/Поглед.инфо/ „В училището, в което учих, ни казваха, че американците са освободили Германия от фашизма, а СССР заедно с Хитлер е започнал Втората световна война.“ Това казва в интервю за „АиФ“ известният германски политолог Александър Рар.

- Александър, поредицата терористични актове,  които това лято разлюляха Европа, накара мнозина да смятат, че в ЕС се води скрита война…

- Да, радикалният международен тероризъм се е прицелил в Европа и се опитва да дестабилизира обществото, но това още не е война. Сега е важно доколко властите ще успеят да контролират ситуацията. Още не е късно да се затворят границите, за се започне голяма проверка.

- Излиза, че хората се учат да живеят по нов начин в безопасната някога Европа?

- Комфортът, разбира се, си отива. Но хората свикват. Неотдавна бях в Кан и видях как местните жители се оглеждат на всички страни, когато излязат на крайбрежната улица. Туристите, както и преди, са небрежни, те са дошли да си почиват и не мислят за терористични актове. Въоръжен до зъби военен караул обаче преминава по плажовете на Кан на всеки 5-10 минути. Така е навсякъде във Франция. Така ще бъде и в Германия за съжаление. С това трябва да се свиква.

Има сила с огромно влияние в Близкия изток, в Северна и Централна Африка. Това даже не е ИДИЛ – това са различните ислямистки радикални групировки, които, притежавайки минимални организационни структури, са не по-малко способни да нанасят точни удари с бомби, мачете или брадви по мирните жители на Европа. Зад всичко това стои безумната идея в Европа да се създаде халифат.

- Германия също ли има намерение да затвори границите си?

- Фактически всички страни от Източна Европа, а някъде и в Северна Европа затварят своите граници. Тези държави гледат с огромна тревога на политиката на г-жа Меркел, която отвори границите, уверявайки, че Европа трябва да стане открита и хуманна; че Евросъюзът ще успее да се справи с предизвикателствата на глобализацията.

В самата Германия, сред германския елит, се водят ожесточени спорове.

Едните считат, че не е трябвало да се отварят границите за такова голямо количество хора от регионите, където се води война; че тези хора са радикализирани; че те никога няма да приемат западните ценности; а и са твърде много…

Другата част от държавната върхушка смята, че германците са преди всички останали. Че те ще създадат ново мултикултурно общество, в което всички ще бъдат равни.

Защо са така уверени, че е по силите на Германия да изгради такова ново общество? Защото тя премина през много сложен път след Втората световна война – път на собствения си катарзис, на покаяние пред другите народи, които е поробвала. Германците искат да покажат на целия свят, че са станали добри – така бе измислен новият социално-политически модел, в който няма да има расизъм и ограничаване на правата на малцинствата.

- Споменахте за покаянието на Германия пред народите, поробвани от нея, но не казахте, че има покаяние пред Русия…

- За съжаление това чувство на покаяние отмина. Аз съм израснал в Западна Германия. В училището, в което учех, винаги ни казваха, че американците са освободили Германия от фашизма, а СССР заедно с Хитлер е започнал Втората световна война, подписвайки пакта Молотов-Рибентроп.

Чудовищно е, когато цели страни забравят, че 27 милиона съветски хора са били унищожени през Втората световна война, че СССР понесе най-големите загуби. За това на Запад вече не се говори. Това вече не е свещената история на ХХ век. Напротив, в германското общество се налага гледната точка, че Съветският съюз е причина за страданията на поляци, унгарци, чехи, българи, румънци. Освобождението от комунизма днес в Европа се отбелязва като огромен празник. Между Русия и Европа постепенно се спуска нова завеса.

- С какво Русия дразни толкова много европейските елити – с историята с Крим или с това, че се противопоставя на САЩ?

- Всъщност много европейци уважават Русия за това, че отстоява своите национални интереси, и считат, че техните управници  трябва да вземат пример от лидер като Путин.

Сред управляващия елит и в медиите Русия е представена по съвсем друг начин. В Германия гледат критично на нея, в Източна Европа –враждебно. Те обвиняват Русия, че се противопоставя на Америка, че е „нападнала“ Украйна. По време на първата украинска революция в Европа се създаде „прекрасна“ представа: как украинците искали да бягат в свободния западен свят; как те морално са станали част от този западен свят и как руската мечка не ги пуска там, а отгоре на всичкото си присвоява земята им.

Това е различното виждане  за историята. Националните интереси плюс убедеността на Запада, който е решил, че е спечелил Студената война, а Русия я е загубила, доведоха до това много европейски елити да смятат, че Русия е на по-ниско ниво от западното.

Изобщо западните елити са страшно разочаровани, че Русия отказа да приеме западния модел на демокрация, накъдето уж я били насочили през 90-те години на ХХ век.

Целият процес на превръщането на Русия в национална държава, който започна по времето на Елцин, а началото на ХХ век, когато президент стана Путин, Западът оценява като опит за връщане на старата империя. А Западът се страхува от старата руска империя още от времето на Иван Грозни.

- Санкциите, наложени на Русия, радват ли европейците, или им е все едно?

- Повечето хора на бизнеса тук, в Германия, са силно възмутени. Същото наблюдавам в средите на мои познати във Франция, в Австрия. Причината е, че на практика ние си отрязваме пътя към руския пазар.

Само че тези хора не са във властта. На власт са тези, които считат, че санкциите са великолепно оръжие за отслабването на Русия. Това е страшна стратегическа грешка. Но извършващите я сериозно вярват, че режимът в Русия ще се срине и ще избухне революция като през 1991 година.

Във висшите кръгове на Запад са убедени, че ако някой иска да играе важна роля на геополитическата арена, той задължително трябва да приеме либералния западен модел. Ако ли не – такава страна ще остане на прага на цивилизацията.

Според западните стратези режимът на санкции е идеалният начин да покажат, първо, своето морално превъзходство и второ, да причинят болка на Русия. Затова западните вестници са пълни със статии за това, че чрез санкциите рано или късно Русия ще бъде притисната в ъгъла, че Западът е изпълнен със сили, а Русия е просто неговият слаб непослушен ученик. Че Русия е само нефт и газ и нищо повече, че в технологичен план тя е зависима от Запада. Всичките тези хора са забравили, че Русия е втората атомна държава, на плещите ѝ тегне гигантска история, че както и преди, тя е най-голямата държава в света, че е самостоятелна страна, че притежава всички ресурси, необходими на света. Че Русия не е Иран и изолирането ѝ е невъзможно. За тази грешка тепърва ще плащаме много скъпо.

-------

Александър Рар е роден през 1959 г. в столицата на Тайван Тайпей, германски политолог, журналист, почетен професор на Московския държавен институт за международни отношения, почетен професор на Висшата школа по икономика, автор на биографии на Михаил Горбачов и Владимир Путин, автор на книгата „Русия –Западът. Кой кого?“

Превод от руски: Елена Дюлгерова