подобни устройства се създаваха специални носители. Те се използват и сега - например атомната подводница SSN-23 „Jimmy Carter” на ВМС на САЩ, въведена в строй през 2005 година. За работа с подводните роботи в конструкцията на подводницата - изначално стандартна многоцелева подводница от типа Seawolf - още при строежа са били внесени изменения.
Специалните носители на подводни апарати в състава на ВМФ на Русия предоставят широки възможности за работа с големи многофункционални системи, както с безпилотни, така и с пилотируеми апарати. Но модернизацията на техниката позволява да се създават подводни роботи с размери на обикновени торпеда, морски мини и даже по-малки, което позволява тези апарати да бъдат използвани от стандартни подводници.
Възможностите на новите и модернизираните руски подоводници в тази област остават държавна тайна, затова е трудно да се каже, доколко руският флот изостава или не изостава от чуждестанните си съперници в сфера. Но, ако се съди по снабдяването на спасителната служба на ВМФ с подводни апарати с различно предназназначение, може да се предположи, че ВМФ на Русия, макар и да изостава от водещите флотове на западните страни, намалява това изоставане.
Освен вече споменатия „Игор Белоусов”, който ще бъде снабден с подводен робот и два пилотируеми апарата, Спасителната служба на ВМФ предишните години получи няколко автономни апарата от типа „Пантера”, произведени във Великобритания.
Ценна придобовка са и руските дълбоководни апарати „Рус” и „Консул”, предназначени не само за спасителни работи, но и за дълбоководни изследвания. „Консул”, който се е потапял на дълбочина 6500 метра, според специалистите, е способен да „се гмурне” и по-дълбоко.