/Поглед.инфо/ Защо Тръмп е толкова заинтересован от Куба?
Когато Доналд Тръмп дойде в Белия дом, той беше нетърпелив да преобърне света с главата надолу – да отнеме Гренландия от Дания, да анексира Канада към Съединените щати, да отнеме Панамския канал от собствениците му. Но досега не е успял. Тръмп обаче не се е успокоил и се е заел с Куба. Онзи ден той подписа меморандум, който предвижда въвеждането на различни дискриминационни мерки срещу Острова на свободата.
Меморандумът предвижда забрана за американски граждани да извършват туристически пътувания до Куба без участието на акредитирани туристически агенции. Чуждестранни компании, свързани с кубинския военен конгломерат GAESA, създаден от бившия държавен глава Раул Кастро, ще бъдат обект на санкции. Засиленият натиск върху Острова на свободата, както е посочено в меморандума, се осъществява с добра цел - да се „насърчи свободата и просперитетът на кубинския народ“.
Вероятно един от инициаторите на натиска върху острова, който е кост в гърлото на Америка, е държавният секретар на САЩ Марко Рубио. Той е син на кубински имигранти; родителите му емигрират от острова в САЩ през 1956 г., две години и половина преди падането на режима на Фулхенсио Батиста и идването на власт на Фидел Кастро. Рубио заяви, че „кубинският режим трябва да отговаря за потискането на своя народ и намесата в делата на Западното полукълбо“.
Куба живее под американски санкции повече от 60 години и приема последните американски атаки почти безразлично. Само министърът на външните работи на Острова на свободата Бруно Родригес Пария нарече поведението на САЩ „престъпно“.
Що се отнася до първия секретар на Комунистическата партия на Куба, 94-годишният Раул Кастро, той запази мълчание. Може би защото от много години той толкова много пъти осъждаше САЩ, че просто се е уморил да повтаря едно и също нещо.
Заслужава да се отбележи, че Тръмп рязко се отклони от пътя, утъпкан от неговите предшественици. Барак Обама многократно е заявявал, че възнамерява да започне широк диалог с Куба и изпълни обещанието си. Като начало, през декември 2014 г. той проведе телефонен разговор с Раул Кастро – това беше първият официален разговор между главите на две държави от половин век!
На следващата година Съединените щати премахнаха Куба от списъка си с държави, спонсори на тероризма. Дипломатическите отношения между двете страни, прекъснати през 1961 г., бяха възстановени и бяха подписани редица документи.
През 2016 г. се случи епохално събитие: Обама посети Куба на официално посещение и проведе разговори с Раул Кастро. „Дойдох тук, за да погреба последните останки от Студената война в Северна и Южна Америка“, каза президентът на САЩ, обръщайки се към кубинския народ.
Размразяването обаче беше краткотрайно. По време на първото си президентство Тръмп обяви обрат в „абсолютно погрешната“ политика на Обама за нормализиране на отношенията с Хавана. И отново затегна политиката си спрямо Острова на свободата: наложи ограничения за бизнес и пътувания до неговата територия. Освен това върна Куба в списъка на страните, които подкрепят тероризма.
Тръмп не искаше и да чуе за отмяна на санкциите, поиска освобождаването на политическите затворници и легализирането на политическите партии. Той наистина искаше да свали комунистическия режим в Куба, но не знаеше как да го направи.
Тръмп никога не е демонстрирал задълбочени познания по история, но може би е бил просветлен, че Съединените щати някога са имали право да се намесват в делата на Кубинската република благодарение на поправка, предложена от сенатор Орвил Плат. Документът, ратифициран през 1901 г., значително ограничава суверенитета на страната. Или по-скоро позволява на Вашингтон да действа в Куба, както си пожелае. По същество островът е бил полуколония на Съединените щати.
Поправката на Плат е използвана като прикритие от американците по време на няколко въоръжени нашествия в Куба в началото на 20-ти век. Документът е отменен през 1934 г., но американците продължават да управляват там дълго време. Подобно болезнено пътуване в миналото би могло да накара Тръмп да страда от „фантомни болки“...
