През тази седмица в България се очаква да пристигнат руският енергиен министър Сергей Шматко и шефът на „Росатом" Сергей Кириенко за среща с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, на която трябва да се обсъдят руските енергийни проекти в България.

За очакванията от предстоящата визитата и съдбата на създадения преди година Български енергиен холдинг разговаряме с министър Трайчо Трайков.

- Кога България ще получи обещаните от Брюксел допълнителни 300 млн. евро компенсации за предсрочното спиране на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй" и за какво ще бъдат използвани те?

- Окончателното решение все още предстои, но когато това стане, България ще получи средствата чрез Международен фонд „Козлодуй". Те ще бъдат използвани както за дейности за извеждането на малките реактори на централата от експлоатация, така и за неядрени мерки, включително и за енергийна ефективност. Идеята е да получаваме по 75 млн. евро годишно от 2010 г. до 2013 г. До момента с 230 млн. евро инвестиции сме спестили изграждането на 440 мВт нова мощност, което беше прието като много силен аргумент от европейските партньори при отпускане на допълнителни компенсации. В домакинствата има голям потенциал за енергийни спестявания и трябва да насочим усилията си към намаляване на тяхното потребление и това на обществените сгради. В България има 6000 такива сгради, които се нуждаят от мерки, за които са необходими инвестиции за 250 млн. евро. Обещаните 300 млн. евро отдавна са искани, но получаването им е било спряно заради сигналите на правителството на Сергей Станишев, че трети и четвърти блок ще бъдат отново пуснати. C искането на тези средства България поставя въпроса да бъде равностойно третирана за компенсации за спирането на ядрени мощности с Литва и Словакия. Предишният кабинет сякаш умишлено не се е занимавал с тези пари почти до края на мандата си.

- Как ще стимулирате домакинствата да пестят енергия ?

- Парите, които се отпускат за енергийната ефективност за тях,трябва да са повече и да са отпускани като безвъзмездни, безлихвени и нисколихвени кредити, за да са атрактивни за битовите потребители. По отношение на бизнеса работим по отношение на подобряване на условията и достъпа за финансиране. В Брюксел се срещнах с председателя на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), с когото обсъдихме възможностите за подкрепа на малки и средни предприятия, чиито критерии за получаване на средства ще бъдат облекчени, както и за финансирането на проекти за борбата с климатичните промени.

- Каква енергийна политика ще провежда България до 2020 г.?

- В момента изработваме проект на енергийната стратегия на страната за периода. Проектът на такава стратегия е подготвен и преди, но не е приет от предишното правителство, въпреки че документът дълго време стои на страницата на министерството. Стратегията е рамков документ, в който предвиждаме прилагането на мерки за енергийна ефективност, възможности за изграждане на нови мощности, включително и на въглища в комплекса „Марица-изток", както и повишаване на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници. При посещението ми в Брюксел разговарях с еврокомисаря Андрис Пиебалгс за проекти за улавяне и складиране на въглероден двуокис. Технологията е експериментална, но Европейската комисия подкрепи няколко пилотни проекта. Искаме да видим как се развива технологията, преди да търсим инвеститор за новата мощност на въглища в комплекса „Марица-изток". В момента има предварителни оценки за цената на електроенергията, произведена от централа с такава технология, и те са, че тя не е много над пазарната. Важно е да знаем с разработването на стратегията не само колко електроенергия ще произвеждаме, а и на каква цена и има ли пазар за нея.

- Как ще ускорите либерализацията на газовия и електрическия пазар и кога може да се очаква създаването на енергийна борса?

- Енергийната борса е хубава идея, ако вече функционираше. При създаването й трябва да отчитаме няколко неуспешни опита в Европа за такива борси. Независимо от това очакванията на индустрията и търговците са правилата за търговия с електроенергия да бъдат подобрени. Електроенергийният системен оператор (ECO) трябва да въведе т.нар. пазар ден напред наред с графиците за количествата на енергията, които ще купуват предприятията. Важно е ЕСО да стане самостоятелно дружество вместо дъщерно на Националната електрическа компания (НЕК) и да има активи, каквато е обичайната практиката в Европа.

