/Поглед.инфо/ Предстоят поредните парламентарни избори. Намират се някои не само сред мераклиите за депутати, а и разни коментатори, които все едно дали в стремежа си да агитират за или против, освен да реват се опитват да внушават, че тъй като не били избирани, министрите от служебното правителство не били легитимни.

И от такава позиция да опонират на неговата дейност. Тук няма да се впускам отново в подробни обяснения от гледна точка на Конституцията, а ще отбележа само очевидното логическо противоречие в тезата на всички ония, които бръщолевят на тая тема. Защото, ако назначеното от президента правителство е нелегитимно, тогава следва, че и насрочените и организирани които и да е, вкл. предстоящи избори за парламент априори не биха могли да легализират когото и да е като народен представител. Явно цялата шумотевица по тоя повод не е нищо повече от празнословни дрънканици, ако не от невежи, на злонамерени типове, които не целят друго освен отклоняване от участие в изборния процес на гражданите с право на глас. Впрочем, служебното правителство, каквото се назначава при предсрочно разпускане на парламента, не се назначава от никой, а от президента, който се избира пряко от народа. От този избор произтича както неговата, така и легитимността на служебното правителство. Така е според Конституцията и който оспорва това, не демонстрира нищо повече, освен нейното незачитане. Нещо повече, както в предишна публикация: „За настоящото управление на България“ от 05.10.2020 г. споменах, няма по-легитимна институция по силата на пряк избор от президентската от гледна точка на представителност според избирателна активност, каквато във всички случаи е над 50 % откакто е конституционно въведена. В тази връзка намирам за уместно да отбележа напр. избора на 43-то т. нар. Народно събрание от 5 октомври 2014 г. при избирателна активност 48.66 %. Колко е било легитимно от гледна точка на представителност е отделен въпрос. Както и да е, що се отнася до т. нар. партии, никоя никога не е и не би могла да постигне повече от онова, което според избирателната активност ѝ се полага като представителност в парламента. Вкл. и когато са се произвеждали парламентарни избори по смесена (паралелна система). А то винаги е по-малко от такава гледна точка по представителност в сравнение с президентската институция. Те затова са партии. Могат и да се коалират, стига да се спазарят, като оставим настрана какво и как да вършат в парламента като законодателен орган, за да натъкмят и изпълнителна власт в лицето на правителство. И когато не могат, да стоварят дерта за управление на държавата на президента, министрите в назначеното от когото служебно правителство пък, понеже не били избирани, били нелегитимни. За всеки със здрав разум е понятно, че така поддържана теза е абсурдна.

Както изглежда, очерталата се в резултат от преобладаващата маса, какви ли не мераклии посредством разните партии, коалиции и т. п. сдружения за упражняване на пасивно избирателно право, тенденция към лумпенизиране не вещае кой знае какъв прогрес. А по-вероятно, като се има предвид, че главната им цел е не друго, а кои от тия асоциации ще излъжат повече гласоподаватели, е да се стигне до идентичен на резултата от 4 април. Освен ако гласоподавателите решат този път сериозно да обмислят над избора, какъвто им предстои, доколкото все пак 240 депутати не са кой знае колко, каквито преференциално биха могли да намерят сред регистрираните в листите. Т. е. да не се водят от пристрастие към тая или оная партия, коалиции и пр., които така или иначе отнасяйки се към гласоподавателите като към т. нар. електорат не намериха за необходимо да ги запознаят какви намерения имат, как ще ги реализират и т. н., а да търсят сред тях личности. И ако намерят такива, които са достойни не само по качества, но и заслужаващи доверие, да ги изберат. Така, ако не повече, гражданите биха могли да упражнят контрол над формациите по отношение на предлаганите от тях кандидати. В т. ч. ако не за 46-тия, за следващ 47-ми парламент. Защото, макар както се вижда да не е застрашена държавата, управлявана от служебно правителство, разбира се не какъв да е, но е необходим парламент за законодателни и конституционни промени.