/Поглед.инфо/ Китайският синдром
Китайски синдром (China Syndrome) е ироничен израз сред професионалната общност, първоначално означаващ хипотетична тежка авария на АЕЦ с разтопяване на активната зона на реактора (включително и ядреното гориво), прогаряне на дъното на реактора, стопяване на железобетонната конструкция на енергоблока и проникването на стопилката в почвата.
Идеята имаше голямо влияние сред обществото и инженерната мисъл, независимо от това, че в действителност нито едно такова събитие не е станало. С течение на времето изразът придоби и нови смислови значения – появи се филма “Китайски синдром”.
Устройства за локализация на стпоилката
След чернобилската авария, при проектирането и строежа на АЕЦ започна да се отделя особено внимание на безопасността. АЕЦ “Тянван” в Китай и АЕЦ “Куданкулам” в Индия са първите в света, които имат устройства за локализиране на стопилката (устройства локализации расплава (УЛР), или ловушками.)
Първите разработки на концепцията за УЛР са на две компании – френската «Framatome» и германската «Siemens» за европейския реактор EPR.
Това е била, така да се каже, концепция на “външна” ловушка с разливане на стопилката. В нея след пробиването на корпуса на реактора стопилката (кориум) попада в своеобразна “предловушка”, там се натрупва и, чак след като е добила достатъчна кондиция, оптимална за разливане, се разтопява своеобразната “тапа” на дъното и стопилката се е разтича в помещение с площ около 170 m2, където постепенно се охлажда и кристализира.
Тази концепция е имала редица минуси: наличието на голямо допълнително помещение довежда до повишаване на налягането в херметичната зона (контейнмънта) при бързо охлаждане, което би затруднило след-аварийните дейности.
В основата на руския проект е заложена тигелна конструкция, просто казано – железна “каца”, която от вън се охлажда с вода, а вътре в нея се намират така наречените “жертвени” материали.
Най-сложната задача се оказа, именно, откриването на състава на тези материали. Първо, жертвените материали трябва да погасяват енергията на стопилката и да понижават температурата и, която във вътрешността на ловушката не трябва да превишава 3000 оС. На второ място жертвените материали трябва да предотвратят емисиите от водород при окисляване на циркония, а също така да осигурят подкритичност (невъзможност за възникване на верижна реакция) на стопилката (да предотвратят водородни и топлинни взривове). Трето, жертвените материали трябва добре да се разтварят в стопилката за това, че да увеличат контакта на стопилката със стените на ловушката, което позволява да се намали температурата на корпуса и до безопасно ниво.
УЛР се монтира непосредствено под самия реактор (на дъното на шахтата на реактора) и представлява конусовидна метална конструкция с обща маса над 800 тона. Охлаждащата вода циркулира в тръби вградени в тялото на УЛР.
В европейските реактори EPR ловушката предствлява наклонена конструкция, монтирана под реактора. По нея, стопилката проникнала през пробития реактор, се насочва в басейн с вода и охлаждаемо метално дъно, специална конструкция.
Качествата на разработката са потвърдени от експертите на МААЕ. В ЕС специална експертна група обследва различните проекти на УЛР и даде висока оценка на руския проект.
Всички конструкции на реактори от поколение 3+ задължително са снабдени с УЛР. Трябва да се знае, че реакторни установки от трето поколение произвеждат Япония, Китай, Русия, Франция и САЩ. А от тях – поколение 3+ само Русия, Франция и САЩ.
Това е още едно от доказателствата, че ядрения остров ВВЭР-1000/В466Б за проекта на АЕЦ “Белене” (седми блок на АЕЦ “Козлодуй”) е от поколение 3+.