/Поглед.инфо/ Представлението на театър “Възраждане” разглежда темата за самотата, липсата на любов и невъзможността за откриване на компенсаторно нейно средство.

Представлението “Стая за гости” се изправя лице в лице с темата за самотата. Новото премиерно заглавие на театър “Възраждане” се вглежда в разпада на синтетиката в чувствата, в липсата на любов и споделя, че изкуствено захранените човешки потребности нямат траен живот, нямат архетип, на който да стъпят. Всеки персонаж в тази пиеса изгражда своя мини изкуствен свят, като разпад на живи частици.

Героите на премиерния спектакъл на театър “Възраждане” са четирима, но всъщност този театрален проект настанява всеки един от нас в “Стаята за гости”.

“Мъж и жена, захвърлени на територията на самотата, от години градят, всеки сам за себе си, илюзорни светове в желаниeтo си да компенсират непоносимата липса на човешка близост. Да привнесат смисъл в живота си и да го задържат с цената на всичко до идването на неизбежния край. Инцидентно в дома им пристига гост, друг, чужд, различен, носещ своя свят, свое собствено търсене на изход от самотата – ничията земя като бездна на живеенето. За кратко съградените уж светове се разпадат и изплуват - думи, усмивка, допир, топлина, дом, любов. Но нещо не е на своето място, друго - липсва. И всичко това се случва в един малък апартамент на Хаузфелдзидлунг 23/5/1, 22ри район, Виена, Австрия. А светът? - „Светът? Светът си гори и без това от доста време!”- споделя за своя прочит на пиесата режисьорът, Зафир Раджаб.

Херта Заманика на Жана Рашева живее сред инсталации, които имитират дом, уют и ласка. Густл Кнап, превъплащение на Свежен Младенов и Херта потъват в синтетични взаимооотношения, в които светът им бавно и сигурно се разпада. В ролята на Самир Наблиси е талантливият млад артист, Боян Фераджиев. В ролята на Сестра Юдит е актрисата Виттория Николова, номинирана за награда Аскеер 2021 в категорията за изгряваща звезда.

Зафир Раджаб завършва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” през 2012 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. Дебютира през 2010 г. с ролята на Дюбоа в “Мизантроп” от Молиер. От 2013 г. е част от трупата на Народен театър “Иван Вазов”. През 2020 г. запова да следва магистратура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в специалност “Режисура в сценичните изкуства” с преподавателски екип в състав: проф. Пламен Марков, доц. д-р Петър Кауков и Явор Гърдев. Споделя, че изборът му на ново амплоа произлиза от нуждата да добави още нещо от себе си към театралното изкуство.

Авторът на “Стая за гости”, Петер Турини се интересува преди всичко от проблемите на социалните и расови малцинства, на уязвимото младо поколение и на пренебрегваните възрастни. Темата за бежанците в прочита на режисьора е от силно вторичен характер. Представлението на театър “Възраждане” разглежда темата за самотата, липсата на любов и невъзможността за откриване на компенсаторно нейно средство, като навлиза дълбоко в междуличностните отношения на персонажите.

Премиерата на “Стая за гости” е на 28 май от 19 часа.

Следващи дати 13 и 29 юни.

Билети могат да се закупят на касата на театър “Възраждане”, както и онлайн на https://bit.ly/3ym56fi .

Петер Турини е писател на свободна практика. Роден е през 1944 г. в Каринтия, Австрия. Става известен с първата си театрална творба „Лов на плъхове“ и сценария на телевизионната серия „Алпийска легенда“. Автор е на много пиеси, филмови сценарии, издава стихосбирки, публикува публицистични текстове и есета. Носител е на многобройни авторитетни литературни награди. През 2008 г. получава наградата „Вюрт“ за европейска литература и златния пръстен на Йохан Нестрой. Неговите творби са преведени на повече от 30 езика, а пиесите му се играят на всички големи световни сцени. Някои от тях са излъчвани и като радиопиеси или са заснети като телевизионни филми. През 2005 г. Петер Турини е избран за член-кореспондент на Немската академия за език и литература в Дармщат. От 2010 г. е почетен доктор на Клагенфуртския университет.

“Стая за гости”

Автор: Петер Турини

Превод: Владко Мурдаров

Творчески екип в състав: Режисьор: Зафир Раджаб Сценография и костюми: Елис Вели Композитор: Ян Руменин Плакат: Радослава Боор Фотограф: Даниел Рашев

Действащи лица: Херта Заманика - Жана Рашева Густл Кнап - Свежен Младенов Самир Наблиси - Боян Фераджиев Сестра Юдит - Виттория Николова.