Пред вестник „България днес” бившият външен министър на България Соломон Паси даде своята версия по тази и други теми

Бившият главен прокурор Никола Филчев каза пред Цветанка Ризова в неделя, че хванали Соломон Паси едни момчета с луксозни проститутки на Лъвов мост и после го изнудвали за 10 000 долара. Пред вестник „България днес” бившият външен министър на България Соломон Паси даде своята версия по тази и други теми

- Г-н Паси, бившият главен прокурор Никола Филчев ви нападна остро в телевизионно интервю. Ще коментирате ли обвиненията?

- Не съм го гледал, но много неща мога да разкажа за въпросния човек. Когато бях министър, Филчев дойде при мен да му издам дипломатически паспорт с 10-годишна давност. Повиках тогава директора на консулската служба и му казвам: "Главният прокурор иска еди-какъв си паспорт, има ли правно основание за това?" Той ми каза: "Няма правно основание, тъй като софтуерът в МВР, който произвежда такива паспорти, автоматически дава срок 5 години. Не може повече." След като му отказах, Филчев започна да се сърди. Пита ме: "Защо не можете да ми го издадете, Надежда Михайлова защо има такъв паспорт!" Защо това, защо онова... Казах му, че не знам какъв паспорт има Надежда Михайлова, но ето хората ми казват, че това им е възможно и няма как аз да променя закона за него. Оттам тръгнаха проблемите между нас.

 

- Бившият главен прокурор защо е искал паспорт като на Надежда Михайлова?

- Не мога да знам. После Филчев се захласна по демокрацията в Беларус и започна да хвали тамошните прокуратура и съдебна система. Моите приятели, американците, много сериозно го настъпиха през новата атлантическа инициатива. Брус Джаксън категорично се изказа какъв човек е Филчев и как по никакъв начин не помага на репутацията на България.

 

- Конкретни неща изнесоха ли или само общо отношение?

- Още тогава славата на Филчев в България беше добре известна. Впоследствие от това, което пишеше Едвин Сугарев, разбрах и за какво му е бил необходим този паспорт. Иначе дипломатически паспорт на един порядъчен човек не му трябва кой знае колко. Той може и с обикновен да си мине всякакви граници.

 

- Смятате, че бившият главен прокурор е искал да ходи някъде, където не биха го пуснали?

- Много по-свободен е трафикът с такъв паспорт. А с неговите приятелства... Не знам, не мога да кажа, мога само да гадая. Но по американска линия го настъпиха много яко, защото той очевидно беше пречка за демократизацията на България и за това да вървим напред. Накрая кулминацията на всичко това беше много интересна. Като министър въведох във външно министерство една изключително напредничава система за криптиране и шифриране на комуникациите между София и посолствата ни по света. Тя се наричаше "Трансат" и позволяваше да не се използват в бъдеще устройства за криптиране и кодиране, които се произвеждаха още в Москва.

 

- Тогава ви обвиниха в големи нарушения?

- Точно така. Всичко започна от статия във вестник "Земя", по която прокуратурата се самосезира и започна да ме разследва. В 50-годишната ни история за пръв път се пресичаше възможността информация да бъде прихващана от други държави. И когато го правя това нещо, пускат хората от Държавна сигурност и дългите ръце на КГБ и решават, че понеже в тази система имало някакъв детайл, който се произвеждал в Израел, това означава, че съм израелски шпионин. И започват да ме викат във военна прокуратура, в затвора.

 

- По това време все още сте министър, нали?

- Това става точно през 2005 година, когато се сменят двете правителства и се водят дискусиите за новия кабинет. Аз съм министър в оставка. Имаше много сериозна дискусия дали да продължа да бъда министър в следващия кабинет.

 

- На тройната коалиция?

- Да. Името ми е било в оборот за министър на нещо. Тогава започва цялата тази офанзива срещу мен и всичко свърши. Отидох при прокурорите, които ме разпитват, и им казвам: "Господа, давате ли си сметка каква щуротия правите? Това е пълен инфантилизъм - външен министър да го обвинявате в шпионаж в полза на чужда държава! Това, откъдето и да го погледнете, е немислимо. Понеже въпросният детайл е бил израелски, това е абсолютно все едно, ако аз като министър купя за Министерството на външните работи мобилни телефони "Нокиа", да ме подведете под отговорност, че съм шпионирал в полза на Финландия!"

 

- Обвиниха ви, че са харчени неправомерно държавни пари?

- Имаше всичко - то политическо, то финансово, то неизгодно, то такова, то онакова... Четири години ме влачиха по всички възможни инстанции - прокуратура, следствие, полиция. Глупост, глупост, глупост.

 

- През това време Никола Филчев е главен прокурор?

- Да. Това, което впоследствие разбрах, е, че той свикал едно много голямо заседание в президентството, на което, така да се каже, е бил направен план-график как да бъда по тяхната терминология "сготвен". За което впоследствие участници в това заседание ми казаха отвътре как са били разпределяни ролите. И, естествено, тъй като това се върши в президентството, не може да бъде пренебрегвана благословията на собственика на къщата.

 

- В какъв формат е било заседанието - комисия по националната сигурност?