Важно е потребителите да усещат свободата, която им дава либерализираният пазар. Например енергийните дружества да създадат прозрачни условия за търговия с електроенергията. По мое искане след проверка в АЕЦ „Козлодуй", която установи нарушения при продажбата на електроенергия на свободния пазар, вече ще бъдат провеждани открити търгове. Тази мярка ще засегне не само атомната централа, но и ТЕЦ „Марица-изток 2". Тримесечното отчитане е вторият пример, че с потребителите е необходима ясна и прозрачна комуникация. ЧЕЗ решиха да използват добра европейска практика с въвеждането му, но я прокараха по неразбираем начин и срещнаха инстинктивната съпротива на много от клиентите си. Въпросът беше подценен и от ДКЕВР.

- Каква ще е съдбата на руските енергийни проекти в България?

- В момента правим анализите за АЕЦ „Белене", „Южен поток" и „Бургас -Александруполис". Предстоят разговори за тях при посещението на министъра на енергетиката Сергей Шматко, който пристига в София по наша покана. Предпроектното проучване за „Южен поток" все още не е започнато. Подписаният през май меморандум между Българския енергиен холдинг и „Газпром" е записано, че всяка страна ще вземе окончателно решение за участието си в проекта, след като се запознае с резултатите от проучването. По отношение на „Бургас - Александруполис" работата ще продължи, след като правителството вземе решение той да бъде прехвърлен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Работим по определянето на нова структура за финансиране за АЕЦ „Белене", в която да бъдат привлечени допълнителни инвеститори в проекта, включително и дребни. Държавното участие с оглед на вложените средства може да бъде намалено от 51 на 20% според вложените до момента средства.

- Ще направите ли публични договореностите за доставките и транзита на руски газ до 2030 г.?

- Когато Румен Овчаров предоговори газовите доставки с „Газпром", почти никой в България не разбра какво точно става. Обществото беше подведено да смята, че приемайки четирикратно увеличение на цената за 1/3 от потреблението на газ в страната, са гарантирани доставки до 2030 (тези количества до промяната са получавани по по-ниска цена, като

„Газпром" вече иска те бъдат купувани по пазарни, което налага увеличението им по график - бел. ред.). Оказва, че договор за доставки има само до 2013 г. и сега специалистите от БСП ни питат какво правим. Бихме направили договорите публични, ако юридически това е възможно и няма пречки да бъдат оповестени.

- България ще продължи ли да настоява за отпускане на експортен заем от 3.8 млрд. евро от Русия?

- Бихме разгледали тази възможност, ако заемът се даде при условията на проектно финансиране. Това означава, че нито държавата, нито НЕК ще се ангажират с гаранции, а гаранцията ще бъде това, което ще се изгради с отпуснатите средства. Този вариант е коренно различен от обсъжданите до момента.

- Кога ще бъде закрит Българският енергиен холдинг?

- Ако сега трябваше да вземем решение за създаването на холдинга, моето би било да не се създава. Трудно е да се види добавена стойност от дейността му. Трябва да се отчете фактът, че големите инвеститори и банки предпочитат да работят с прозрачни структури. Възможно е публични да станат отделни дружества от холдинга - например НЕК или „Булгартрансгаз" като пакети акции от тях да бъдат пуснати на фондовата борса. На практика НЕК сам по себе си е холдинг, тъй като в неговата структура участват различни дейности, включително и производство на електроенергия от водни централи.

Тяхното ценообразуване е непрозрачно. От друга страна, в структурата на БЕХ НЕК е механично обединен с „Булгаргаз" и „Булгартрансгаз". Така се създава непрозрачност на паричните потоци, включително за приоритетно финансиране на АЕЦ „Белене". Това е един от аргументите на бившите двама министри -Румен Овчаров и Петър Димитров, за създаването на БЕХ.

