/Поглед.инфо/ Руски инженери разработили навигационен комплекс за морската авиация, който може да осигури „сляпо” кацане на самолет на палуба на самолетоносач. В близко време във флота ще започнат изпитания на този комплекс и ако те преминат успешно, то пред морската авиация ще се открият нови възможности.
Кацането на палуба не е занятие за страхливите: изтребител, в обикновени условия, който каца на ивица 2,000 метра дълга и 50 метра широка, е необходимо да кацне в сектор по-тесен и къс, и към това трябва да се добави често люлеещият се самолетоносач. Стоманените въжета на аерофинишера трябва да забавят самолета, но кацане все едно трябва да се извърши при форсирани двигатели за да може в случай на неулучване на въжетата, самолетът да набере височина и да се подготви за втори опит.Малко са пилотите, които могат да кацнат с изтребител на палуба, а всякакви усложнения на времето съкращава количеството на готовите за излитане екипажи много повече, отколкото ПВО на противника. Нито един командир на авиоотряд няма да вдигне самолета във въздуха, ако очакваните условия за кацане бъдат по-тежки, отколкото за каквито е готов летеца.
Американският флот с многогодишна традиция на експлоатация на палубни самолети е натрупал огромен опит на „сляпо” кацане, но и при тях да кацне самолет в пясъчна буря над Персийския залив, или при снежна буря над Северна Атлантика (Тихи океан), не всеки може.
За руската морска авиация въпросът с ограничението на времето стои още по-сложно. Главните бази на двата океански флота на Русия са разположени в райони, които се славят с метеорологични сюрпризи. За Севера, освен всичко друго, се добавя и полярната нощ.
Новата система за „сляпо” кацане, обозначена като СРНК (спътников радионавигационен комплекс), дава възможност рязко да бъде повишена точността на определяне на координатите на самолета благодарение на метода на т.н. относителна навигация. В основата му е залегнала вече отдавна използваната спътникова навигационна система, но в дадения случай самолет, който ще извърши кацане в режим на реално време, обменя сигнали с още един самолет, снабден с такъв комплекс. Допълнителната точка на отброяване дава възможност да бъде повишена точността на определяне на координатите до 10 см. и тя да се сравни с координатите на самия кораб, имайки предвид колебанията на палубата на самолетоносача на вълните. Изведената на индикатор на страничното прозорче прицелна марка, която пилотът трябва да удържа в планираната точка, осигурява прицелно насочване за кацане и докосване на палубата с допустимо отклонение дори при абсолютно отсъствие на видимост.
В перспектива СРНК може да бъде установен на всякакъв вид самолети: точното насочване за кацане при всякакви метеорологични условия е актуално не само за морските летци. Блок СРНК може да бъде поставен не само на самолет – той може да бъде разположен на командно- диспечерски пункт на летище, позволявайки на самолета да извърши кацане в отсъствие на видимост на земята. В идеалния вариант такава система ще изключи катастрофите, подобни на станалата на 10 април 2010 година, когато близо до летището на Смоленск- Северный катастрофира Ту-154 с президента на Полша на борда.
Предварителните изпитания на СРНК вече показаха резултат: изтребител Су-30, снабден с такъв комплекс, извърши няколко прелитания над палубата на „Адмирал Кузнецов” с докосването й с колелетата на шасито. Ако изпитанията преминат успешно, то СРНК ще бъде установен както на стоящите на въоръжение Су-33, така и на перспективните МиГ-29К, поръчани за авиацията на ВМФ на Русия в рамките на държавната програма за оръжия за периода 2011-2020 години.