“Много ни е трудно, през март ни уведомиха от министерството на културата и информацията в Белград, че ни намаляват бюджета със 75% и, че е необходимо да останем 8 души”, разказва главният редактор на вестника Васко Божилов.

Пред фалит е изправено единственото българско издание в западните покрайнини на Сърбия - "Братство".

Причината е намаляване на бюджета от страна на сръбските власти, които изправят и приравняват българското малцинство там с това на ромите.

Вестник "Братство" излиза от 50 години. Бил е с 3000 тираж, сега е с 2000 като седмичник. Издателството със същото име издава и детското месечно списание "Другарче" и литературното списание "Мост", което излиза на всеки два месеца.

Редакцията се намира в центъра на град Ниш.

“Много ни е трудно, през март ни уведомиха от министерството на културата и информацията в Белград, че ни намаляват бюджета със 75% и, че е необходимо да останем 8 души”, разказва главният редактор на вестника Васко Божилов.

От министерството са уведомили редакцията, че може да има само един вестник, както се полага на малцинствените групи в Сърбия.

“Ние не само, че имаме традиция - от 50 години да издаваме и "Другарче" и "Мисъл", но по този начин ни приравняват с ромите, които нямат писменост”, допълва Божилов.

По думите му в редакцията засега закърпват положението до края на годината. “Какво ще стане следващата година, с този драстично намален бюджет няма да можем да продължим”, казва още той.

В момента екипът на издателството е на минимална работна заплата - от около 200 евро, а на спонсори не може да се разчита, тъй като българското население от покрайнините не е богато. Според редактора на изданието в Ниш българите официално са около хиляда, но счита, че са повече. “Има и много смесени бракове, българи, които работят като лекари, учители, инженери и са много добри специалисти, но никога не могат да се издигнат йерархията в службите си”, допълва огорчено Божилов.

Не скрива, че разчитат на България и живеят с надеждата "не да получат българско гражданство, а то да им бъде върнато - никoй не ги е питал, когато са им го отнели". “Дядо ми се е бил за България на Солунския фронт, баща ми също е воювал за тази наша родина, синовете ми вече 4-та година чакат за българско гражданство, аз даже не съм и подавал документи”, споделя още Божилов.