Според Георги Първанов приетият от 41-то НС Изборен кодекс съдържа "множество правни недостатъци, а някои негови норми са откровено отстъпление от постигнатото в последните 20 години, както и от демократичните стандарти за провеждане на избори, установени в Европа”.
Президентът Георги Първанов върна за ново обсъждане в Народното събрание Изборен кодекс, приет от Народното събрание на 22 декември 2010 г., съобщиха от прессекретариата на държавния глава, цитирано от bTV.
В мотивите за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Изборния кодекс президентът заявява, че промените в избирателната система трябва да бъдат част от цялостна реформа на политическия модел и, че според него, създаването на Изборен кодекс трябва да се основава на разумен политически компромис и съгласие.
"В противен случай приетата уредба е обречена на нестабилност, доколкото всяко следващо мнозинство ще я прекроява, водено от своите партийни интереси. Очевидно вносителите на проекта за Изборен кодекс не споделят това разбиране, доколкото в мотивите към него признават, че той в крайна сметка е изработен в синхрон с политическите виждания на политическа партия ГЕРБ”, се казва в мотивите на държавния глава.
Според Георги Първанов приетият от 41-то Народно събрание Изборен кодекс съдържа "множество правни недостатъци, а някои негови норми са откровено отстъпление от постигнатото в последните 20 години, както и от демократичните стандарти за провеждане на избори, установени в Европа”.
Като основна слабост в Изборния кодекс, държавният глава посочва „системно прокарваната в редица текстове тенденция за ограничаване на активното и пасивното избирателно право на българските граждани”. Президентът смята въвеждането на изискването за уседналост в изборите за членове на Европейския парламент за необосновано.
Необосновано е ограничението на активното избирателно право в местните избори на избиратели, които са променили адресната си регистрация по-малко от 12 месеца преди датата на произвеждане на изборите, се казва още в мотивите на Първанов.
Президентът критикува и изискването кандидатите за местните или евроизборите да нямат гражданство и на държава, която не е член на Европейския съюз. В мотивите си държавният глава посочва:
"В желанието си да ограничи пасивното избирателно право парламентарното мнозинство стига до абсурдната хипотеза на дискриминационно отношение към българските граждани, при която ако едно лице притежава освен българско и чуждо гражданство на държава извън Европейския съюз, то няма право да участва като кандидат в европейските и местните избори. В същото време гражданин на държава-членка на Европейския съюз ще може да се кандидатира и да бъда избран за член на Европейския парламент от Република България, както и за общински съветник.
Изборният кодекс премахва прякото избиране на районните кметове в София и останалите градове с районно деление. Това е сериозно отстъпление от процеса на децентрализация на властта, който е водеща и трайна европейска политика.
Необосновано от гледна точка на демократичното управление е силното намаляване на броя на населените места, които пряко ще избират своите кметове.
Възприетите правила за гласуване в чужбина при парламентарните избори поставят нашите сънародници, които се намират извън пределите на Република България, в неравностойно положение спрямо избирателните в страната. За изборите за народни представители българите в чужбина ще гласуват единствено за партии и коалиции от партии, но няма да могат да отбелязват преференции. Това законодателно решение влиза в разрез с конституционния принцип на равното избирателно право”.