От утре започват 40-дневните коледни пости, които свършват на Бъдни вечер.
Днес са Коледните заговезни - последният ден, в който може да се яде месо. От утре започват 40-дневните коледни пости, които свършват на Бъдни вечер.
Преди Коледа вярващите християни постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - сина Исус Христос.
Постът се нарича още Малка Четиридесетница и е установен сравнително късно в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.
За Коледните заговезни се коли голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се и пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се и вита баница с тиква /тиквеник/ с много орехи. След като семейството се навечеря, стопанката на къщата измива и скрива лъжицата, която е ползвала, за да сипва блажно и няма да я пипа цели 40 дни, края на които е на Коледа, когато е и отгояването.
За самото отгояване вярващите се приготвят още от Никулден. Стопанинът на къщата хваща няколко птички, обикновено това са врабчета, а жената ги попарва и соли. След като са почистени и осолени, се нанизват на конопена връв и се провесват на хладно под стряхата да съхнат. До Коледа вече са сухи чирози. След службата в църквата, стопанката скъсва връвта с врабците и дава на всеки член от семейството по едно парче – крилце за момиченца, копанче – за момче. След като са се “смърсели” всички могат да седнат на богатата трапеза, отрупана с блажни ястия.
Забранени са всякакви храни от животински произход - меса, прясно или кисело мляко, яйца, сирене, кашкавал. Олиото и виното са позволени във всички дни, с изключение на сряда и петък. На Никулден, 6 декември, е разрешена риба, както и виното.
Венчавките са забранени от днес (началото на коледните пости) до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление - Йордановден (6 януари).