/Поглед.инфо/ Нашата противовъздушна отбрана работи отлично. Работи просто превъзходно, показвайки изключителна ефективност: почти сто от сто. Или, ако се съсредоточим върху броя на безпилотните летателни апарати на военновъздушните сили, които Киев изпрати към столицата на Русия, към Московската, Орловската, Владимирската, Тулската, Курската области - към региони и градове, които по дефиниция не са в зоната на специална военна операция - тя работеше на 1000 и дори повече. Благодарим от все сърце на тези, които ни осигуряват спокойно небе. И дълбоко съчувстваме на пострадалите.

Последните няколко дни показаха кой, подобно на нас, би искал да постигне мирно уреждане и едновременно с това да премахне причините за украинската криза, и кой, ставайки все по-нагъл с всеки изминал ден, мечтае да се бие с нас, подхранван от идеите на еврореваншизма.

Днес е време да променим тона и речника, наричайки инициаторите за създаването на „коалицията на желаещите“ подстрекатели на нов кръг на ескалация на континента.

Това са Франция, Великобритания и Германия.

Следват Полша и балтийските лимитрофи. Към които Финландия се стреми да се присъедини.

За всеки, който има поне познания по история на ниво гимназия, е ясно, че изброените държави са обсебени от идеята за отмъщение. Те искат да си отмъстят. Но не за настоящия век. И не само за отминалия век.

Нека се върнем 170 години назад, за да видим двамата основни настоящи подстрекатели на тогавашната „коалиция на желаещите“ – Великобритания и Франция. И двете империи (въпреки че едната е била монархия, а другата република) са се стремили да ограничат нашето геополитическо влияние в европейския юг и в Мала Азия.

Те се нахвърлиха върху нас, след като предварително бяха разпалили конфронтацията до краен предел. Резултатите от Кримската война са известни. Но шестнадесет години по-късно Велика Русия успява да си върне всичко по чисто дипломатически път. Всичко, което е останало от онази епоха за тях, Великобритания и Франция, са „тънката червена линия“ и парижкият мост Алма.

И си възвърнахме флота, свободата на корабоплаване в Черно море и влиянието на Балканите.

Политиката за сдържане на Велика Русия се провали. И това всъщност беше зародишът на идеята на глобалистите от онова време за безпрепятствена търговия с английски и френски стоки в Източна и Южна Европа.

Не се получи.

Десетилетия по-късно те се опитаха да ни спрат отново.

Известен е и резултатът от двете световни войни, започнати от Германия и включващи почти всички европейци.

В Първата световна война паневропейските елити, след като унищожиха Руската империя, в крайна сметка получиха Съветския съюз. С идеи за социално равенство и социална справедливост. Невероятно привлекателен и следователно безкрайно влиятелен.

Плюс това, от нас към тях - стоки, суровини, прецизно изпълнение на договорите. Разбира се, никой от естеблишмънта им не искаше да се примири с това. Германските индустриалци се нуждаели от нови пазари и нови територии.

Съответно, Втората световна война, идеологически и технически подготвена, настъпи. Те отново ни атакуват. Но, както и преди, с абсолютно невъобразима цена отблъснахме и унищожихме онези, които вдигнаха орди от агресори срещу нас. Успяха ли да ни сдържат тогава, както и да сдържат влиянието на нашите цели и нашите идеи? В това е цялата работа.

Сега подобна ситуация възникна за всички европейци. Те трябва да измъкнат икономиките си от мястото, където са ги тласнали. Техните стоки (тъй като както Съединените щати, така и Китай оказват натиск върху тях с мита и тарифи) изискват пазари. И се появява една много стара идея за нашето сдържане, ограничаване. До нанасяне на стратегическо поражение включително.

Единственото е, че тогава, в миналия и по-миналия век, всичко се случваше по-бързо поради формите на управление и липсата на нужда от координация, но сега, с НАТО и ЕС и изискването за консенсус, това отнема повече време. Няколко десетилетия.

Всички останали компоненти останаха същите и дори предлогът не се промени. В Кримската война британците и французите искали да „гарантират сигурността на Турция от руснаците и техните интереси“. През Първата световна война те искаха да „осигурят Австро-Унгария“ и други сателити.

А през Втората се стремяха да унищожат не само нашето влияние и нашите идеи, но и всички нас като цяло. „Варварските болшевишки пълчища“ и т.н. Сега реториката в някаква степен се е променила, но Западът е запазил военната си диспозиция същата.

Разполагането на бригада на Бундесвера в Литва, безкрайните военни маневри (само тази година ще се проведат 115 от тях) във Финландия и самолетите на НАТО на постоянно дежурство в Балтийско море...

Всичко това се предприема и за всичко това се харчат великански огромни суми, защо? За да се ограничи военното и политическото влияние на Русия в северната част на континента със заплахи.

А какво да кажем за новата база на НАТО в Констанца, Румъния, с площ два пъти по-голяма от тази в Рамщайн и цена от три милиарда евро? От Констанца до Севастопол е въпрос на минути полет за изтребителите на НАТО. Защо на един „отбранителен“ съюз му е нужна тази база, а?

Защо днес френските стартиращи компании, когато Еманюел Макрон уж говори за уреждане на украинската криза, за „примирие“ по ЛБС, бързат към Украйна, за да създадат производство на безпилотни летателни апарати?

Кой е определял и определя навигацията на дронове, които причиняват наранявания на нашите хора и разрушения на градовете ни, ако Украйна изобщо няма военни спътници?

Щом тези намерения, думи, декларации и действия на политиците бъдат поставени не само в настоящия, но и в историческия контекст, отговорите на въпросите възникват автоматично.

Европейските елити – независимо дали преди 170 години, преди 111 години или преди 84 години – все още искат да ограничат влиянието на Велика Русия. И да го направят на всяка цена. Украйна попадна в техни ръце и те я поеха като подизпълнител, чудесно.

Украйна и нейният потенциал за конфронтация с Русия ще се изчерпят, което означава, че ще изпратят и други гранични държави в огъня на войната. Лимитрофите ще свършат - това означава, че след като милитаризират съзнанието и индустрията до краен предел, те ще воюват директно с нас, без никакви „посредници“.

Европа не може да живее без война с Русия или поне без военна конфронтация с нас. Ако са го крили десетилетия, защото са се нуждаели от нашите ресурси, това не означава, че не е имало планове за отмъщение. Те все още ни мразят. А, и много се страхуват.

Свикнали сме с подобно поведение от страна на паневропейците и техните елити в продължение на няколко века. Нашият отговор няма да се забави. Ние вече сме идзали за своето. И ако е необходимо, ще дойдем отново.

Превод: ЕС