/Поглед.инфо/ Повечето американци бяха шокирани от многочислените заявления за безпрецедентните атаки на Русия срещу политическата система на САЩ, но според ветераните от разузнаването и учените, специализирали се върху изучаването на специалните операции, ситуацията далеч не е еднозначна. Както пише New York Times, възможната руска операция през 2016 г. е просто съответстваща на киберепохата версия на стандартната практика, която САЩ провеждат в течение на няколко десетилетия и провеждат и днес.

На 13 февруари началниците на американските разузнавателни агенции предупредиха комисията на Сената по разузнаването, че Русия, най-вероятно, се готви да използва на междинните избори през 2018 г. целия си арсенал, който използва през 2016 г. След това на 16 февруари специалният прокурор Робърт Мюлер публикува обвинително заключение, в което той назова имената на 13 руски граждани и на три руски компании, принадлежащи на бизнесмен, тясно свързан с Кремъл и подробно изложи детайлите на тригодишна операция, в рамките на която социалните мрежи са били използвани за провеждане на атаки срещу Хилари Клинтън, за подкрепа на Доналд Тръмп и за да се всее раздор в САЩ.

Както пише New York Times, повечето американци са съвсем разбираемо изненадани, от това, което от тяхна гледна точка, е безпрецедентна атака по политическата система. Но ветераните от разузнаването и учените, занимаващи се с изучаването на специалните операции се придържат към различна гледна точка.

„Ако питате офицер от разузнаването дали руснаците са нарушили правилата и дали са извършили нещо ужасяващо, ще ви отговорят отрицателно. САЩ провеждат абсолютно подобни операции за влияние върху други страни и се надявам, че ще продължим да ги провеждаме“, заяви Стивън Хол, който 30 години е работил в ЦРУ, отговаряйки за руските операции.

Лок Джонсън, който започва кариерата си в разузнаването през 70-те години като член на сенатската комисия по църковните въпроси, твърди, че руската операция през 2016 г. е просто съответстваща на киберепохата версия на стандартната американска практика, която САЩ използват в течение на няколко десетилетия в тези моменти, когато трябва да повлияят на изборите в друга държава.

„Занимаваме се с това, откакто ЦРУ е създадено през 1947 г. Използвахме плакати, листовки и т.н. Разпространявахме лъжлива информация в чуждестранната преса. Използвахме това, което британците наричат „кавалерията на крал Джордж“ – т.е. куфарче с пари“, заяви Джонсън.

Както продължава изданието, отстъплението на САЩ от собствените им демократични идеали често се оказва значително по-значимо в сравнение с гореизброеното. ЦРУ помага да се свалят избраните лидери в Иран и Гватемала през 50-те години и подкрея бурни държавни преврати в няколко страни през 60-те години. То организира поръчкови убийства и подкрепя жестоки антикомунистически правителства в Латинска Америка, Африка и Азия.

Но през последните няколко десетилетия, според Хол и Джонсън, намесата на Русия и САЩ на изборите в другите държави не е равносилна в нравствено отношение. Намесата на САЩ е насочена основно в помощ за неавторитарни кандидати, които се кандидатират срещу диктатори и в подкрепа на демокрацията. Русия значително по-често се меси, за да подкопае основите на демокрацията и да подкрепя авторитарни режими.

Според Хол поставянето на Америка и Русия в един списък е „като да твърдиш, че полицаите и бандитите са едно и също, защото и едните, и другите имат оръжие. Мотивацията има значение“.

Както отбелязва авторът на статията, споменаването на историята на изборната намеса, като правило напълно отсъства в информационния поток за намесата на Русия в американските избори и за разследването на степента на причастието ѝ в предизборния щаб на Тръмп. Това е един вид напомняне, че руската кампания през 2016 г. всъщност е традиционна шпионска операция – просто с употребата на нови технологии. Освен това тя е отражение на тези мащабни исторически течения, които обуславят намесата на американците в изборите в периода на Студената война и които обуславят днешните руски постъпки.

Научният сътрудник от Carnegie MellonДав Левин изчислява броя на тайните и явни операции по оказването на влияние на резултата от изборите в други държави. Той откри, че от 1946 до 2000 г. САЩ провеждат 81 операции, а СССР или Русия-36, макар и списъкът с руските операции да не трябва да се смята за пълен.

„Изобщо не оправдавам това, стореното през 2016 г. от руснаците. Владимир Путин не трябваше да се меси така. Но методите, които те използваха, са просто цифрова версия на тези, които САЩ и Русия използват в течение на няколко десетилетия: взлом в партийните централи, вербуване на секретари, внедряване на информатори, предаване на информация и лъжлива информация на пресата“, заяви Левин.

