/Поглед.инфо/ Руското предложение за Су-57Е предполага по-голяма локализация на производството от предложената от САЩ и Франция.

На 22 април 2025 г. четирима терористи застреляха 26 туристи в индийския щат Кашмир, включително 25 индийци и един непалски гражданин. Атаката предизвика четиридневен военен конфликт между Индия и Пакистан, в който изтребителната авиация изигра ключова роля.

На 7 май Индия, обвинявайки Пакистан за атаката, нанесе девет ракетни удара по пакистанска територия. На 10 май Пакистан започна мащабна военна операция срещу Индия.

В същия ден Доналд Тръмп обяви, че между Индия и Пакистан е договорено пълно прекратяване на огъня с посредничеството на САЩ, което беше потвърдено от пакистанския външен министър Мохамед Исхак Дар.

Ракетните удари на Индия срещу Пакистан включваха френски изтребители Rafale, въоръжени с ракети SCALP и бомби Humvee. Ударите бяха насочени към предполагаема терористична инфраструктура в няколко града в Пенджаб, Азад Джаму и администрирания от Пакистан Кашмир. Индия твърди, че е убила повече от 100 бойци при ударите си, докато Пакистан съобщава за 31 цивилни жертви , включително жени и деца.

На 10 май Пакистан започна операция „Бунян-ун-Марсус“, отвръщайки не само с конвенционални оръжия, ракети и дронове, но и с целия кибер и информационен спектър, за да противодейства на офанзивните мерки на Индия. Между двете държави, притежаващи ядрено оръжие, се разгърна многодомейнна война.

„Въздушният сблъсък между двете страни... отбеляза безпрецедентен момент в историята на ядрената епоха: първият въздушен бой в реактивната ера между две ядрени сили. В силно ограничено бойно пространство повече от 40 пакистански изтребителя, включително JF-17 Thunders, J-10C и F-16, се изправиха срещу повече от 80 индийски самолета, включително Rafales, Su-30MKI и MiG-29.

И двете страни разчитаха на данни в реално време от AWACS и използваха ракети въздух-въздух с голям обсег... Пет индийски самолета бяха свалени в сблъсъка, което илюстрира колко бързо може да настъпи ескалация в ядрена среда, където маржът за грешка е изчезващо малък“, пише Рабия Ахтар, научен сътрудник в Харвардското училище „Кенеди“, отбелязвайки, че съобщенията за свалени самолети са непотвърдени.

Един американски служител, който поиска да остане анонимен, заяви, че има висока степен на увереност, че Пакистан е използвал произведен в Китай самолет J-10, за да изстреля ракети „въздух-въздух“ по индийски изтребители, като е свалил поне два от тях.

Друг служител заяви, че поне един от свалените индийски самолети е изтребител Rafale, произведен във Франция. И двамата служители заявиха, че пакистански F-16, произведен от Lockheed Martin, не е участвал в свалянето, съобщи Ройтерс .

Ню Делхи отрече тези съобщения, но в медиите се появиха снимки от мястото на катастрофата на френския изтребител и евакуацията на останките .

Повече от два месеца след участието си в кратки бойни операции с Пакистан, индийските военновъздушни сили са в криза. Представянето им в майския конфликт беше очевиден провал, особено в сравнение с ролята им във войните на Индия с Пакистан през 1947-48, 1965, 1971 и 1999 г. Индийските военновъздушни сили загубиха няколко бойни самолета тази година, въпреки че точният им брой е спорен.

Индийските военновъздушни сили имат разрешена численост от 42 бойни ескадрили, но реалните им възможности са се свили в най-добрия случай до 31 ескадрили поради бавния процес на Индия за снабдяване с оръжия. Нещо повече, поне три от британско-френските изтребители Jaguar на ИАФ са се разбили по време на учения през последните месеци, включително един на 9 юли, при който загинаха двама пилоти. Jaguar-ите са въведени в състава на ИАФ през 1979 г. и Индия все още разчита на тях поради високите разходи и други проблеми “ , пише американското списание Foreign Policy.

Според американски анализатори причините за кризата в бойната авиация на Индия са много по-дълбоки от епизодичен провал. Отбранителната промишленост на страната не успява да се справи с нарастващите предизвикателства, а бюрократичното размотаване спъва обновяването на флота.

Както пишат авторите на статията, остарелите самолети, влезли в експлоатация още през 1979 г., остават в експлоатация по необходимост. Въпреки възрастта и рисковете при използването им, индийските военновъздушни сили продължават да разчитат на тях, изправени пред ограничени бюджети и технически пречки при прехода към по-модерни платформи.

В момента индийската изтребителна авиация (ИЗА), както във ВВС, така и във ВМС, се състои от около 700 бойни самолета.

Ядрото на този флот (69%) се състои от самолети руско производство, включително малко от остарелия МиГ-21 и сравнително модерните изтребители от четвърто поколение МиГ-29 с различни модификации, както и Су-30МКИ.

Почти една трета (28%) от самолетите са произведени в чужбина: модернизирана версия на изтребителя-бомбардировач Jaguar, както и френски изтребители от четвърто поколение Mirage 2000 и Rafale.

