През последните седмици зачестиха публикации в пресата и в електронните издания относно вероятните кандидатури на различните политически партии за избор на президент. Заформя се изключително пъстра и сложна картина от кандидатури – Стефан Данаилов /който нееднократно заяви, че се отказва/, на Цветан Цветанов /ту го предлагат, ту отричат/, на Ивайло Калфин /не особено добре възприеман от симпатизантите и членовете на БСП/.
В лявото пространство треторазрядни политици срамежливо подхвърлят случайни имена, което допълнително забърква казуса. Единствено кандидатурата за президент на Иво Атанасов – секретар на Президента Георги Първанов е издигната и набира скорост от група във Фейсбук, независимо от политическите структури и всякакви задкулисни пазарлъци и машинации.
За цялостната политическа ситуация у нас и за развитието на предизборния процес разговаряме с г-н Бойко Маринков - д-р по история,общински съветник в СОС :
Р. Петков: Г-н Маринков, интересни неща стават в политическото пространство, особено през последните седмици. Много имена се появиха в публичното пространство като кандидати за президент. Паралелно с това зачестиха атаките срещу Иван Костов и Ахмед Доган. Как ще коментирате тези процеси?
Бойко Маринков: Двама души в тази държава днес внимателно се вслушват в това, което се говори, защото и двамата се чувстват заплашени - Костов - индиректно през Сидеров, Доган - пряко през следствието и съдебната система.
И двамата ще бъдат държани в шах до изборите през 2011 г., а е възможно и след това.Те са важни съставни части от многото възможни варианти за комбинации и коалиции в предстоящите изборни каскади.
С на пръв поглед нищо незначещи публикации в пресата това само им се напомня.
Р. Петков: Доган и Костов ще бъдат държани в шах много време. А какво става в лявото пространство във връзка с тези избори - Стефан Данаилов отказва, а Калфин е неприемлива фигура в средите на членовете и симпатизантите на БСП. Тогава какво следва...?
Бойко Маринков: Вляво има няколко опции -
1.Силна политическа фигура - в случай, че ГЕРБ все пак рискуват с Цветанов.
2.Фигура с достатъчно сериозни позиции - в случай,че ГЕРБ изберат по-неутралния вариант - Кристалина Георгиева.
Признавам,че по първата писта имам не повече от две кандидатури, а по втората - една.
Разбира се, тук все още никой не обсъжда възможните и реални комбинации за коалиране с формулата "президент - вицепрезидент". Такъв вариант Синята коалиция вече анонсира към ГЕРБ, но той е възможен и в лявата част от спектъра.
Р. Петков: Можете ли да назовете тези кандидатури или все още е рано?
Бойко Маринков: Мога разбира се, като това е единствено и само личното ми мнение.
1. При първата хипотеза това са Иво Атанасов и Костадин Паскалев
2. При втората хипотеза това е Меглена Плугчиева.
Р. Петков: Кой фактор, според Вас, ще надделее върху избираемостта на една такава кандидатура за Президент /имам предвид и отляво, и отдясно/ "сила" или "морал”. Аз в момента нямам предвид задкулисните политически игри и машинации, а приемането на кандидата от избирателите.
Бойко Маринков: Ако говорим за лявата част – балансираност, спокойствие и достъпност. Препатил народ е българският, за да сложи в една кошница всичките яйца. За тези 20 години има поне 5 примера как този народ с верния си инстинкт, образно казано, "разделя" властите.
Р. Петков: Как виждате резултата от една предизборна битка между "сила" и "морал"?
Бойко Маринков: Няма толкова изчистени послания днес в българската политика. Но може да си поиграем с думите, ако искате - силата на морала срещу морала на силата!
Р. Петков: Страхотен предизборен девиз! Кои, според Вас, са силните страни на всеки от тримата леви кандидати, които посочихте?
Бойко Маринков: Ще си позволя да не ги разделям за сега, защото ги разположих в отделни групи според инициативата на ГЕРБ, което на този етап не е слабост, а сила за левицата.