Изводите му подчертават колко обичайна е намесата в изборите за САЩ. Основите на тази намеса е заложена в Италия, където през 40-те до 60-те години САЩ подкрепят некомунистически кандидати.

„Доставяхме куфари с пари на определени политици, за да покрием разходите им“, заяви в свое интервю от 1996 г. бившият тогава офицер на ЦРУ Марк Уайт.

Скритата пропаганда също е една от основите на такива намеси. Ричард Бисел, който ръководи дейността на агенцията в края на 50-те и началото на 60-те, пише в своята автобиография за „контрола над вестниците и радиостанциите, който ни позволява да осигурим желания резултат от изборите“.

Сътрудниците от ЦРУ също разказват, че количеството подхвърляния на информация в чуждестранната преса – в повечето случаи истинска и само понякога лъжлива – достига по 70-80 дневно. В периода на изборите в Никарагуа през 1990 г. ЦРУ популяризира репортажите за корупцията на лявото правителство на сандистите и опозицията удържа победа.

С времето все повече американски операции за влияние се провеждат явно и не от ЦРУ, а открито от Държавния департамент. В периода на изборите през 2000 г. в Сърбия САЩ финансират успешно кампанията, насочена срещу националистическия лидер Слободан Милошевич: те изпращат там полит-технолози и милиони лепенки със символи на опозицията и надпис „С тях е свършено“ на сръбски език, отпечатват голямо количество листовки, доставени на изпълнителите от Вашингтон.

Подобни опити за намеса на изборите се предприемат и в годините на войните в Ирак и в Афганистан, макар и съвсем невинаги да са успешни. След като Хамид Карзай е преизбран за президент на Афганистан през 2009 г., той се оплаква, на тогавашния министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс за откровените опити на Америка да му попречи да удържи победа – опити, които Гейтс в мемоарите си нарича „нашия тромав и неуспешен пуч“.

Освен това САЩ откровено се намесват в изборите на Русия най-малко веднъж. Те се боят, че Борис Елцин ще загуби на изборите през 1996 г. от своя комунистически съперник, във връзка с което президента Бил Клинтън нарежда операция, за да помогне на Елцин. Америка постига това МВФ да предостави на Русия кредит само четири месеца преди изборите. Освен това САЩ изпращат в помощ на Елцин група политконсултанти.

Тогава откровената намеса в политическите дела на Русия кара някои американци да се чувстват крайно неловко. Томас Каротърс, сътрудник към Института „Карнеги“ за международен мир си спомня как спори с един от служителите в Държавния департамент, твърдящ, че Елцин е демокрацията в Русия. Каротърс отговаря на чиновника: „Това не е нещото, което трябва да бъде демокрацията“.

През последните няколко десетилетия най-забележим признак на присъствието на Америка в политиката на другите държави са финансираните с парите на данъкоплатците групи, като „Националния фонд за поддръжка на демокрацията“ , „Националния демократически институт“ и „Международния републикански институт“, които не подкрепят конкретни кандидати, но помагат за създаването на демократични институции, които наблюдават изборите и учат как трябва да се провеждат предизборните кампании. Повечето американци смятат подобни мисии за меки и в определена степен дори благотворителни, но Путин вижда в тях нещо съвсем различно.

Националният фонд за подкрепа на Демокрацията преди няколко години предостави грантове на Алексей Навални, който днес е основен политически противник на Путин. През 2016 г. тази фондация отпусна 108 гранта на обща сума от 6,8 млн. за различни организации в Русия с различни цели, от „привличане на активисти“ до „увеличаване на степента на общественото участие“. Тази фондация повече не публикува имената на руснаците, получаващи нейните грантове, защото те могат да се сблъскат с преследване от страна на руските власти. Затова, както пише New York Times, не е трудно да се разбере защо Владимир Путин смята американските пари за заплаха за режима си, който не желае да търпи реална опозиция.

Както заключва изданието, какви операции ЦРУ може да провежда в последните няколко години, за да повлияе на резултатите от изборите в другите държави, до сега все още остава тайна – и най-вероятно ще остане такава и в близките няколко десетилетия. Напълно е възможно тези операции да са скромни в сравнение с тези, които агенцията провежда в годините на Студената война, но някои ветерани не са толкова уверени в това.

„Предполагам, че сега те се занимават със същото както и преди, защото такива агенции не се променят. Технологиите може да се менят, но целите и задачите им – не“, смята Уилям Дохърти, който е работил в ЦРУ между 1979 и 1996 г. и известно време наблюдава секретни операции.

Превод: Поглед.инфо