/Поглед.инфо/ В отношенията с Европа Тръмп е готов да прибегне до грубо изнудване и натиск, защото разбира, че това с ЕС ще проработи.

Отношенията между САЩ и Европейския съюз стават все по-шизофренични - от призиви за единен фронт, за да се принудят Русия към мирни преговори с нови санкции, до взаимни заплахи и обещания за оправяне на отношенията помежду си, отбелязва РИА Новости.

Нещо повече, всичко това се случва едновременно, което е най-важният признак за раздвоено съзнание. На първо място, европейците, които повишиха ставките си до максималното ниво. При това, както в мача срещу Русия, така и в отношенията със САЩ.

Преди да успеят да въведат 17-ия пакет от санкции срещу Русия и да се разочароват, че Америка не е заплашила Москва с нови ограничения, ЕС обсъжда нови мерки - този път говорят за забрана на „Северен поток“.

Идеята е подкрепена не само от ръководството на ЕС, но и от германския канцлер Мерц – все още не публично, но вече има съобщения, че той е против всякакво обсъждане на потенциалните ползи от рестартирането на газопровода (и подобни изявления вече се чуват на ниво правителствени ръководители на германски провинции и дори на съпартийци на канцлера).

За да се реши въпросът със „Северен поток“, ЕС би могъл да наложи санкции срещу неговия оператор и свързаните с него компании, за да елиминира дори теоретичната възможност за възобновяване на доставките от Русия. Но не е ли това от полза само за САЩ, които заместват руския газ с втечнен газ?

Точно в това е смисълът – не е! Защото слуховете за това, че именно американците обсъждат покупката на „Северен поток“, не са просто слухове, а съвсем реална версия на плана на Тръмп за промяна на отношенията на САЩ с Европа и Русия.

Тоест, европейците едновременно удрят както собствените си интереси, така и Тръмп. Тогава в чии интереси действат? Няма отговор, защото едновременно с това те залагат и на това, че Вашингтон скоро ще се разочарова от Москва и ще въведе „адски санкции“ срещу Русия, заплашвайки с 500% мита купувачите на руски енергийни ресурси.

Законопроект по този въпрос беше подготвен от сенатор Линдзи Греъм още в началото на април, а администрацията на Тръмп намекна, че няма да може да го спре, тъй като 80 сенатори вече са гласували в подкрепа, което би направило възможно отхвърлянето на президентско вето.

Ясно е, че това е игра: без зелена светлина от Белия дом никой няма да приеме този закон, а Тръмп очевидно не е в настроение да взривява „атомна бомба“. В края на краищата, законопроектът е толкова безумен, колкото и неефективен - Съединените щати не биха могли да го приложат, защото той би се отнасял за Китай и Индия, както и за Япония и Израел.

Да се въведе фактическа забрана на износа им за САЩ? А също и в контекста на тарифната война, започната от Тръмп? Абсолютна лудост, поради което никой не смята законопроекта на Греъм за нещо друго освен елемент на изнудване срещу Русия от страна на атлантистите.

Изнудването е доста шумно: В четвъртък лидерът на мнозинството в Сената Джон Тун заяви, че ако Русия не е готова за сериозна дипломация, Сенатът (заедно с администрацията на Тръмп) ще работи за разглеждане на допълнителни санкции, „за да принуди Путин да преговаря“. А сенаторката от Демократическата партия Жана Шахин дори заяви, че разглеждането на законопроекта ще започне следващата седмица.

Европа може да бъде доволна: ако самият Тръмп не иска да промени тактиката в отношенията си с Путин, може би действията на Конгреса ще го подтикнат към това. Вероятно има някои в Европейския съюз, които наистина вярват в силата на съюза между американските и европейските атлантисти, но реалността не им позволява да се увличат прекалено в мечтания.

Защото в петък Доналд Тръмп каза: „Европейският съюз ни се подиграва“. Не, тези думи не се отнасяха до искания за нови санкции срещу Русия: те говореха за основния въпрос за президента на САЩ – митата. Тръмп заяви, че преговорите с ЕС, „създаден с основната цел извличане на ползи от търговията със Съединените щати“, не водят доникъде.

Европейският съюз се оказа много труден партньор и търговски дефицит от 250 милиарда долара с него е неприемлив за Съединените щати. И той съответно препоръча въвеждането на 50 процента мита върху стоки от Европейския съюз от 1 юни.

Тоест, в ситуация, в която търговската война с Китай е поставена на пауза за преговори, Тръмп премина в настъпление на втория (най-важен) търговски фронт – европейския. Ясно е, че с 50% мита, търговията между двата бряга на Атлантика практически ще се срине, което ще засегне както Съединените щати, така и ЕС.

Ясно е, че в крайна сметка и двете страни ще постигнат споразумение - не веднага, а след като си лазят взаимно по нервите, но ще намерят начин да поддържат взаимната търговия и да предпазят икономиките си от колапс. Важно е обаче и нещо друго.

В отношенията с Европа Тръмп е готов да прибегне до грубо изнудване и натиск. Защото той разбира, че това ще проработи с ЕС: Старият свят зависи от Новия (включително в областта на сигурността) и ще бъде принуден да прави отстъпки.

Тръмп е реалист, но Европа не иска да приеме реалността и продължава да се опитва да се бори на два фронта. Забравяйки как традиционно завършва това за нея.

Превод: ЕС