/Поглед.инфо/ По времето на Доналд Тръмп трансатлантическият алианс между Европа и САЩ достигна най-ниската си точка. Както пише Foreign Affairs Тръмп отчуждава европейските лидери, предизвиква недоверие и поставя под съмнение стойността на трансатлантическите отношения, необходими днес от двете страни на Атлантическия океан. Според авторите на материала САЩ и Европа трябва да обновят старите международни институции, както и да създадат нови, за да съживят духа на сътрудничество, който преди е бил характерна черта на трансатлантическите отношения.
През 1941 г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт и британският министър-председател Уинстън Чърчил, по време на тайна среща на борда на кораб край бреговете на Нюфаундленд, формулират своето общо виждане за следвоенния свят в съвместно изявление, наречено по-късно Атлантическа харта. Тази харта, която излага общите принципи, не само затвърждава трансатлантическия алианс, но и служи като основа за световния ред, продължил повече от 70 години. Както пише Foreign Affairs обаче, днес при президентството на Доналд Тръмп този алианс е достигнал най-ниската си точка.
Както пишат авторите на материала, Тръмп заплаши да изтегли страната си от НАТО и нарече Европа враг. Някои европейски чиновници смятат опитите на администрацията на Тръмп да омаловажи алианса в известен смисъл нормални. Те говорят за връщане към старите норми, обяснявайки, че САЩ се връщат към изолационизма, който го е характеризирал преди 1941 г., и че последните осем десетилетия на трансатлантическо сътрудничество са по-скоро изключение от правилото. Но според авторите на статията в случая Тръмп е изключението.
„При предишните американски администрации наистина се забелязваше застой в трансатлантическия алианс, но Тръмп се превърна в заплаха от съвсем нов вид за партньорството, което Рузвелт и Чърчил увековечиха. Действащият американски президент отчуждава европейските лидери, предизвиква недоверие и поставя под съмнение ценността на трансатлантическите отношения.“, пишат експертите на Foreign Affairs.
Но те смятат, че трансатлантическото партньорство все още може да бъде възродено, тъй като САЩ и Европа все още се нуждаят един от друг, а светът се нуждае от активен и жив Запад, за да поддържа глобалния ред. Въпреки че някои учени смятат, че центърът на икономическата и политическата власт се е променил, балансът на материалните ресурси все още остава на страната на Запада, тъй като САЩ и Европа представляват почти половината от световните приходи и почти половината от световните военни разходи.
Създаден за борба със СССР, трансатлантическият съюз остава незаменима основа за всеки либерален ред, способен да действа в интерес на целия свят. Вместо да се откажат от трансатлантическия съюз, САЩ и Европа трябва да проявят креативност към общото си бъдеще. Заедно ЕС и САЩ трябва да вдъхнат нов живот на своите партньорства, като подпишат ново трансатлантическо споразумение и създадат нов съвет - Атлантическата харта от 21 век, който ще помогне да се противопоставят не само на настоящите, но и на бъдещите кризи.
„В Атлантическата харта беше изложено такова виждане, което доведе до появата на ООН, НАТО и Европейския съюз. Днес САЩ и Европа трябва да приспособят своето виждане и да създадат нови институции, за да отговорят на изискванията на нашето време.“, сигурни са авторите на материала.
Според тях една от тези институции трябва да бъде Трансатлантическият съвет, който ще насърчава междуправителственото сътрудничество на ниво държавни ръководители и министерства. Този съвет ще позволи да се осъществи структуриран диалог в специфични области от общ интерес, като например ситуациите в отделните региони или общественото здравеопазване. Този съвет ще наблюдава провеждането на срещите на върха между САЩ и Европа.
За да предотврати кризи в бъдеще, този съвет може да работи за разработване на съвместни политики за справяне с проблеми като изменението на климата или оценка на глобалните тенденции. Под ръководството на този съвет или в съответствие със Споразумението за трансатлантическо стратегическо партньорство САЩ и Европа ще могат да координират своите стратегии в области от общ интерес като Китай, Русия, икономическото развитие или киберпространството.
Както заключават авторите на Foreign Affairs, в крайна сметка новите институции могат да помогнат за възраждането на духа на сътрудничество, който преди беше характерна черта на трансатлантическите отношения.
„Преди САЩ и Европа практически инстинктивно разчитаха един на друг. Сега ще трябва да положат усилия да възстановят тази своя „мускулна памет“. Не само САЩ и Европа, но и либералният ред като цяло изискват възобновяване на трансатлантическото партньорство.“, обобщават авторите на материала.
Превод: М.Желязкова