Тримата са категорично разпознаваеми, популярни, с огромен управленски, политически и парламентарен опит, имат добра комуникация с външните партньори на България и което днес е особено важно - за тях няма и грам съмнение за непочтеност и подкупност. Да си в светлините на прожекторите 20 години и да не те окалят и оцапат е огромен шанс и постижение.
Разбира се, при всеки един от тримата определени качества от изброените имат относително по-голяма тежест. Така например, Иво Атанасов се радва на категорична и доказана обич и уважение в 100 % от левия електорат, Костадин Паскалев съчетава два кметски мандата, един парламентарен, един на заместник министър-председател и един на секретар на Президента на Републиката, при Миглена Плугчиева имаме съчетание на опита на заместник министър с невероятно успешни два мандата като посланик в Германия и близо две години административен опит като заместник министър- председател.
Припомням, че кандидатурите ще бъдат издигани като двойки, което дава възможност да бъдат търсени и допълнителни съчетания с вицепрезидента.
Р. Петков: Каква роля би изиграл външният фактор при различните кандидати?
Бойко Маринков: Тук историята си е направила една малка шега – 2012 г. е годината на изключително важни изборни битки в САЩ, Франция и Германия - президентски и парламентарни. В много отношения администрациите от тези ключови страни ще мислят предимно за собственото си бъдеще, а подготовката на всичко това започва като правило година по-рано. Така, че влиянието на външните фактори ще бъде сериозно, важно, но в някаква степен рутинно. Безспорно е обаче едно - към 2011 г. е твърде възможно в ЕС да няма нито едно правителство с участие на социалисти, което говори за мащабите на кризата в европейската левица. В този смисъл кандидат на ЕНП би се ползвал от PR предимствата на управляващите политически формации.
Пак ще повторя, че за разлика от премиера, аз дълбоко вярвам в мъдростта на народа си и в неговото вярно чувство за справедливост и бъдеще.
Р. Петков: А как Европейската народна партия ще реши сложния казус в дясното пространство? Бойко, Цветан или Кристалина? Как ще пречупи честолюбието на лидера на ГЕРБ и ще наложи Кристалина или някой друг за кандидат-президент?
Бойко Маринков: Европейската народна партия има да решава един много сложен и дълготраен проблем - радикалните националисти в европейските страни, които завоюват политически терен, имат нарастваща популярност и могат да им направят живота черен в предстоящите избори.
А националната ни конкретика ще я решат по традиционния начин - ще ги съберат всичките в една вила в Италия, ще ги убеждават два дни и ще им дирижират пазарлъците.
Р. Петков: Значи при нас националистическите сили нямат шанс?
Бойко Маринков: ГЕРБ ги погълна като избиратели, „Атака” загуби ТВ СКАТ като трибуна, а поведението на Волен Сидеров и семейството му е отчайващо.Това не значи,че с приближаването на изборите няма да чуем други мощни анти-гласове.
Р. Петков: И смятате, че ГЕРБ няма да заиграе и с националистическата карта?
Бойко Маринков: Тази игра е сложна, защото трябва да персонифицират говоренето като "Анти-Доган", без да го прехвърлят до "Анти-ДПС", като едновременно с това демонстрират, че български турци са привърженици на ГЕРБ.
За съжаление те не развиха алтернативата Вежди Рашидов, нещо повече - с орязването на бюджета на Министерството на културата и наложените му "реформи" те го дискредитираха. Вчера директорът на Народния театър Иван Вазов г-н Васев е публикувал една статия, в която казва "моят турчин Вежди пак ще ми бъде приятел след като престане да бъде министър..."!
Р. Петков: Какви са шансовете на левицата в една такава вътрешна и международна обстановка?
Бойко Маринков: Колкото и невероятно да изглежда към днешен ден глобалната криза 2008 - 2010, която според някои ще има и втора вълна в големите икономики, дава невероятен шанс на левицата в две посоки -
1.Да преосмисли след 20 години краха на Съветският съюз, падането на Берлинската стена и на геополитическата победа на САЩ в Студената война.