- Не, никаква комисия. Били са всевъзможни шефове на всякакви служби. И всеки е надцаквал - да, аз това го знам, аз това съм чувал, Филчев е ръководил машинацията. Впоследствие за награда на всичките мерзости, . които той направи за България, Георги Първанов го изпрати посланик в Казахстан.

 

- Дали Филчев е все още в добри отношения с г-н Първанов?

- Не ми е известно да са си разваляли отношенията. Проследете кръга от въпроси, които президентът Първанов е коментирал публично, и вътре ще видите - от кучетата и котките по улицата презриването на снега, ДДС-то и енергетиката - абсолютно целия спектър от важни въпроси и маловажни, които един държавен глава може и не може да коментира. Направете си труда да видите колко са въпросите от ранга "обвинение срещу външен министър в шпионаж", които той не е коментирал.

 

- От него не излезе нито дума по вашия случай, така ли?

- Нито дума. Пуснете Гугъл, сега лесно се търси "Първанов-Паси-шпионаж-Израел", да видим какво е казал Първанов по въпроса. Пълно мълчание. А той няма право да мълчи за такова нещо.

 

- Бихте ли обяснили каква е историята, която в неделя Филчев спомена по телевизията за луксозни проститутки, с които сте били хванат на Лъвов мост, за 10 хиляди долара, които ви искали?

- Ще ви кажа каква е историята. Имаше наистина някаква банда, която 1999 година се опитваше да ме шантажира. Решили, че Атлантическият клуб има много пари, и идват при мен, казват: "Слушай сега, ти имаш еди-какъв си проблем, трябва да ни дадеш едни X хиляди долара, десет ли са били не помня, ние ще ти оправим проблема." И аз им казвам: добре, ама нека първо да видя, че имам проблеми, после, ако имам нужда от вашите услуги, ще ви потърся.

 

- Това е, преди да станете министър?

- Това е 1999 година. Аз съм министър от 2001 -ва. И ги пускам хората да си вървят по живо по здраво, а впоследствие те се оказват някаква банда, която по същия начин се е обърнала към още десетки хора да ги рекетира и да иска пари за услуги, които може или не може да им свърши. Аз, дето се казва, съм една неосъществена жертва на техния рекет. И наистина въпросните господа са се занимавали с проституция, с изнудване, с не знам какво още. Цял арсенал от тъмни истории. И Филчев, като идва при мен да ми иска паспорта, ми носи една папка. И ми вика: "Дай да ти дам аз една папка да видиш тука какво са искали тия да правят с тебе. А пък всъщност аз ще ги оправя нещата, ти не се притеснявай." И аз му казвам - "Няма какво да се притеснявам, защото това са някакви разбойници, които вече бяха осъдени, лежаха си по затворите. Няма нужда от оправяне, аз не търся ваши протекции, нито нищо..

 

- Инициативата негова ли беше за този разговор?

- На 100 процента.

 

- Той откъде е имал тази папка?

- От прокуратурата и следствието. Вътре се виждаха зачеркнати някакви лични данни, да не се четат. Носеше ми служебно досие.

 

- Не е имал тези данни от самата банда примерно?

- Не, това беше папка с разпитите на тези хора и от подслушването им. Тогава полицията ги е следила и ги е окошарила най-накрая. Имаше един, който се казваше Янакиев, знам, че баща му беше един виден икономист Янакиев, който живееше на малките Пет кьошета, на около 200-300 метра от нас, аз от махалата ги знам тия хора. И баща му се самоуби. Беше професор икономист, а разбойникът, синът му, се казваше Мишо Янакиев. Впоследствие той си отнесе присъда и си я излежа. Та той е човекът, който ме рекетираше. А Филчев по силата на служебното си положение е имал достъп до тези папки и ми ги треска на бюрото във външно министерство и вика - "Ей тука прочети, но аз ще оправя нещата".

 

- И така е искал да си помогне за паспорта?

- Точно така. Такава беше сделката. А нямаше нужда от това, защото ако е имал право на 10-годишен паспорт, съм щял да му го издам. Но просто не е имал.

 

- Филчев след това получи дипломатически паспорт. Вие имали ли сте отзиви за дейността му като посланик?

- Той най-арогантно отказа да се яви в комисията по външна политика, което беше правило за всички посланици. Замина инкогнито за Казахстан.

 

- Той после инкогнито си се връщаше от време на време...

- Инкогнито се връщаше и изобщо беше посланик инкогнито. Но мисля, че това е по-добре за страната, защото ако беше излязъл много напред - все пак отношенията с Казахстан са важни, можеше доста повече да пострадат.

 

- Нека да завършим с нещо хубаво този разговор - как е атмосферата вкъщи? Какви планове правите с г-жа Паси?

- Така бих приключил темата: смятам г-н Филчев за част от тъмното и мрачно минало на България. Аз самият съм се посветил много повече на бъдещето на България и на Европа и в това отношение имаме няколко големи плана, които бихме искали, и Гергана, да бъдат осъществени. Свързани са с цифровизацията на съобщенията и на битието като цяло, кампанията за интернет Wi-Fi искаме да надградим за общи безжични устройства, за стандартизираните зарядни устройства, да въведем общоевропейска отбрана, обща транспортна политика. Изобщо занимаваме се с неща, които през следващите 10, 15 или 20 години могат да очертаят наистина едно далеч по-добро бъдеще на България, отколкото беше нейното минало.