/Поглед.инфо/ ВМС на САЩ традиционно се считат за най-силните в света. Ненадминатата бойна сила се основава на наличието на единадесет ударни самолетоносачи. Това е повече, отколкото във всички други страни по света взети заедно. Въз основа на тях САЩ проектира абсолютна сила върху всяка точка на световните океани и крайбрежни зони. И така, основата на американската морска сила се счупи.

Наличният флот самолетоносачи позволяваше на Съединените щати да държат дежурни три ударни групи в продължение на шест месеца в морето. Междувременно още три минават малки редовни ремонти, за да заменят тези, които сега са на плаване. Останалите пет биха могли да преминат през различни степени на капитално обслужване до сериозна модернизация, като се взема предвид възможността в този случай поне два от тях да могат да бъдат върнати в експлоатация за не повече от четири месеца. Тоест, американският флот, ако е необходимо, може да разчита, че ще има под ръка 8 от 11 самолетоносача.

Изглеждаше, че системата продължава да работи като часовник, докато редът за излизане в морето не стигна до CVN-75 „Хари С. Труман“. Той трябваше да поеме половин година дежурство още през лятото, но почти веднага след напускането на пристанището той беше принуден да се върне поради критични проблеми с електрическото окабеляване.

Във флота нямаше кой да замени пенсионирания кораб. Не се намериха самолетоносачи в бойна готовност. От 11-те налични, един се оказа условно подходящ - CVN-69 „Дуайт Д. Айзенхауер“, който току-що беше преминал поддръжка от година и половина, но неговата въздушна група ще достигне бойна готовност не по-рано от първото тримесечие на 2020 г.

Теоретично условно боеспособен все още може да се счита базираният в пристанище „Йокосук“ CVN-76 „Роналд Рейгън“, но той тъкмо е изпълнил шестмесечно дежурство и също се нуждае от планово обслужване.

Чичо Сам няма повече самолетоносачи. Иронията на случващото се е, че от осемте борда, най-близък до излизане на бойно дежурство се оказва CVN-68 „Нимиц“, най-старият наличен. Той е влязъл в експлоатация през 1975 г. След основен ремонт, корабът преминава през държавна програма за изпитания.

Като има предвид, че по-модерните му братя или са подложени на зареждане с гориво и основен ремонт (процедура, продължаваща две години), като CVN-73 „Джордж Вашингтон“, или се подготвят за тази процедура като CVN-73 „Джон Станис“. И още по-лошото е, че някои се подготвят за сух док, който по принцип предхожда зареждането и ремонта, като CVN-77 „Джордж Х. У. Буш“.

Останалите не са преминали комплексните учения преди разгръщане, те са повредени и сега се ремонтират в пристанищата. От тях CVN-70 „Карл Винсън“ е най-близо до завършване. Теоретично той може да се върне на служба около юни-юли 2020 г.

Така в момента ВМС на САЩ не работят. Ако задачата на ядреното сдържане е в състояние да бъде извършена от ракетните им подводници, то не може да води обикновени бойни действия. Военноморската стратегия на САЩ критично се основава на задължителното присъствие на абсолютно превъзходство в ударната сила на авиацията, базирана на самолетоносачи, което е основният инструмент за поразяване на цели. Крилатите и противокорабните ракети с палубно базиране са само спомагателен инструмент на втори етап.

И сега изведнъж се оказва, че на хартия Америка в самолетоносачи доминира над целия свят, като слон над костенурка, но всъщност просто няма кой да изпрати на дежурство в морето. И всичко това, защото на най-богатата държава на света ѝ липсват пари.

Изграждането на самолетоносач струва около 5-9 милиарда долара. Плюс до 5 милиарда са необходими за въздушното крило. След това на всеки 10 години трябва да се харчат около 3 милиарда за основен ремонт и модернизация на кораба и около 1,5 милиарда за подобна работа със самолетите. И така, за дреболии , само издръжката на екипажа струва 120 милиона долара годишно. Според открити източници час полет на палубен изтребител, F-18, струва най-малко 16 хиляди долара. Средният годишен полет на палубната въздушна група достига 3000 часа.

Общата издръжка на всеки самолетоносач изисква най-малко 200-250 милиона долара годишно. На фона на 716 милиарда от общия военен бюджет на САЩ за 2019 г., тези цифри изглеждат малки, но ако се съди по практическия резултат, хегемонът вече не е в състояние да издържа създадената от него по-рано военна машина.

Превод: В.Сергеев