/Поглед.инфо/ Няма и месец след окончателното оттегляне на САЩ от Афганистан (31 август), на 15 септември 2021 г. между САЩ, Великобритания и Австралия бе подписан военно-политическият пакт AUKUS, уж в защита на общите интереси в Индо-Тихоокеанския регион (ИТР).

По този начин Франция, която за разлика от Великобритания има далеч по-голямо основание да претендира за роля в Индо-Пасифика, неочаквано за всички, остана „зад борда” – губейки позиции не само на оръжейния, но и на енергийния пазар.

При това Париж бе ефективна обединяваща сила, съгласуваща действията си както с членовете на Quad (четиристранния диалог за сигурност между Австралия, Индия, САЩ и Япония), така и с държавите от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), които не желаят конфронтация с Китай.

Според И. Макрон френската дипломация трябва да развива приятелски отношения с максимално широк кръг държави в ИТР, най-приоритетни сред които Индия и Австралия. Именно на тях той разчиташе да създаде „индо-тихоокеанска ос” между Париж, Делхи и Канбера, като през 2019 г. добави и Япония. В дългослочна перспектива „оста” предполага широка коалиция, включваща Малайзия, Сингапур, Нова Зеландия, Индонезия и Виетнам (разглеждани като потенциални военни съюзници на Франция в региона).

Въобще, Париж формулира амбициозна стратегия в Индо-Пасифика, опирайки се обаче на „собствен иновативен подход”. Като в същото време, перспективата за развитие на взаимоизгодни връзки с Китай по двустранен път остава. За Макрон опасен е не Китай, а евентуалната му хегемония, за която обаче Пекин не е обвинен в прав текст, че преследва. По думите на френския лидер, новият Копринен път има „мирна амбиция”. И „ние трябва да работим за нея, за да увеличим плътността на обмена и да се възползваме от всички възможности, но ако не се организираме, скоро това ще бъде хегемония...”.

Именно след излизането на Великобритания от ЕС Франция вижда своята водеща роля в ИТР, при изграждане на „геополитически неутралитет”, разчитайки на „безпрецедентно ниво на сътрудничество” основно с Австралия. „Което ще позволи да се формулира нашата защита, киберсигурност, взаимни ангажименти в борбата с тероризма, както и съвместната организация на армиите ни да запазят този неутралитет...и суверенитет в това пространство.”

Като прибавим към последното, че именно Франция първа (в 1974г.) се оттегля от SEATO (Организацията на договора от Югоизточна Азия, 1955 г., наричан също „азиатска НАТО”), който по-късно е разпуснат поради загуба на интерес от членовете му, можем донякъде да си обясним защо Австралия бе „откъсната” така неочаквано и бързо от Франция, която заедно с Обединеното кралство и Канада, поне до 2019 г. бе сред „ключовите” американски съюзници в Тихоокеанския басейн.1

Ето защо новият пакт не се състои в дублиране на и без това силните американско-австралийски споразумения, както на двустранна основа, така и постигнати в рамките на ANZUS (Договорът за сигурност на Австралия, Нова Зеландия и САЩ от 1951 г.), Quad и др. На този етап на разкол в западния свят изглежда важно за Вашингтон и Канбера да получат подкрепата на извънрегионален играч, максимално близък и сигурен. Трансферът на стратегически оръжия и сътрудничеството в такива критични области като изкуствения интелект, квантовите технологии и т.н. са предназначени да обвържат трите партньора в AUKUS „за поколения“. Те са обединени и в разузнавателния съюз „Five Eyes”, където е и Нова Зеландия. Но тя държи на сътрудничеството си с Китай, не допуска в своите пристанища кораби с ядрено въоръжение или ядрени двигатели (придържайки се към ДНЯО) и, по-важното, официално действащият ANZUS е подкопан от срива на военното сътрудничество именно между Уелингтън и Вашингтон през 80-те години.

Тоест, на Нова Зеландия не може да се разчита, но практическата имплементация на британската индо-тихоокеанска стратегия в рамките на концепцията „Глобална Великобритания“, ще утвърди ролята, която имаше в миналото „владетелката на моретата”. С тази разлика, че днес моретата са на глобалните финансови потоци, информационните и пр. „мрежи”.

Това обаче са „сметки без кръчмаря”.

Първо, новата студена война („демокрациите срещу автокрациите”), обявена още с преподписването на Атлантическата харта (10 юни) и потвърдена с AUKUS, няма социалната база. Европейците не желаят да участват в такова противопоставяне. Те 1) не смятат Китай за заплаха, нито, че демокрациите са по-добри от автокрациите; 2) подлагат на съмнение постановката, че въобще съществува потенциална заплаха; 3) Само 5 % са съгласни, че Китай „управлява света“. Попитани кой има най-голяма власт, те отговарят: недържавните участници, корпорациите и свръхбогатите; 4) за 44% по-вероятна е нова студена война между ЕС и Русия, вместо Китай. И настояват страната им да запази неутралитет в такава конфронтация. Но най-важното: Европейците предпочитат свят, „основан на сътрудничество”, а не на блоково противопоставяне! Което важи и за всички азиатски държави.

