/Поглед.инфо/ В Пекин се случи сензационно събитие: представителите на Иран и Саудитска Арабия се споразумяха да преминат от кръвна вражда към добросъседство. Това разбива цялата архитектура в Близкия изток, която американците сами си създадоха. И първата реакция на президента на САЩ би могла да се счита за шокираща, ако не познавахме Джо Байдън.

Споразумението между иранците и саудитците ще остане в учебниците, освен ако не бъде взривено по неравностите на поредния исторически обрат.

Но решаващата роля в него със сигурност принадлежи на енергичния престолонаследник и министър-председател на саудитците Мохамед, главният двигател на външно и вътрешнополитически реформи в кралството. Той е на 37 години, баща му - крал Салман - наскоро навърши 87. Наследникът се готви да остане сериозно и за дълго.

Формално страните се договориха само за началото на процеса на нормализиране на отношенията и за първата стъпка - откриването на посолства. Но това е първата стъпка от много десетилетия надалеч от голям цивилизационен конфликт. Конфронтацията между Техеран и Рияд беше определящ фактор не само в регионалната политика и дори в глобалната политика, но и горивото в конфронтацията между сунити и шиити, която, за съжаление, се провежда не само в теологичните спорове.

По време на горещата фаза на войната в Сирия това по същество доведе до етническо прочистване, извършено на религиозна основа.

Ето защо иранско-саудитските споразумения се превърнаха в нещо като сензация. Не очакваха нищо подобно - напротив, страхуваха се, че конфликтът ще прерасне в пълноценна война, която и двете страни със сигурност биха обявили за свещена.

Още в края на есента тази война беше предсказана от американските медии, а руските експерти, макар и да чукаха на дърво, все пак признаха, че има много причини за нея и тя ще стане - не дай Боже - изключително жестока.

Разбира се, богословските различия не са основната причина за взаимната омраза. Просто тя беше първата - разривът настъпва веднага след смъртта на пророка Мохамед. Шиитите смятат за единствен законен наследник Имам Али. Сунитите издигат свои собствени халифати. Но на първия етап земята, където сега се намират Иран и Саудитска Арабия, е тази, който се подчинява на Али.

Създаването на саудитската държава още през ХХ век е свързано с унищожаването на шиитски светилища в свещените градове за всички мюсюлмани - Мека и Медина, и това е направено от войските на основателя на управляващата династия. Така религиозният конфликт се наложи под формата на безкрайни опосредствани войни между Техеран и Рияд, които постоянно рискуваха да попаднат във война на унищожение.

При шаха Пахлави отношенията с династията Сауд бяха повече или по-малко нормални, но това беше абсолютно изкуствена ситуация. Тогава дори и с Израел Иран имаше нормални отношения, тъй като Техеран се ръководеше стриктно от САЩ и строго потискаше всяко недоволство от действията на малобройния си елит.

Ислямската революция и идването на власт на аятолах Хомейни сринаха тези отношения по същия начин, по който болшевишкият преврат от 1917 г. срина отношенията на Русия с Европа.

Владимир Ленин насърчава идеята за световна революция и свалянето преди всичко на европейските крале и правителства. Хомейни - идеята за световна ислямска революция, която ще смаже светските режими и проамериканските монархии и преди всичко саудитците, които контролират Мека и Медина.

И аятоласите, и саудитците виждат живеещите в кралството шиити като ударната сила на такава революция. Рияд ги възприема като опасни сепаратисти и защото шиитите живеят доста компактно - в Източната провинция. Там се намират и основните петролни залежи на кралството.

Следователно редиците на най-активните шиити, включително проповедниците, периодично се разреждат от саудитците. С екзекуцията на няколко емблематични личности на фона на клането в Сирия започна настоящият етап от конфликта, за чийто край, изглежда, никой дори не се замисляше: през 2016 г. иранците разбиха саудитското посолство - и отношенията бяха прекъснати на държавно ниво.

Конфликтът беше възможно да се обърне чрез посредничеството на Китай, на негова територия (преговорите се проведоха в Пекин) и в присъствието на главния китайски дипломат по партийна линия Ван Йи. Сега Комунистическата партия ще претендира за ролята на основен миротворец - и със сигурност не без причина. Като цяло Нобеловата награда за мир преди се даваше точно за такива неща, докато не започнаха да дават дявол знае какво.

Но дори ако ролята на Китай е второстепенна (както например ролята на Беларус в подписването на Минските споразумения), в медийното пространство той явно е печелившата страна. Работата не е само, че Пекин демонстрира способността си да разрешава привидно неразрешими конфликти. Но и във факта, че този епизод може да се възприеме като част от глобалната конфронтация със САЩ и унищожаването на „Пакс Американа“.

Конфликтът между иранците и саудитците беше мътен с кръв и петрол, в който американците успешно ловиха риба. Конфронтацията с Иран се превърна в основата на тяхната съвременна политика в Близкия изток. Сега основата се разпада, партньорът на Китай - Иран - укрепва от това, и това се случва точно когато Техеран се възприема от американците като опасен враг по-остро от обикновено (поради евентуална война с Израел и поради подкрепата които Техеран предоставя на Русия за тяхна собствена изгода).

Има хипотеза, че съюзът на Запада със саудитците, насочен срещу Иран, е навредил значително на целия свят, тъй като е довел до непропорционално развитие на шиизма и сунизма. Докато центърът на шиизма беше потиснат, сунитите преживяха нов религиозен ренесанс. Като се има предвид, че се смята, че техните опоненти възприемат света по-мистично и следователно по-религиозно толерантни и по-малко склонни към екстремистки форми на мисионерство.

Това обаче е само теория, а фактът, че американските стратези в Близкия изток вече губят почва изпод краката си, е факт. Президентът на САЩ Джо Байдън реагира на новината от Пекин така, сякаш земята е излязла изпод краката му и е ударила главата му.

В отговор на журналистически въпрос за случилото се американският държавен глава каза, че подобряването на отношенията между Израел (!) и неговите съседи „е в полза на всички“. „Завесата пада“, както се казва.

И това, което е завеса за Байдън и Съединените щати като цяло, е нова надежда за Близкия изток. Надежда за изцеление на тези рани, които тлеят от десетилетия и векове, а може би дори и такива, които произтичат от хилядолетие.

Превод: В. Сергеев

Геополитически десант и в Троян с доц. Валентин Вацев, проф. Людмил Георгиев и трима Румен Петков-ци

Очакваме ви. Поканете и ваши приятели и близки. Ще научите най-важните и геополитически и вътрешнополитически новини от най-добрите български анализатори.

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?