/Поглед.инфо/ Русия е способна да оглави световния пазар за космическо електричество. То ще се появи, когато в орбита започнат да действат много слънчеви електроцентрали. Всяка ще представлява една огромна по площ слънчева батерия, която ще предава тока на Земята във вид на лазерен или СВЧ-лъч.
Руските специалисти измислиха, как да направят тези централи максимално евтини и да се изведат в космоса. Вместо твърдите платформи тежки десетки хиляди тона, се предлага мека конструкция от тънка ципа с гъвкави слънчеви панели. Дебелината на ципата е едва 12 микрона. Цялото това огромно платно преди старта се помества в една сравнително малка капсула, а в космоса се разтяга до формата на плоскост и удържа формата си за сметка на бавно въртене. В Русия са създадени уникални технологии за разгръщане на подобни ципести конструкции, както и един друг необходим елемент на слънчевата космическа централа – съвременни влакнести лазери. Сега със създаването на тези централи се занимава главното научно учреждение на "Роскосмос" – Централния научно-изследователски институт по машиностроене (ЦНИИмаш)."Гласът на Русия" интервюира главния научен сътрудник на ЦНИИмаш Витали Мелников.
КОРЕСПОНДЕНТ: Господин Мелников, пояснете дали проектът съществува в ЦНИИмаш само във вид на идея или това е поставена задача?
Витали Мелников: Във вид на идея. Нашият Институт е научно-изследователски и той е длъжен да предлага или нещо несъществуващо в света, или нещо абсолютно съвършено. Всички нови идеи се събират, обмислят се, правят се предложения, докладва се на ръководството. А по-нататък програмата чака своето време.
КОРЕСПОНДЕНТ: Уточнете, моля, един технически момент: дали има предложения по въпроса за размерите на първоначалния вариант на централата?
Витали Мелников: Централата следва да има мощност един гигават. Но трябва да бъде предходена от демонстрационен прототип от 100 киловата, на който ще се тренираме и ще минем всички технически етапи на създаването, а след това вече ще правим значително по-големи конструкции. Демонстрационният вариант ще представлява спътник със слънчева батерия и лазерна уредба, която ще предава енергията на неподвижен аеростат, от който токът по кабел ще отива на Земята.
КОРЕСПОНДЕНТ: На каква орбита ще бъде изстреляна централата?
Витали Мелников: Най-добрата орбита е геостационарната. Централата ще виси над конкретна точка и ще предава енергията там, където следва.
КОРЕСПОНДЕНТ: Ако централата представлява тънка ципа, как тогава на нея ще се укрепват толкова много оптични влакна, как ще се монтират те?
Витали Мелников: Влакнестата оптика, с която разполагаме, е наша разработка. Когато говорим за свръхпроводимост, си представяме, че една медна жица предава енергията 1000 пъти по-добре. Но защо трябва тя да е от мед? По нашето влакно с диаметър 200 микрона – т.е. колкото бръснарско ножче – се предават 50 киловата енергия. Нима това не е свърхпроводимост? 1000 пъти повече, отколкото с помощта на мед. И ето че едно такова тънко влакно минава през цялата централа. Със закрепването му на ципата проблеми няма.
КОРЕСПОНДЕНТ: Кога, според Вас, ще може да се организира изстрелването на демонстрационния проект с площ от няколко хиляди квадратни метра?
Витали Мелников: Това ще може да се направи към 2015-2017 година.