Второ, блокът не намира подкрепа в ИТР. В региона, цивилизационно различната Австралия е свъзрзана най-силно с Индонезия. Връзка, която изисква постоянно и нюансирано дипломатическо внимание. Джакартаотмени посещението на австралийския премиер Скот Морисън в знак на протест срещу AUKUS, а премиерът на Малайзия призова всички страни да избягват провокации и оръжейна конкуренция в региона. В раговор с Морисън, той припомни централната роля на АСЕАН в регионалната стабилност.

От своя страна президентът на Центъра за нова инклузивна Азия К. Кох заяви в интервю за Global Times, че „едно от оправданията на Байдън за изтеглянето на САЩ от Афганистан е да се съсредоточат американските ресурси за конкуренцията с Китай. Следователно моментът на формиране на блока веднага след изтеглянето от Афганистан не е случаен. AUKUS е обединен фронт, ръководен от Америка и допълнителен компонент от индо-тихоокеанската стратегия за ограничаване на Китай, като АСЕАН е основният театър на американско-китайската конфронтация. Това ще бъде вероятна причина за дестабилизиране на регионалния мир и сигурност и, по този начин ще повлияе на инвестиционния климат в региона.”

Вярно, че Филипините изразиха подкрепа за пакта, но Кох е категоричен, че няма вероятност никоя държава от АСЕАН да се присъедини към ръководена от САЩ „азиатска НАТО“ с оглед на близките търговски връзки между Китай и Асоциацията. Дори Сингапур, най-надеждният съюзник на Австралия в региона, изрази загриженост. „Страните от АСЕАН ще вземат под внимание хаотичното изтегляне на Америка от Афганистан без надлежна консултация със съюзниците си. В очите на мнозина САЩ са егоцентрична суперсила, на която не може да се вярва”. Освен това, географското разстояние на трите страни в AUKUS от АСЕАН/Китай би направило блока неефективен срещу КНР. Страните в Асоциацията строго се придържат към Декларацията ZOPFAN („Зона на мир, свобода и неутралитет“), поради което едва ли AUKUS ще им навреди съществено. „Те ще запазят своето централно място в съперничеството на големите сили”. И накрая, всички държави-членки на АСЕАН са подписали договора SEANWFZ („Югоизточна Азия – зона, свободна от ядрено оръжие”), с който се ангажират да държат това оръжие извън региона.

Както посочва канадският политически анализатор Грант Уайет, „подлият начин”, по който Австралия постъпи, е сигнал към съседите й. „Страните в Югоизточна Азия и Тихия океан може би се питат колко струва думата на Австралия. Какъв е ангажиментът на Канбера към споразуменията, които те имат с Австралия?” Канбера наистина изпрати висши военни в Джакарта, за да понижи напрежението, потвърждавайки партньорството с АСЕАН. Тези практически отговори обаче може да са недостатъчни според Уайет. „Залогът е твърде голям, за да могат съседите на Австралия да се чувстват по същия начин.”

Затова пък шест дни след AUKUS Нарендра Моди и Еманюел Макрон обсъдиха „важната роля, която партньорството между Индия и Франция играе за насърчаване на стабилността и сигурността в региона.” Лидерите се съгласиха да поддържат тесни и редовни консултации, в духа на Индийско-френското стратегическо партньорство, което и двете страни ценят дълбоко.

И като „за капак”, на 28 октомври се проведе IV среща на върха Русия-АСЕАН по повод 30-годишнината на отношенията между Руската федерация (РФ) и Асоциацията. В Декларацията от срещата в самото начало е подчертано, че „националната сигурност не може да бъде гарантирана за сметка на други”; че е необходимопълно зачитане и отчитане на законните интереси и опасения, както и вътрешното законодателство и правните норми на всички държави”. Потвърдена е подкрепата за централната роля на АСЕАН в нововъзникващата регионална архитектура.

Посочено е, че развитието на взаимодействието между РФ и страните-членки на АСЕАН е въз основа на принципите на взаимно уважение на суверенитета, равенството, териториалната цялост и националната идентичност, зачитане на международното право, правото на всяка държава да съществува без външна намеса, подривна дейност или принуда. Страните са за мирно разрешаване на спорове, неизползване на сила и (или) заплаха със сила, за ефективно взаимодействие...

Обсъдени са възможностите за практическо сътрудничество по въпроси от взаимен интерес между АСЕАН, Евразийския икономически съюз и ШОС; признава се значението на Русия за укрепването на трансрегионалното партньорство в Евразия, както е предвидено в инициативата за Голямо евразийско партньорство...

С една дума, докато атлантическият световен ред се разпада, азиатско-тихоокеанската интеграция продължава. Блоковото противопоставяне остава в миналото и е крайно време на Балканите да се разбере това – така, както са го разбрали европейците.

.........

1 Вж Indo-Pacific Strategy Report. The Department of Defense, June 1, 2019, р. 21

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели