Ръководството на Народното събрание няма да има право да слага метални ограждения около сградата.
Протестиращи граждани вече ще могат да шестват под носа на депутатите, а ръководството на Народното събрание няма да има право да слага метални ограждения около сградата, където се коват законите. Това решиха народните представители, които приеха на първо четене промени в закона за събранията, митингите и манифестациите. От досегашните текстове отпада забраната събрание, митинг или манифестация да се провежда в обозначената зона около Народното събрание. Предложението за това направи РЗС, а промяната беше подкрепена от Синята коалиция, ГЕРБ и "Атака". Срещу гласуваха от БСП.
Бившият шеф на Народното събрание Георги Пирински призова колегите си да прегласуват отпадането на забраната и припомни някои покушения срещу парламента.
"На 10 януари 1997 г. беше допусната физическа атака и запалване на Народното събрание", каза Пирински. Той припомни и че в края на 40-ото НС по време на протести срещу парламента имаше призиви за нахлуване вътре. Пирински предупреди, че е противоконституционно да не се арантира сигурността на депутатите. И след прегласуването обаче отпадането на забраната беше потвърдена от мнозинството.
"Абсурдно е Нардното събрание като върховен орган на държавната власт, който назначава правителството, да има имунитет срещу провеждането на демонстрации и по този начин да бъде защитено от гражданите, които търсят политическа отговорност", смятат обаче вносителите. Според РЗС досегашният закон е приет от марионетно мнозинство в 35-ото НС, когато бившата комунистическа партия се е страхувала от справедливия гняв на гражданите.
С промените в закона депутатите отмениха още една забрана - да не може да се протестира през нощта. Парламентът въведе и тридневен срок, в който може да се обжалва забраната за провеждане на шествие. Досега такъв срок нямаше.