/Поглед.инфо/ Полският професор Михал Любина , политолог, пътешественик, експерт в областта на руско-китайските отношения, автор на книгата „ Китайският геврек. От Тайван до Тибет, или как Китай създава империя ” в интервю за краковския католически портал Polonia Christiana говори за действията на Пекин на международната арена и в украинския конфликт .

Polonia Christiana : Каква империя иска да изгради Китай? Глобална? Регионална? Комунистическа? Интернационална?

Михал Любина /Michal Lubina/: Добър въпрос... Доколкото знам, китайците нямат план да завладеят света. Нашето мислене за Китай е до голяма степен форматирано от нашите кодове, тоест ние често се опитваме да обясним китайското мислене с нашите концепции. Това, разбира се, до известна степен е неизбежно, тъй като всеки действа според собствената си матрица. Понякога има смисъл, но твърде често ни обърква.

Китайците нямат план да завладеят света. По-скоро китайците имат емоционален подход, който предполага, че Китай винаги трябва да е на първо място. Според тях, перифразирайки свети Августин, ако Китай е на първо място, тогава всичко си идва на мястото.

Китай е Средищното царство, около което трябва да се върти всичко. Китайците добавят към това, че до 19 век всичко е било така – всичко се върти около Китай. Разбира се, това е само отчасти вярно, защото до 19-ти век азиатските региони се въртяха около Китай, но никога цялото земно кълбо. Но за китайците това няма значение.

По тяхно мнение, до 19-ти век Китай е бил най-важният в света, след това злият Запад идва и разваля всичко, а сега е необходимо да се „възстанови нормалността“, тоест, да се сложи край на аномалията на западното господство и да се върне Китай на първо място .

Но това не е някакъв грандиозен план, нито някаква грандиозна стратегия, нито някакви действия, планирани за 100 години и 500 стъпки напред. Това е по-скоро предположение, че сегашният свят е несправедлив, защото се управлява от американци и това трябва да се промени - Китай трябва да бъде в авангарда, а не САЩ.

Нека обаче повторя: китайците нямат някаква голяма глобална стратегия как да стигнат дотам. Вместо това в публичното пространство се хвърлят лозунги като „общата мечта на човечеството“ и, за съжаление, именно на тази база различни полски т. нар. геополитици често си правят твърде далеч отиващи заключения.

Китай със сигурност налага своите стандарти там, където може. Китайците със сигурност се опитват да променят съществуващия ред чрез ръцете на други, като ООН. Това обаче не е план Китай да се превърне в център на света.

Ако успеят да създадат глобална империя, тя ще бъде преди всичко китайскоцентрична: самият Китай е в центъра и колкото по-далеч си от него, толкова по-слаб е натискът от центъра. Китайците нямат мисионерска визия, за разлика например от американците, които смятат, че всеки трябва да бъде завладян и прекръстен в тяхната вяра. В китайската имперска визия, колкото по-близо е човек до Средното царство, толкова повече печели той от него, а колкото по-далеч е, толкова повече губи.

Ето как изглежда. Това няма да е свят, в който трябва да се страхуваме ужасно, че китайците ще дойдат и ще ни убият един по един. Това няма да стане, защото сме далеч. Народите, които са по-близо до Китай, трябва да се страхуват повече, защото той ще им бъде наложен по-бързо.

За Китай, още веднъж подчертавам, това е емоционална визия, но тя работи. Повечето китайци са националисти, така че тази визия е по-добра за тях от стратегията. В крайна сметка тази визия се основава на национален консенсус, че Китай трябва да бъде най-добрият, така че е стабилна и дългосрочна, не защото Китай има някакъв план, изложен на хартия, а защото общата културна база приема, че Китай е най-добрият .

Американците ни плашат с идеята, че предстои или вече е в ход "решителен сблъсък" между САЩ и Китай...

Американците определено са прекалили със страховете си от комунизма. Китайският комунизъм е много специфичен и самите китайци нямат нужда да го налагат на другите. Когато гледаме Китай, винаги трябва да помним, че това е страна, която предполага, даже вярва, че е по-добра от другите. Ще кажа нещо повече: Китай е толкова превъзхождащ другите, че няма нужда да го доказва.

