/Поглед.инфо/ Интервю с Александър Иванович Нотин - руски общественик, историк, дипломат. Ръководител на културно-просветната общност „Пресичане“. Ръководител на инвестиционната група Monolit, помощник-губернатор на област Нижни Новгород V.P. Shantsev. Постоянен член на Изборския клуб.

Александър Иванович, новините от последните месеци не ви ли напомнят страниците на вашата книга „Изход“?

Опитвам се да не се приближавам към новините. Православният аскетизъм ни учи на това. А именно балансирано наблюдение, дистанционно наблюдение на промените, на първо място, вътре в себе си, а след това и във външния свят. От известно време съхраняването на душата се превърна за мен в основен жизнен интерес, същност и начин на живот. Вече няколко години почти не се занимавам със социален активизъм в общоприетия смисъл. Въпреки това, се грижа за политическия живот и, уви, не мога да кажа, че лудостта на всички нива и най-вече в "цивилизования" Запад непрекъснато нараства. Общата картина се изгражда доста близо до това, което преди 12 години внезапно вкара в моята глава очакване за предстояща катастрофа. Тогава го отразих в своята повест „Изход”.

Между другото, в тази книга движението на бедите е описано точно на Запад. Написах, че вълнението е помело всички региони на света. Навсякъде започва войната на всички с всички, без ясни граници и ясни цели. Глобален смут или безумие.

Ако си спомняте, по онова време светът беше сравнително спокоен.

Толкова ли спокоен?

В сравнение със сегашната ситуация - да. Разбира се, някои събития бяха тревожни. Оранжеви революции почти нямаше. Вярно, американската нагла военна намеса на всички континенти се увеличаваше бързо. Спомняте ли си? Сърбия, Ирак, Афганистан, Сомалия и т.н.

Но днес това се случва в много по-широк мащаб. Глобален пожар се запалва в Латинска Америка, Африка и наближава Китай. Не се съмнявам, че истинската империя на злото, която е американският нов Вавилон, загивайки, ще стигне с кокалести ръце Поднебесната империя. Тя няма да остави и Русия, разбира се. Ще протяга ръце, докато не загине.

В апокалипсиса на св. Йоан Евангелист различни емоции са присъщи на различните хора. Вярващите християни не са песимисти, а по-скоро реалисти, които не искат да се поддадат на измамните трепети на Омировите сирени. В древната църква, по време на литургията, второто пришествие на Христос, тоест краят на времето, не е просто споменато, а призовано. Хората се молят цивилизацията като колективен плод на общочовешкото зло и грях скоро да надживее епохата си и да настъпи небесното царство.

Справедливо ли е да наречем вашата повест апокалиптична?

Тук имаме нужда от важно уточнение. В моя „Изход” няма мрачни, панически и катастрофални настроения.

Проблемът се приближава от Запада, обхванат от пожар. Разбира се, това не утешава, Русия също попадна вътре. Друго нещо е, че на „благословения“ Запад бедствията ще започнат по-рано и ще бъдат по-тежки от нашите. Причината е, че навремето християнска Европа стана апостатска с около 500 години по-рано от Русия, отклонявайки се от Христос, а с него и от чистотата на ума и живота, от здравия морал, който ограничава появата на пороците, появата на безбожието.

Ние знаем малко за Америка и там виждаме леярски котел с въображаема уникалност, който предстои да избухне. Ще покаже слабостта си преди расови, социални и други вълнения. А в Европа? Колонизаторите, както прогнозирахме преди много години, сега си плащат с лихвите. И какво виждаме? От една страна - мюсюлмани-бежанци, от друга - разглезеното, корумпирано коренно население на Европа.

Какво да очаква Русия?

Разбира се, никога не ми е минавало през ума да се считам за пророк. Това е само бегло наблюдение, основано на личен опит. В съвременна Русия виждаме много тъжни неща.

Безразличието и безпомощността на властите, скритата и явна измяна в управляващите кръгове, загубата на първоначално руска загриженост към земята, безсмислената урбанизация, провала в семейната политика и демографията ... Всичко това и много повече, с резерви за някои успехи на Кремъл във външната политика, е нашата тъжна реалност.

Виждаме плячкосана и измамена държава. Но Русия не може да бъде забравена от бога.

Затова „Изходът“ описва и картините на разрушеното гнило битие на последното руско царство, а също така и кълновете на възраждането.

Царството небесно не е само доброжелателно общество под песнопения и благодатен спокоен труд. То се намира и в пъкъла на изпитанията, в казана на разрушенията и в гниенето на този гнусен модел, който нашите западни партньори нагло наложиха на Русия. Вярвам, че ще издържим, надмогнем и това е поредното историческо изпитание. Бог няма да предаде Русия - както в притчата за седемте хиляди верни, за които той говори на пророк Илия, комуто, както и ние днес, му се струва сякаш е загубил всичко и Църквата загива.

Затова мислим за Апокалипсиса, но не за тъмното, а за спасението, защото за вярващия, смъртния, както и за всички останали, цел и смисъл на битието е Градът господен, който ни е обетован от Христос и се постига с вяра и живот според ученията Христови.

Превод: В.Сергеев