/Поглед.инфо/ Наскоро по медиите беше обявена вестта, че Мерц и Писториус лично са съпроводили първата бригада на Бундесвера, която е пристигнала и се е разположила в Естония. Съобщи се по немските медии и се млъкна на момента.

По европейските се запази предвидливо мълчание. Интересното в случая е, че никой не обясни като хората какво ще прави тази бригада там. Думата „присъствие“ особено когато се отнася до войски на бундесвера винаги навява някой неприятни исторически аналогии. Предполагам, че и естонското население едва ли еднообразно е приело факта, че немци отново са пристигнали на тяхна територия. Казват - като приятели. Онова червейче на съмнението обаче, което дразни мозъка в такива случаи, подсказва, че тези приятели не са изпратени от НАТО, а това е еднолична инициатива на немското правителство. Възможно е да няма толкова живи свидетели, но може и да се намерят някои хора, които си спомнят за такива „приятелски“ посещения от 39-40 година на миналия век. След тях просто изчезнаха държави като Естония, Литва, Латвия, Чехословакия, Австрия и накрая Полша.

Докато четях подробностите около новината, изведнъж ми хрумна идеята да се вгледам в календара на немската политика от последните два века. Интересно занимание се оказа. През 71-а година на 19-ти век бе създадена новата немска империя, като повод за нейното легитимирани беше да се съсипе новосъздадената френска република. Не минаха и 50 години и отново Германия реши да отрови живота на европейските страни и го направи така, че пламна целият свят. После Първата световна война свърши и всички помислиха, че немците най-после са мирясали. Заслушаха се хората в прекрасните песни на нашия Ари Лешников и неговите приятели, шлагер-зенгери, загледаха се в сиропираните сериали за бюргерския прекрасен живот и както пишат в спомените си маса немци, и мисъл не им е минавала по време на танците в берлинските кабарета, че някога отново ще има война.

Ето, че не бяха минали и 20 години и изведнъж пак накараха немците да си помислят, че им е писано да завладеят целия свят. Омайната идеология на национал-социализма им подаде моркова, а след това им сложи автомата в ръцете и шлема на главата. Мина Втората световна война и след разсипията, която настана в Германия, всички повярваха, че тя е убедила напълно немците, че трябва да забравят за тези свои исторически „инициативи“.

Пак минаха обаче 25 години и немците уж живеещи с така нареченото „чувство за вина“ изведнъж се оказаха за пореден път в походни колони този път като ГДР-мански войски към Чехословакия. Не от някой друг, а лично от моя командир на взвод в Школата за запасни офицери, който е бил командир на разузнавателна група в Чехословакия, съм чул една доста показателна за времето история. Когато през първия ден още през Дрезден са минали границата войските им към Прага, в едно от първите села срещу колоната от бронетранспортьори се чул изстрел. По-скоро това би могъл да бъде някакъв сигнален акт на протест от чешки граждани. Немската колона дори не е спряла. Тя просто се е разделила на две и заобиколила селището. След това, както се казва, войниците са се спешили, тоест слезли са от колите. По стар познат начин са извели цялото население на площада. Там са съобщили на братския чехословашки народ, че ако не излезе стрелящият и не се предаде, ще им се случи беда. 25 години явно са били недостатъчни чехословаците да забравят какво са им сторили другите немски войници от предишното време, така че на секундата са измъкнали младия човек и са го поставили пред лицето на командващият бригадата. Немецът се разпоредил. Неговите взели съответния човек, а той кимнал за довиждане с глава и пожелал приятен ден на всички. След това колоната отново се съединила и продължила пътя си към Прага.

Не са минали и 50 години от тогава, при положение че е още в сила окупационният договор за Германия, клауза в който е че те нямат право да извеждат собствени войскови подразделения в чужди страни, първата бригада на бундесвера вече е в Естония, на една крачка от Калининград.

Досега наивно си мислех, а и за напред се надявам, че, ако посегнат немските управляващи да предприемат такава стъпка, възмутеният както се вижда от масовите протести немски народ на момента ще се вдигне и ще ги измете от канцлерската резиденция в Берлин. Това обаче още не се е случило и бригадата си отиде по живо по здраво в Естония. От руска и от американска страна се чуха точни думи по отношение на Мерц и неговите начинания.

Немците обаче спят. Така са заспали, че една луда би могла да намушка с нож 18 човека наведнъж. Чувам специалисти и експерти, които казват, че тя го е направила в някакъв бяс и никой не е успял да реагира. Не мога да го приема за нормално. Можеш да намушкаш първия, втория, третия, четвъртия, петия, но тези пищящи пет човека би трябвало да сигнализират останалите, че нещо се случва. Насреща им все пак не е чудовище, а просто една откачалка, която би могло с едни стол да я стопиращ така, че да не мръдне повече. Какво става с този немски народ? Уж пак го готвят за „дранг нах остен“, или както го превеждаха дядовците ни „драг наш остен“, а те не могат да реагират на тези ежедневни ножни атаки. Една известна журналистка-сатирик в Германия в едно свое шоу запита публиката, дали им е известно защо в Германия само с нож се вършат престъпления по улицата. Отговори им сама – защото всичкото оръжие си го дадохме на Украйна.

Като си помисли само човек, че такава нация още не може да се справи с тези ежедневни престъпления за да опази живота на гражданите си, а е отворила уста и джобове да се готви за голяма война, че и за лидер на Европейския съвет се е обявила. Какъвто Съветът, такава и Германията, Тръгнали са да събират като просяци от националните си бюджети пари да трупат за въоръжение, а откъде ще намерят войниците за това въоръжение, след като няма мъже една побесняла жена с нож да озаптят. В случая аз си мисля за нашата си къща. Не ми се вярва в България да се случи такова нещо, най-малкото защото мъже у нас, слава Богу, колкото искаш.