Не палиатив, а истинска реформа в спорта

/Поглед.инфо/ Становище по проекто-закона за физическото възпитание и спорта

В средата на април министърът на младежта и спортаКрасен Кралевпубликува за обсъждане проект за нов закон за физическото възпитание и спорта.Текстът на проекта, заемащ над 80 страници, предизвиква противоречиви размисли.Най-важните са, че той сякаш приема сегашното състояние на спорта за нормално и се стреми да не наруши статуквото му, поради което вместо тотална реформа предлага палиативи. Това ще продължи и задълбочи кризата.Ако изложените по-долу съображения бъдат внимателно обсъдени и приети ще наложат мнението , че проектът трябва да се преработи.

І.Необходимост от нов закон.

Сега действащия законе от 1996 г.В продължение вече на цяло десетилетие българският спорт се развива в съответствие с философията и буквата на този закон.Преди да се отмени или промени следва да се оценят резултатите от прилагането му и да се даде обективна оценка на развитието и състоянието на националния спорт през този период.Тази оценка ще предопредели степента и характера на промените на философията и буквата на новия закон.Нито в мотивите нито в проекта има такава оценка.Излиза, че законодателят не се интересува от състоянието на предмета на закона, а само от текста му.

ІІ.Опит за обективна оценка на състоянието на българския спорт.

Световната в т.ч. и българската спортна общественост приемаучастието и класирането по нации на олимпийските игрикато критерий за състоянието на националните спортни системи.Най-доброто представяне на България е на олимпийските игри в Сеул,1988г., поради което следва да се сравняваме с него.

Трябва да признаем , че вече над 25 години българският спорт непрекъснато губи позиции/виж таблица 1и 2 по-долу/ и не става дума за отстъпление,където може да се борави с проценти , а за катастрофален срив, където всички показатели падат с много пъти – при общия брой на медалите в Лондон,2012 печелим 17 пътипо-малко медали от Сеулската олимпиада,1988 г.,а в комплексното класиране по нации сме с 56 места по-назад.Законът от 1996 г вместо да спре регреса той го мултиплицира и от 17-о место в Атланта,1996 падаме с нови 23 места в Лондон,2012. От водеща сила и спортен хегемон на балканите се свлякохме до жалкото и срамно за нас 6-то място на полуострова и от лидер се превърнахме в аутсайдер. Разрушена е не само националната спортна система, а и почти всичките нейни подсистеми—тренировъчен процес, работа с резерва, спортно-състезателен процес, научно осигуряване, медицинско осигуряване, финансиране, материална база и техническо осигуряване, както и структурите затяхното управление.

Таблица 1

Сриването от Сеул 1988 до Лондон 2012 г.

Таблица 2

Българскияг спорт на балканите

Сеул-88                                     Лондон-12

1.България 35 медала        1.Турция 5 медала

2.Румъния 24 „                     2.Хърватия 5 „

3.Югославия 12 „                 3.Сърбия 4 „

4.Турция 2 „                        4.Словения 4 „

5.Гърция 1 „                        5.Румъния 3 „

ОБЩО 74                           6.България 2 „

                                         7.Гърция 2 „

                                         8.Черна гора 1 „

                                         9.Кипър 1 „

                                                  ОБЩО 27

Всичко изброено по-горе ми дава основание да формулирам следната обективна оценка:Българският спорт се намира в непрекъснато задълбочаваща се криза през последния четвърт век.Излизането от кризата не може да стане с половинчати мерки, каквито се предлагат в проекта, а само с генерална промяна на философията на действащия от 25 години модел и адаптирането му към държавните структури на съвремена България.През целия тъй наречен преход управляващите от дясно, ляво и център се стремяха не да адаптират, а да управляват самодейния спорт и го обрекоха на непрекъснато задълбочаваща се криза.Излизането от нея преминава задължително през отказа на държавата да управлява сама и във всичко спорта, а да делегира някои свои функции на обществото и да му помогни за адаптирането на самодейния спорт към държавните структури.Като човек участвал в проектирането и адаптирането на системата от миналия век си давам сметка за трудностите, неверието, обструкциите и неистовата съпротива, които ще съпъгствуват възраждането на обществената спортна система, но не виждам друга алтернатива.И колкото по-рано са започне--толкова по-добре.Иначе не е далече времето, когато по модерно построените зрелищни спортни съоръжение /зрителни зали/ ще гастролират само чуждестранни „ циркови” артисти т.е. спортисти, които ще забавляват българската публика, а българите ще бъдат лишени от възможноста да откриват, развиват и показват спортния талант на нацията.

ІІІ.Главната цел

По-голямата част от предложените нови текстове в проекта водят до абсолютизиране на спортната бюрокрация, която е противопоказана за най-социалната сфера на човечеството и противоречи на олимпийския идеал прокламиран в олимпийската харта и признат от генералната асамблея на ООН, от европейската спортна харта и от практиката на всички най –развити в спортно отношение страни, включително и от нашата практика през втората половина на миналия век.

В проекто-закона следва да се формулира главната цел на националната спортна система в следващите две десетилетия,която да се декомпозира по хоризонтала /спортове и направления­—детсксо-юношески,аматьорски , професиенален,ведомствен спорт/ и по веритикала /национално, областно,общинско и низово равнище/ и да се изгради съответна производствена и управленска структура за реализацията й.

Би могло да се обсъжда следния вариант-Главната цел пред българския спорт през следващите 20 години е разширяване на обхвата на практикуващите спорт с цел подобряване на физическата дееспособност и здравето на нацията и създаване на качествен спортен елит с цел влизане в двайсетицата на олимпийските игри.

ІV.Спортът и обществото

Физическото възпитание и спортът са дело и отговорност на държавата, обществото и индивида. Тази “Света Троица” липсва в днешния модел на управление на българския спорт. Има я само държавата, която не може да замести обществото и да действа от името на индивида, ако не е упълномощена за това. Следователно, когато казваме, че обществото трябва да заеме своето място, то е защото по същество то контролира и държавата, и личността. Не може българският спорт, като социално явление, да бъде дело само на държавните управленски органи, а не на цялото общество.

Тези постановки следва да намерят място в съответните нормативни документи, които да задължават, поощряват и да улесняват трите субекта в реализацията на техните права и задължения. Реформираният модел и реформата на самата система следва да предпазват спорта от външни вмешателства - политически, идеологически, религиозни, расистки. За да стане това, е необходимо те да бъдат утвърдени със съответни национални, а не партийни, документи (концепция, стратегия, манифест, закон, доктрина). Всички идеи за реформиране на българския спорт - управленски, научни, методични, трябва да съответстват на прогнозите за прогреса на световния спорт за периода след 10 години, а не на нашите спомени от 1988-а. Нещо повече - наша цел следва да бъде не постигнатото от най-добрите в Лондон през 2012 година, а прогнозата за това, което се очаква да бъде в световния спорт след 10-15 години.

В този контекст трябва да се разглеждат и лансираните тук стратегически и тактически идеи за реформиране на националната спортна система. С други думи казано, не трябва да рециклираме стари наши и чужди образци, а да ги използваме като база за надстрояване на прототипа на бъдещите технологии и инструментариуми в спорта.