/Поглед.инфо/ Преди това НАТО имаше очевиден противник - Организацията на Варшавския договор, ръководена от СССР, пише Deutsche Wirtschafts Nachrichten. Но той не съществува от 30 години и съюзът изобщо не се е променил. Освен това генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг прави всичко, за да накара Русия, наследник на Съветския съюз, да продължи да се смята за враг, защото без това НАТО ще загуби смисъла на своето съществуване, обяснява авторът на статията Роналд Барасън.

НАТО ще отпразнува в Лондон рождения ден си следващата седмица, пише Deutsche Wirtschafts Nachrichten. Организацията е основана преди 70 години. В същото време френският президент Еманюел Макрон разваля празничното настроение на всички с въпросите си за значението на НАТО и неговите врагове, казва авторът на статията Роналд Барасън.

НАТО преди имаше явен противник - Организацията на Варшавския договор, ръководена от СССР. Но той не съществува от 30 години и Алиансът изобщо не се е променил. Освен това генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг прави всичко, за да продължи Русия да се смята за враг. Целта му е очевидна: без Русия в образа на враг, НАТО ще загуби смисъла на своето съществуване. Но Макрон иска да сложи край на това и да изгради партньорства с Москва, както и да преосмисли задачите на Алианса.

Столтенберг се опитва да спаси военна организация, продължава изданието. И като извинение за позицията си, той непрекъснато цитира примера с "анексията" на Крим и събитията в Източна Украйна. Проблемът обаче е, че след като новият президент на Украйна Владимир Зеленски дойде на власт, в отношенията между Киев и Москва се появиха признаци на разведряване.

Освен това украинският конфликт е възникнал по вина на НАТО, а не на Москва, подчертава Барасън. Столтенберг и неговият предшественик Андерс Фог Расмусен са се грижили за Киев възможно най-добре, за да продължат разширяването на съюза на Изток. За Русия това е очевидна провокация, защото Черноморският флот е базиран в Крим. Москва разглежда Украйна като зона на своята сигурност, заедно с Грузия и Беларус, обяснява авторът.

Но под натиска от страна на НАТО и източноевропейските страни, ЕС и САЩ въпреки това обявиха Русия за враг, като по този начин спасиха Алианса. След това държавите, включени в организацията, започнаха активно да се въоръжават. На източната граница на Европейския съюз беше създадена военна зона с хиляди войници и ракетни бази. Столтенберг и производителите на оръжие се зарадваха.

Не само Макрон се интересува от реформата в НАТО, но и германският канцлер Ангела Меркел. Берлин започва да се съмнява в надеждността на САЩ, комуто от десетилетия е протекторат. В тази връзка обсъждането на европейската отбранителна политика и перспективите за създаване на единна армия на ЕС се превръща в приоритет. Но всички тези дискусии досега не дадоха резултати. И шансовете за успех на това предприятие са много малки, защото докато Париж и Лондон се съмняват в САЩ, Варшава, напротив, задълбочава отношенията с Вашингтон. И докато Франция се приближава към Русия, Берлин се дистанцира от Москва.

Като алтернатива Макрон предлага на НАТО не да се сблъсква с Русия и Китай, а да се съсредоточи върху борбата срещу тероризма. И си струва да признаем, че тероризмът наистина е сериозна заплаха, защото се влиза в страните-членки на Алианса. За ефективната борба с него обаче е необходимо с помощта на политически средства да са неутрализират правителствата и организациите, които го спонсорират. Но НАТО не може да поеме такава задача, защото това е военна организация, заключва Барасън.

Превод: В.Сергеев