Това като цяло е много интересна културна тема: и китайците, и американците имат чувство за уникалност, но тази уникалност се изразява по съвсем различни начини. В случая със Съединените щати това предполага, че всеки може да бъде американец, че Съединените щати са „сияещият град на хълма“, те имат мисия да направят света по-добро място и следователно Съединените щати имат правото и дори задължението да завладяват другите „заради самите тях“.

Китайците са толкова убедени, че са по-добри от другите и като цяло най-добрите в света, че не е нужно да го доказват на никого, а това също означава, че не е нужно да променят другите, както правят американците.

Съгласен съм, че китайците искат да подредят света по такъв начин, че да печелят предимно икономически, технологично и по други начини, така че да станат център на света. Като цяло всеки ще може да печели пари, но китайците трябва да печелят повече.

Това обаче не означава, че китайците ще дойдат например в Полша и ще ни наложат своя модел на управление. Като цяло не ги интересува какви правителства съществуват по света. Те могат да бъдат авторитарни, тоталитарни, демократични и други подобни.

Ала докато това не засяга пряко Китай, хората могат да се управляват -самоуправляват както си искат. Докато никой не доминира над китайския народ, всичко е наред. Въпреки това, ако ситуацията се промени, китайците започват да действат.

Някои може да обвинят Китай, че насърчава автократичен модел на управление. Те обаче правят това в защита от американците. Това е така, защото американците насърчават демокрацията, която китайците виждат като пряка заплаха. Следователно китайците, като част от своята антиамериканска контраофанзива, защитават други автократични системи, но това все още са отбранителни действия.

От гледна точка на Полша Китай има само един проблем, но той е фундаментален. Китай подкрепя сили, които се борят със Съединените щати, което означава, че подкрепя Русия, нашия смъртен враг.

Защо Китай изобщо се нуждае от империя? Статуквото от последните 20-30 години не беше ли оптимално за тях? Защо Китай се нуждае от всички тези „провинции“ и „пръстен“ около Поднебесната империя?

Защото концепцията за Китай е имперска. Чуждестранното име на страната идва от династията Цин, която обединява Китай през 3 век пр.н.е. Това обединение е постигнато с огън и меч. По този начин те обединиха региони, които бяха толкова различни един от друг, колкото например Португалия и Германия.

Китай преди династията Цин беше подобен на съвременна Европа: уж общи корени, уж обща история, но в крайна сметка те все още бяха различни региони. И изведнъж династията Цин се появи и обедини всичко с огън и меч.

Въпреки че династията Цин се срина много бързо, нейните наследници се оказаха хора, които бяха доволни от състоянието на нещата, създадено от династията Цин. Разбира се, имаше периоди на борба и разделение в Китай, но въпреки това в продължение на 24 века доминиращата концепция тук беше обединението, де факто имперската концепция.

Следователно е трудно да си представим Китай като неимперска държава. Ако искахме да направим това, трябваше да се върнем към трети век пр.н.е.

Идеята за китайска държавност е имперска идея и ако е така, тогава провинциите и граничните райони не може да се допусне да станат независими, защото това може да доведе до верижна реакция. Ако китайците си позволят да станат независими, да речем, от монголците, тогава в един момент може да го направят тибетците, после кантонците, а и другите и в този момент държавата ще се разпадне.

Значи те могат да поискат да станат независими от Китай?

Разбира се, че могат. Китай от векове, освен политическата си йерархия, е държава, културно обединена от йероглифите. Тези йероглифи са често срещани, като латинския до известна степен в Европа. Но нека си припомним, че след падането на Римската империя никой не успя да обедини Европа в дългосрочен план.

В случая с Китай, - единна страна, - имаме напълно различни говорими езици. Използват йероглифи, но кантонският е по-различен от пекинския повече, отколкото испанският от полския. Така че можем да кажем, че всички китайски провинции днес са отделни държави.

Добър пример е Виетнам, който преди време не се различаваше много от Гуанджоу. Днес обаче за всички е очевидно, че Виетнам е отделна държава, а Гуанджоу е част от Китай. Това обаче не е задължително да е валидно. Китай може да стане няколко различни държави, обединени от китайски йероглифи, но всяка страна ще има своя собствена идентичност.