- Каква ще е стратегията за „Топлофикация - София"?

- Съвсем реален вариант е дружеството да бъде върнато на Столичната община и в средносрочен план да бъде приватизирано. „Топлофикация - София" обслужва столичани и при евентуална приватизация на такива големи компании често възникват въпроси, свързани със собственост и разрешения, по които общината би могла да действа по-оперативно. Имаме основания да очакваме инвеститорски интерес към компанията при евентуална продажба.

- Какви антикризисни мерки ще предложи министерството за подпомагане на експортноориентираните компании на фона на окуражаващите прогнози за икономически растеж в някои от страните в ЕС през следващата година?

- Трябва да се види пазарите на кои от експортни отрасли ще се възстановят първи от кризата. В България експортното застраховане действа сравнително добре, но има много резерви по отношение на експортното кредитиране, които могат да бъдат използвани.

- Пловдивският панаир ще бъде ли изваден от забранителния списък за приватизация?

- Той на практика вече е приватизиран. Дружеството е в забранителния списък, гласуван от парламента, но Министерският съвет е приел стратегия за преструктурирането му, което би трябвало да е условие за изваждането му от списъка. Проблемите с панаира започват с начина, по който представителите на държавата вземат решение за неговото преструктуриране и приемането на устав, с които почти всички решения трябва да се вземат с две трети мнозинство. Държавата е абдикирала от компанията, като с едно и също решение допуска инвеститор с 34% и определя, че решенията могат да бъдат блокирани при 333% акционерно участие.

- Докъде стигна идеята за създаване на компания, която да се разпорежда с миноритарните държавни дялове?

- Това не е от непосредствените ни приоритети в момента, но тази идея остава на дневен ред. Управлението на миноритарните дялове се осъществява от министерството. Може да се разгледа и вариант с участието на Агенцията за приватизация или Агенцията за следприватизационен контрол.

- Процесът на приватизация на държавните предприятия вече е на финала си, смятате ли да преосмислите ролята на агенциите за приватизация и следприватизационен контрол?

- Има всякакви предложения - за обединяване на двете агенции, да бъде предоставено на Агенцията за приватизация управлението на миноритарните държавни дялове. Някои неща времето ги налага като решения. Явно, че това, което трябваше да върши Агенцията за приватизация, днес не е съизмеримо с задачите и ресурса, който е използвала, когато имаше голяма държавна собственост. Затова и самите хора от ведомството мислят по този въпрос и предлагат идеи.

- Защо все още не са одобрени стратегиите за приватизация на Вазовски машиностроителни заводи (ВМЗ) и „Кинтекс"?

- ВМЗ би трябвало да бъде продадено, въпросът е кога и как. За „Кинтекс" въпросът е по-сложен, защото знаете, че най-големият актив на такава търговска компания са хората. Ако 15 човека си тръгнат, от които се състои дружеството, нея я няма всъщност.

- Каква е причината да освободите назначения преди една година изпълнителен директор на ВМЗ?

- Казусът ВМЗ беше много сложен, предприехме мерки за спасяване на предприятието. Дружеството от месеци не реализираше никакви продажби заради начина, по който е структурирана дейността му. ВМЗ е използвало материали от държавния резерв, без да ги възстанови. Така се стига до запор върху сметките на дружеството точно след изборите. Резервът е имал правото да го направи преди повече от година, но е изчакал да бъде формирано новото правителство. Служителите заговориха за стачки във ВМЗ. За щастие беше сменен шефът на резерва, но това не означава, че новият шеф на резерва може да си позволи някакви благотворителни акции към ВМЗ. Така че беше изготвен план за погасяване на вземанията. От резерва вдигнаха запора, учредиха специални залози, една част от сумата беше върната. Предприятието се включи в плана за попълване на запасите на резерва, като една част ще бъде произведена от оръжейния комплекс. Приходите от това ще бъдат достатъчни за погасяване на вземанията. Така че на този етап поне вкарахме ВМЗ в правия път.