/Поглед.инфо/ Джордж Оруел е казал: „Има някои толкова абсурдни идеи, че само интелектуалец би им повярвал“. Ако някой иска да разкрие истината зад твърдението на Оруел, просто трябва да посети повечето колежански кампуси в Щатите.
Факултетни преподаватели от Калифорнийския университет считат някои твърдения за расистки и смятат, че не трябва да се използват в учебните заведения. Те ги наричат микро-агресия.
За тях микро-агресивни расистки изявления са: „Америка е земята на възможностите.“ Това се счита за прославяне на мита за меритокрацията. „Има само една раса, човешката раса.“ Това твърдение е отрицание на индивида като културна/расова личност. „Аз мисля, че най-способният човек трябва да получи работата.“ Това е „расизъм“, защото се създава впечатлението, че „на цветнокожите им се дава допълнителен, нечестен бонус заради тяхната раса“.
Това е само част от списъка на микро-агресиите. Други подобни са: „Всеки може да успее в това общество, ако работи усърдно“ или „Когато те видя, не гледам цвета на кожата ти“. Повече такива изречения могат да бъдат намерени в доклада „Разнообразие в клас“, на The College Fix.
Тези микро-агресивни безсмислици, наричани микро-тоталитарни от моя колега доктор Томас Соуел, са нищо по-малко от атака срещу свободата на словото. От нацистите до сталинистите, тиранията винаги е започвала с подкрепа за свободата на словото. Словото е важно за реализацията на техните команди и контрол. Свободното слово е основният инструмент за индоктринация и пропаганда. Левите демократи, имащи власт над много университети в САЩ, започват да подтискат свободата на словото в кампусите.
Даниел Хенингер, замеснтик-редактор в Уол Стрийт, пише за тези атаки в една своя статия, критикувайки политиките на Обама. Той заявява: „Нека да се откажем от академичната свобода в полза на справедливостта. Когато академическото общество забележи, че дадено изследване промотира или оправдава потисничество, то трябва да се спре“.
Колежът Оберлин предлага преподавателите да бъдат запознати с политически противоречиви теми като „расизъм, класизъм, сексизъм, хетеросексизъм, сисексизъм, дискриминация към инвалидите, капитализъм и други проблеми на привилегированите и потиснатите“. Презумцията, че студентите трябва да са предпазени, а не предизвикани в учебната стая е инфантилно и анти-интелектуално.
Университетът Азуса Пасифик „отложи“ речта на политолога Чарлз Мъри, за да избегне „провокацията към цветнокожите ни студенти.“ Университетът Брандейс отмени поканата си към сомалийския писател и преподавател в института American Enterprise Аян Хирси Али, чиято критика към радикалния ислям би нарушила „ценностите“ на университета. Според тях, неговото присъствие би обидило студентите мюсюлмани.
Западните ценности на свобода са под сериозна атака от академичния елит в колежанските кампуси по цяла Америка. Тези хора искат да заменят свободата с правителствения контрол; искат да заменят равенството пред закона с етикирането. Като такива, те са много по-голяма заплаха за начина ни на живот, отколкото която и да била терористична организация. Иронично, ние не само нямаме отговор, но снабдяваме идеите им с данъци и дарения.
Превод: Евгени Рушев