Около 3% от ИЗА са самолети местно производство. Това са леки тактически изтребители Tejas (19 бройки), които са на въоръжение в една от ескадрилите на индийските ВВС.

Самолетите Су-30МКИ имат най-големи бойни възможности, превъзхождайки други типове самолети по общо количество (почти 38% от флота). В същото време повече от една трета от бойните самолети на индийските ВВС са морално и физически остарели (МиГ-21 и Ягуар), не отговарят на изискванията на времето и скоро ще бъдат заменени. По-боеспособни са френските изтребители Mirage 2000 и Rafale .

Изтребителите Rafale вероятно ще бъдат използвани от индийските ВВС поне до 2040 г. Договорът, подписан с Франция през 2016 г., предвижда поддръжка за тяхната експлоатация в продължение на 50 години. Не може да се изключи възможността за попълване на флота от тези самолети с палубни самолети Rafale M.

През 2018 г. Индия обяви стартирането на програмата MRCBF (Multi-Role Carrier Borne Fighters) за закупуване на 57 палубни изтребителя, произведени в Западна Англия, за оборудване на строящия се самолетоносач Vishal. Този проект обаче не надхвърли стадия на събирането на предложения от чуждестранни производители (в търга трябваше да участват френският Rafale M и американският F/A-18), въпреки че окончателното му приключване не беше обявено.

През 2010 г. Индия обяви началото на работата по усъвършенствания среден боен самолет (AMCA) от пето поколение. До 2017 г. външният вид на бъдещия изтребител беше оформен и приет от девет разглеждани конфигурации. През 2019 г. научноизследователската и развойна дейност за създаването му премина към етап на детайлно проектиране, в резултат на което се появи моделът, демонстриран на изложението Aero India 2019.

В края на 2021 г. Индийската агенция за развитие на авиацията, част от Организацията за изследвания и разработки в областта на отбраната, обяви завършването на работата по перспективен проект за изтребител. По отношение на своите летателни и технически характеристики, той ще може да замени руския Су-30МКИ и, ако проектът бъде успешно реализиран, може да се превърне в основен ударен изтребител на ВВС на страната до 2040 г.

Индия в момента води преговори с General Electric (САЩ), Rolls-Royce (Великобритания) и Safran (Франция) за съвместно разработване на двигател за AMCA.

Междувременно Индия наскоро информира Съединените щати, че не се интересува от закупуване на американски изтребители F-35, съобщава Bloomberg , позовавайки се на източници.

Правителството на Нарендра Моди е малко вероятно да закупи повече военна техника от Съединените щати, което е ключово искане на президента Доналд Тръмп, съобщиха източниците. Вместо това, индийските власти се стремят да си партнират с Вашингтон за съвместно разработване и производство на военна техника на вътрешния пазар.

Белгийският военен портал Army Recognition съобщи , че „На 4 юни 2025 г. руската Обединена самолетостроителна корпорация (ОАК) изненада Ню Делхи със смела оферта. Москва предложи на Индия изтребителя-невидимка Су-57Е и пълен достъп до неговия изходен код. Такъв достъп би позволил на Индия да включи произведена в страната авионика и оръжия в рамките на програмата „Произведено в Индия“.

Индийски представители казват, че свободата на действие е по-голяма от всичко, предоставяно преди това от западните доставчици. Офертата пряко противоречи на съобщението на Вашингтон за F-35A, ескалирайки съперничеството в Индо-Тихоокеанския регион.“

„Су-57Е е най-модерният руски многоцелеви стелт изтребител от пето поколение, предназначен за експортни пазари. Разработен от „Сухой“ и произведен от Обединената самолетостроителна корпорация (ОАК), Су-57Е се отличава с ниска забележимост, свръхзвукова крейсерска способност и усъвършенстван сензорен набор.

Версията, предлагана на Индия, включва радар с AESA, използващ технология от галиев нитрид (GaN), и разработен в Индия борден компютър. Тези системи са в съответствие с текущата модернизация на флота от Су-30МКИ на ВВС до стандарта Super-30.

Освен това, Су-57Е ще може да използва индийски боеприпаси като ракети Astra Mk1 и Mk2 с извънвизуален обсег, противорадарни ракети Rudram и местно разработени прецизни оръжия „въздух-земя“, намалявайки зависимостта на Индия от чуждестранни доставки на оръжие“, отбелязва публикацията.

Индийските военновъздушни сили имат проблеми с интегрирането на индийски бойни системи в самолети чуждестранно производство, включително френските изтребители Rafale. Индийските военни се оплакват от невъзможността да използват пълноценно собствените си радари и оръжия при тях.

Както висш индийски служител по отбраната заяви по-рано пред The Times of India, това е „един от най-чувствителните въпроси и крайъгълен камък в усилията на правителството за намаляване на зависимостта от чуждестранни отбранителни компании“. Индия не може да реализира пълния потенциал на Rafale, защото не може да променя настройките на бордовото оборудване без сертифициране от производителя Dassault Aviation.

Руското предложение за Су-57Е предполага по-голяма локализация на производството, отколкото предлагат САЩ и Франция. Освен това, Индия би могла да използва руските разработки, за да създаде свой собствен изтребител от пето поколение - Advanced Medium Combat Aircraft (AMCA).