/Поглед.инфо/ Макар и глобален, но все пак не световен форум на страните, „Голямата двадесетка“ няма същите правомощия като, например, Общото събрание на ООН, пише La Croix. В същото време, в настоящата ситуация, когато много страни отхвърлят старите съюзи и се отдалечават от принципите на мултилатерализма, и се сблъскват с проблеми, които могат да бъдат решени само заедно, „двадесетката“ все още се оказва полезна, смятат журналистите.

В часа, когато в света се разпространява „едностранния подход към политиката, прекратяването на договорите и отказът от алианси“, срещата на върха на „Голямата двадесетка“, стартирала в петък в Осака в Япония, е „почивка от желанието да се защити собствения суверенитет на всеки, което очевидно характеризира, тази нова световна бъркотия”, пише френският La Croix.

Според наблюдателите на изданието, израелският изследовател Ювал Ной Харири в последната си книга пише за съвременния свят, когото заля националистическата вълна, като за "мрежа от крепости", които блокират имиграцията, облагат с данъци чуждестранните стоки и защитават своите обитатели от войни, врагове и мултикултурализъм. Под влиянието на Доналд Тръмп в света започнаха да се появяват преки съмнения относно принципите на мултилатерализма, което бе демонстрирано от примера на Парижкото споразумение за климата и ядрената сделка за 2015 г. с Иран, както и в ЮНЕСКО и Съвета по правата на човека на ООН, се подчертава в статията.

„Престанаха да работят три основни механизма за сигурност - вече няма американска мощ, към която се прибягваше в краен случай, за да бъде заставен някой да уважава световния ред; така и не се образува ясна система на международно правителство; и най-накрая, това, което най-много тревожи, различните страни не могат дори да се съберат и да намерят общ език”, писа в публикуваната на 13 юни колонка за The New York Times постоянният представител на Франция в ООН Франсоа Делатр, след което напусна поста си.

На свой ред бившият министър на външните работи на Великобритания Дейвид Милибанд наскоро отбеляза, че „най-фундаменталният принцип на международните отношения, а именно забраната за завладяване на територия със сила, потъпква не само Русия чрез нейните действия в Крим или Китай в Източнокитайско море, но също и подкрепата, която САЩ осигуряват за присъединяването на Голанските възвишения и някои региони на Западния бряг на река Йордан, цитира дипломата La Croix.

Както констатират авторите на статията, след финансовата криза от 2008 г. „Голямата двадесетка“ успя да увеличи своето поле на дейност, като включи в клуба различни международни организации. Освен това на всяка среща на върха се канят държави, които не са членове на „двадесетката“. Така клубът демонстрира своята полезност, като осигурява "поне минимална координация на действията на международната арена", отбелязват журналистите.

„G20 се превърна в глобален форум, но не толкова глобален, колкото Общото събрание или Икономическия и социален съвет на ООН. Поради тази причина той страда от липса на морален авторитет, разсъждава в интервю за La Croix професорът от Института за политически изследвания в Париж Гийом Девен. Това е политически избор. Големите държави се държат далеч от ООН, за да избегнат задължението да работят с други страни."

Една от основните теми на сегашната среща на върха на G20 ще бъде промените на климата - по-специално френският президент Емануел Макрон вече обеща, че няма да подпише окончателната декларация на срещата, ако в нея не бъдат провъзгласени „климатичните цели“, се казва в материала. Междувременно, ако борбата срещу промените на климата през 2015 г. доведе до Парижкото споразумение, то преди две години по време на срещата на върха на „двадесетката“ в Хамбург беше възможно да се наблюдава колко силно се различават по този въпрос позициите на САЩ и 19-те останали страни - в края на краищата, малко преди мероприятието Доналд Тръмп взе решение да се оттегли от споразумението, отбелязват авторите.

Друг проблем, който трябва да бъде решен от всички държави заедно, е неравенството - според бившия директор-разпоредител на МВФ Мишел Камдесю, то е една от най-„вкоренените злини“ на човечеството и достига особено ужасни размери в бедните страни; В същото време, както подчертава икономистът, разликата между страните, парадоксално, се стеснява. Както подчертават авторите, именно G20 може да послужи като пример за факта, че „някои южни или развиващи се страни“ наистина имаха възможност да участват във вземането на решения от глобален мащаб.

И накрая, в зоната на отговорност на страните от „двадесетката“ влиза и интернет, който има и сериозен съзидателен потенциал - например, да даде възможност на бедните африкански деца да получат образование дистанционно, както и способността да манипулират хората, увеличавайки разочарованието на жителите на южните страни от тяхната действителност, като им демонстрират „често идеализирания“ живот на северняците или да влияят върху мнението на избирателите чрез реклама, за което например, обвиняват Русия, пишат наблюдателите на La Croix. Държавните ръководители на членките на G20 редовно подкрепят инициативите за данъчно облагане на електронната търговия и създаване на нормативно - правни актове за криптовалутите, отбелязват те.

Превод: М.Желязкова