2.Да преосмисли резултатите от приложението на т.н. "трети път" или на социаллибералните модели, които прегърна като програма, а в определени държави се опита и да приложи.
Едва след подобна ревизия е възможен новият "ляв проект 2020".
Р. Петков: Каква ще бъде ролята на Ахмед Доган и ДПС?
Бойко Маринков: Съдебната процедура срещу Ахмед Доган ще бъде разтегната във времето. Той ще бъде държан под заплаха и напрежение. Местните дейци на ДПС обаче не могат да чакат, защото биха загубили позиции в местното самоуправление. Предполам, че от централата на движението ще бъде даден конкретен сценарии за всяка отделна община как и на каква база да се водят пазарлъците с останалите политически сили с оглед следизборните коалиции в шарените по състав общински съвети.
Поведението на ДПС до президентските избори все още не е избистрено и ще следва конкретната конюнктура. Сега атаката, както виждате, е за връщане на контрола върху Главното мюфтийство и подкрепа за изучаването на религия в училищата - едно безумие, което допълнително трябва да раздели деца на по 8 - 10 - 12 години, освен по социален, по етнически - вече и по верски признак.
Р. Петков: В някои среди се лансира силно идеята, както вече отбелязахме, да бъде издигната кандидатурата на Кристалина Георгиева за президент от страна на десницата? При това състояние на ГЕРБ, при този "интелектуален потенциал" на върха му и при това честолюбие на лидера му, напрежението между него и Кристалина ще се засили ли и ще бъде ли осуетено нейното кандидатиране.
Бойко Маринков: Кандидатурата на Кристалина Георгиева е една от малкото, а възможно е - и единствената, която Синята коалиция би приела като общ кандидат на партиите от Единната народна партия!
Р. Петков: Това означава ли, че в дясното пространство ще се заформи сложна ситуация, придружена със силно напрежение между ГЕРБ и Синята коалиция, което би намалило шансовете за избираемост на десен кандидат ? Как виждате развитието на подобен казус в дясно и в този план шансовете на един ляв кандидат?
Бойко Маринков: Бившият депутат от СДС и сегашен зам. кмет в София Иван Сотиров предложи общата кандидатура на партиите от ЕНП да бъде определена на базата на общи вътрешни избори.
Това е добър и мобилизиращ ход, който едновременно легитимира избора пред собственият му електорат и дава възможност вицепрезидентската кандидатура да бъде обект на споразумение.
За всички тях в СДС обаче има сложната дилема, на която те нямат решение - ако не издигнат собствена кандидатура за президент ще получат ли максимален вот в местните избори, и обратно, ако издигнат собствена кандидатура за президент като свообразен локомотив на местните листи, това няма ли да затрудни максимално бъдещите им коалиции по места, вече в реалното местно самоуправление ? Задачата е с доста неизвестни, но след събитията от последната седмица е налице видимо напрежение в отношенията ГЕРБ - ДСБ, което ми подсказва, че някои по-опитни политици вече са претеглили плюсовете и минусите на дилемата.
Р. Петков: ГЕРБ-ДСБ казвате. Това означава ли, че СДС се откъсва от ДСБ с цел разчистване на предизбарната писта за елиминиране на силната кандидатура на Иван Костов и споразумение с ГЕРБ?
Бойко Маринков: Не, Мартин Димитров вероятно още не е разбрал накъде е поел Иван Костов. В четвъртък на заседанието на Столичния общински съвет групата на СДС също както БСП и ДСБ атакува предложението на ГЕРБ за мандат за преговори за заем от 50 млн. и гласува "против" това предложение.
Р. Петков: Мартин Димитров толкова ли не вижда какво става или е дал „клетва” на Иван Костов?
Бойко Маринков: Когато не вземаш сам решенията, а ти суфлират - винаги се получава една времева разлика! Винаги ме е забавлявал, когато реши, че може да вземе самостоятелна позиция.