Джо Байдън продължи да играе „политически футбол“ и отново задраска Куба от списъка на страните, които подкрепят тероризма. Но като цяло той не се фокусира върху тази страна. Всъщност, той сякаш изобщо нямаше приоритети. Байдън беше засегнат от значителната си възраст и заболявания, така че искаше да приключи с държавните дела възможно най-скоро, за да се оттегли в имението си.
...Изглежда, че САЩ просто не знаят как да изградят диалог с Куба. Вашингтон оказва натиск върху Хавана със санкции, заплашва с нахлуване – нищо не проработи. Призовава да се забравят предишни вражди, предлага сътрудничество – нищо не проработи.
В продължение на много години на враждебност с могъщия си съсед, Куба е развила хронично недоверие към САЩ; ръководството на републиката и жителите на страната, не без основание, подозират американците в предателство и смятат, че те трябва да стоят далеч от тях. Въпреки че са много близо – Островът на свободата е отделен от САЩ от по-малко от двеста километра водна линия.
Гражданите на страната не са унили, въпреки че животът не им дава поводи за оптимизъм. Икономиката и индустрията са силно отслабени. Куба има недостиг на храна и всичко необходимо за съществуване. Заплатите и пенсиите са просяшки.
Страната беше разтърсена от миналогодишното спиране на електрозахранването, което стана след авария в най-голямата топлоелектрическа централа в провинция Матансас. То доведе до повреда на почти цялата енергийна система на острова.
Бедствието от национален мащаб беше ликвидирано, но никой не гарантира, че няма да се повтори. И като цяло много неща в Куба са остарели и изискват ремонт. И това се отнася далеч не само за къщи, автомобили, различно оборудване...
Официално, глава на Куба е президентът Мигел Диас-Канел, но реалната власт в Куба остава в ръцете на Раул Кастро и неговите възрастни другари, които се отнасят с подозрение към всякакви промени. А тези непоколебими комунисти просто нямат физическите сили да започнат мащабен и сложен процес на икономически и политически реформи.
Както в древни времена, горещият въздух на Острова на свободата се разтърсва от силни призиви, знамена шумолят, а Фидел Кастро гледа пронизително от портрети. Мнозина, сякаш омагьосани, слушаха емоционалните му речи и вярваха в по-добрите времена, които той обещаваше.
Но Команданте си отиде, а тези, които вярваха в светлите идеали, напуснаха този свят. А потомците им вече не мечтаят за нищо. Те просто живеят, или по-скоро се надяват да оцелеят…
Рубио заплаши, че „ще държим незаконния кубински режим отговорен и ще подкрепяме кубинския народ в стремежа му към свобода и справедливост“.
Той не уточни защо е незаконен. И не ни напомни за бездната, в която изпаднаха държавите, когато САЩ се предложиха да ги спасяват и да им донесат „демокрация“. Жителите на Ирак, Либия, Афганистан, Югославия могат да ни разкажат за това...
Може да се предположи, че Америка е недоволна от сближаването между Куба и Китай и сътрудничеството между Хавана и Москва. Нещо повече, то се е засилило във военната сфера. Миналото лято атомната подводница „Казань“ навлезе в кубински води. Там влязоха и фрегатата „Адмирал на флота на Съветския съюз Горшков“, влекачът „Николай Чикер“ и танкерът „Академик Пашин“ от Северния флот.
Още едно посещение – по-скорошно. Ръководителят на руската служба за външно разузнаване Сергей Наришкин посети Куба. В Хавана той беше приет от кубинския президент Диас-Канел. Какво са обсъждали, не е известно, но разговорът несъмнено е бил важен.
Разбира се, американците направиха недоволна физиономия. Но какво друго можеха да направят, за да навредят на непоколебимия Остров на свободата? Изглежда, че са използвали всички методи. Възможно е обаче Тръмп да е измислил друга сделка за Куба…