/Поглед.инфо/ Последните трагични събития в Казахстан са в устата на всички. Но това, изглежда, няма да продължи дълго, тъй като след 10 дни колективната група на ОДКС, която до голяма степен осигури провалянето на поредната терористична атака в постсъветското пространство, ще замине за постоянните си бази в Русия, Армения, Беларус и Таджикистан . И какво следва? Възможно ли е развълнуваното казахско общество просто да се успокои и всички да забравят за всичко? Какви изводи могат да се направят от случилото се?
Според мен събитията в Казахстан показаха не просто поредния опит на нашите „заклети приятели“ да взривят отвътре онова тънко съжителство, което СССР ни остави като наследство. Врагът, разбира се, взе предвид уроците от преди година в Беларус. Този път - без мирни демонстрации и протести на жените. Веднага - бойци, изстрели по служителите на реда, грабежи и кървави жертви. С една дума, въоръжен преврат, който не трябваше да остави камък на камък от външно силната, но вътрешно доста рехава и уязвима казахска държавност.
Като цяло планът вероятно беше правилен. Но, слава Богу, не се получи. Защо? Трябва да разберем това.
Казахстан, както всички останали 15 части на някога обединения и мощен СССР, страда от загубата на съветската си идентичност, в която се вписват техните държавност, международното му достойнство, културният и индустриален прогрес и въоръжената мощ. Силата на всички постсъветски фрагменти се изразява единствено в СССР и неговото политическо и идеологическо единство. Когато огледалото се счупи, не можете да го поправите. Всеки фрагмент от СССР, без да се изключва Русия, страда и се свива във всяко едно отношение, с единствената разлика, че някои страдат повече, а други малко по-малко.
Събитията в Казахстан показаха, че външните прояви на цивилизационното развитие са само тънък филм и дори тогава много условно, прикриват абсолютно реален социален, културен и политически регрес, връщане към пещерната изостаналост и примитивизъм, които бяха преодолени в решаваща степен едва след включването на тези територии в единната и монолитна съветска държава. Плановете, че завръщането към традиционните устои като юртите би направило възможно да се компенсира загубата на предимствата на съветската индустриализация и културен обмен, не само не се сбъднаха, но и се превърнаха в чудовищни социални пропасти, бърза загуба на нивото на благополучие, постигнато по времето на СССР във всички сфери, и следователно в появата на експлозивна социална среда.
Не трябва да изпускаме от поглед, че фрагментите на СССР са принудени да оцелеят не просто заобиколени от закоравели колонизатори, водени от англосаксонците, а в атмосфера на глобална трансформация под марката на приобщаващия капитализъм. Под тази блага маска световните планиращи градят глобален концентрационен лагер. И точно натам, а не в рая на въображаемото благополучие, те влачат с пръчка или морков постсъветските условно независими държави. Проблемът на последните е, че никога няма да достигнат нивото на достатъчна независимост, защото това изисква солиден исторически опит. В глобалния концентрационен лагер те ще бъдат окончателно поробени.
Какво предстои? Изглежда, че по самото Божие провидение, през бурните прагове на настоящите сътресения, фрагментите на СССР, чрез собствен горчив опит, ще се убедят в необходимостта от скорошна консолидация в приемливи политически и правни форми на единствената държава, в която те някога успяха за известно време да се издигнат до най-високите нива на национално достойнство и развитие. Разбира се, идеологическата база на подобно обединение вече няма да бъде марксистко-ленинска. Тя фалира и загуби предишната си привлекателност. Тепърва ще трябва да се намери идеологическата база, да се работи върху нея. Въпреки това, безалтернативността на центростремителното, спасително за наследниците на СССР движение през следващите години, днес изглежда като решен въпрос. За тях просто няма друг път. Русия със своите пространства и ядрената триада отново ще послужи като сборен пункт, инструмент за сливане на частите на счупеното огледало, за да се противопостави адекватно на колективния Запад и неговите античовешки планове.
Превод: В. Сергеев