В този случай обаче, концепцията за китайска държавност трябва да бъде деимпериализирана. Ала никое централно правителство в Китай никога няма да позволи това.

Така имаме ситуация, в известен смисъл подобна на руската - или империя, или разпад. Между тях няма нищо средно. Следователно управляващите в Пекин имат само един избор – империя.

И по-нататък. В китайското мислене основната антиномия е предположението за „стабилност – хаос“. От хаоса се страхуват всички, защото тогава държавата ще рухне, ще се избиват хора и други подобни. Обратното на хаоса се предполага, че е стабилността; тя трябва да се поддържа по подреден начин, защото ако я отслабите, получавате хаос. Следователно изходът е само един: или диктатура, или хаос.

Страхът от анархия е едно от основните чувства в Китай в момента, именно поради този страх там съществува диктатура, защото диктатурата е много по-малко зло от хаоса. Въз основа на това никой няма да рискува да въвежда някакви демократични „странности“, защото те могат да доведат до хаос.

Бих искал да ви попитам за руско-китайските отношения в контекста на украинския конфликт. Наистина ли подкрепата на Китай за Русия е минимална?

За да отговоря на същността на въпроса: китайците искат да спечелят рубли и да не губят своите добродетели. Те искат да подкрепят Русия, да правят пари от нея и в същото време да се уверят, че случайно няма да бъдат наранени. Там, където няма режим на санкции, китайците помагат на Русия, поне що се отнася до закупуването на петрол, въглища и газ. Това правят не само китайците, но и индийците. Ако можете да закупите продукта, от който се нуждаете, на добра цена, защо да не го направите?

Освен това Китай подкрепя Русия във войната с Украйна, за да отслаби Запада. От гледна точка на Китай, както и от гледна точка на САЩ, войната в Украйна е това, което може да се нарече „Гражданска война в Испания 2.0“. Двете страни подкрепят различни воюващи сили, но не се противопоставят пряко. Те тестват техниката, поведението си, реакциите на другите и т.н. Това е класическа прокси война.

От тази гледна точка Китай, с помощта на Русия, отслабва Запада. На свой ред САЩ искат да отслабят Русия с помощта на Украйна. Ако погледнете само от тази гледна точка, тогава според мен няма нищо чудно в това, че китайците подкрепят Русия. Аз обаче съм поляк, живея в Полша и затова знам, че това е много вредно от наша гледна точка, предвид нашето географско положение.

Само ще добавя, че закупуването на Китай от Русия на петрол, газ и въглища е само част от проблема. Наскоро прочетох много интересен доклад, от който следва, че китайците са доставили на Русия огромен брой багери, камиони, трактори и друга подобна техника. На пръв поглед не е толкова впечатляващо, колкото например танковете, които се движат през Жешов, Полша.

Китайците обаче обичат да действат по-скоро мълчаливо, отколкото зрелищно в такива случаи. Ето защо те доставят на Русия хиляди коли и камиони, които изиграха огромна роля в изграждането на „линията Суровикин“, която спря украинската контраофанзива.

Китайските доставки за Русия безплатни ли са или срещу пари?

Разбира се, че взимат пари. Китай не е „Азиатският червен кръст“. Но не се занимават с лихварство. Има още един тънък нюанс: севернокорейските другари доставят на Русия оръжие, за което знаят абсолютно всички. Въпросът обаче е дали това щеше да е възможно, ако Пекин не беше дал зелена светлина на Пхенян? Според мен това нямаше да се случи без мълчаливото съгласие на Китай.

Следователно китайската подкрепа за Русия не бива да се подценява. То е умно, но и двусмислено, завоалирано. Това не е очевидно, какъвто е случаят с подкрепата на Запада за Украйна. Има разлика в тактиката, разлика в стила. Същността на нещата обаче е сходна. И двете страни в конфликта, тоест САЩ и Китай, гледат на украинския конфликт като на „Гражданската война в Испания 2.0“.

Превод: ЕС