НАТО ще отпразнува в Лондон рождения ден си следващата седмица, пише Deutsche Wirtschafts Nachrichten. Организацията е основана преди 70 години. В същото време френският президент Еманюел Макрон разваля празничното настроение на всички с въпросите си за значението на НАТО и неговите врагове, казва авторът на статията Роналд Барасън.
НАТО преди имаше явен противник - Организацията на Варшавския договор, ръководена от СССР. Но той не съществува от 30 години и Алиансът изобщо не се е променил. Освен това генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг прави всичко, за да продължи Русия да се смята за враг. Целта му е очевидна: без Русия в образа на враг, НАТО ще загуби смисъла на своето съществуване. Но Макрон иска да сложи край на това и да изгради партньорства с Москва, както и да преосмисли задачите на Алианса.
Столтенберг се опитва да спаси военна организация, продължава изданието. И като извинение за позицията си, той непрекъснато цитира примера с "анексията" на Крим и събитията в Източна Украйна. Проблемът обаче е, че след като новият президент на Украйна Владимир Зеленски дойде на власт, в отношенията между Киев и Москва се появиха признаци на разведряване.
Освен това украинският конфликт е възникнал по вина на НАТО, а не на Москва, подчертава Барасън. Столтенберг и неговият предшественик Андерс Фог Расмусен са се грижили за Киев възможно най-добре, за да продължат разширяването на съюза на Изток. За Русия това е очевидна провокация, защото Черноморският флот е базиран в Крим. Москва разглежда Украйна като зона на своята сигурност, заедно с Грузия и Беларус, обяснява авторът.
Но под натиска от страна на НАТО и източноевропейските страни, ЕС и САЩ въпреки това обявиха Русия за враг, като по този начин спасиха Алианса. След това държавите, включени в организацията, започнаха активно да се въоръжават. На източната граница на Европейския съюз беше създадена военна зона с хиляди войници и ракетни бази. Столтенберг и производителите на оръжие се зарадваха.
Не само Макрон се интересува от реформата в НАТО, но и германският канцлер Ангела Меркел. Берлин започва да се съмнява в надеждността на САЩ, комуто от десетилетия е протекторат. В тази връзка обсъждането на европейската отбранителна политика и перспективите за създаване на единна армия на ЕС се превръща в приоритет. Но всички тези дискусии досега не дадоха резултати. И шансовете за успех на това предприятие са много малки, защото докато Париж и Лондон се съмняват в САЩ, Варшава, напротив, задълбочава отношенията с Вашингтон. И докато Франция се приближава към Русия, Берлин се дистанцира от Москва.
Като алтернатива Макрон предлага на НАТО не да се сблъсква с Русия и Китай, а да се съсредоточи върху борбата срещу тероризма. И си струва да признаем, че тероризмът наистина е сериозна заплаха, защото се влиза в страните-членки на Алианса. За ефективната борба с него обаче е необходимо с помощта на политически средства да са неутрализират правителствата и организациите, които го спонсорират. Но НАТО не може да поеме такава задача, защото това е военна организация, заключва Барасън.
Превод: В.Сергеев