/Поглед.инфо/ В САЩ за първи път умря затворник с коронавирус. Това отново повдига въпроса пред американските власти, че в контекста на пандемията много затворници трябва да бъдат освободени. В последвалата дискусия прозвучаха стряскащи цифри и факти. Те ярко характеризират американската репресивна система - робски труд, огромни присъди за незначителни престъпления и изключителна жестокост в затворите.
Коронавирусната епидемия вече доведе до безредици и смущения в няколко европейски затвора. Оценявайки мащаба на проблема, правителствените служители в различните американски щати повдигнаха като тема за обществено обсъждане възможността за освобождаване от затвора на тези затворници, извършили леки престъпления или излежали повече от половината от присъдите си. Предлага са да бъдат изпратени под домашен арест или да им бъде заповядано редовно да се появяват в полицейските управления. Освен това някои щати вече са започнали да освобождават затворници.
Страстен апологет на тази идея е по-специално Алън Дершовиц - един от най-известните, скъпи и скандални адвокати в САЩ. В своя статия той припомня уникалната американска “Легионерска болест”. Тази смъртоносна белодробна инфекция редовно бушува в американските затвори. Причиняват я бактериите, които се натрупват в нечистите тръби за вентилация и охлаждане. Предотвратяването на инфекцията е лесно - просто трябва да се измият добре тръбопроводите. Обаче от 1977 г. - времето, когато е открита Легионерската болест, американското здравеопазване не може да я победи.
Всяка година стотици хора умират от легионелоза. Повечето от тях са затворници. Само през февруари 2020 г. в затворите на Флорида починаха няколко души от „болестта на легионера“. През 2019 г. епидемия от легионелоза удари Калифорния. Затворниците изпаднаха в паника, започнаха бунтове в затворите. Епидемията от коронавирус - отчасти напомнящ симптомите на Легионерската болест - също може да доведе до въстания на затворници.
Дершовиц смята, че би било по-безопасно да се освободят възрастни затворници - тези, които вече са излежали по-голямата част от присъдите си, и тези, извършили ненасилствени престъпления, да бъдат прехвърлени под домашен арест. Властите в Ню Йорк вече са съгласни с видния адвокат, обсъждайки възможността за освобождаване на част от затворниците от скандалния затвор на Бронкс “Рикърс Айлънд”. Същевременно затворническите власти признаха, че не могат да осигурят дори минимална санитарна защита на затворниците.
Но докато федералните затвори в САЩ честно признават невъзможността да осигурят безопасно разстояние между затворниците, да увеличат броя на леглата в болниците и да осигурят на всички маски и антисептици, то обществеността няма информация какво се случва в частните затвори в Америка.
На 10 март изтъкнатият сенатор Елизабет Уорън изпрати специално искане до CoreCivic (CCA), най-голямата корпорация на американските частни затвори. Тя поиска информация за мерките за предотвратяване на коронавирусната епидемия сред персонала и затворниците. Досега не е получила отговор. Частните затвори в Америка са толкова срамна тайна, че се опитват да не ги споменават изобщо в публичното пространство.
Около идеята за освобождаване на затворниците се разви обществено обсъждане. В хода му се появиха някои любопитни фигури. Това, например, е фактът, че днес в САЩ има най-много затворници в света. В момента повече от два милиона души стоят в американските затвори, а под една или друга форма са затворени повече от пет милиона. Те са под домашен арест, под гаранция или освободени на изпитателен срок.
В същото време около девет милиона души са хвърлени в затвора по целия свят. Тоест в Америка се намира една четвърт от всички затворници, въпреки че делът на населението на САЩ в света е само 5%.
Получената пропорция изглежда малко странна за страна, която се позиционира като идеал за демокрация. Такива "тоталитарни" страни като Китай или Иран имат много пъти по-малко затворници в своите затвори. Само в САЩ съдебната система широко практикува затворнически присъди за извършени за първи път ненасилствени престъпления, както и за финансови престъпления като укриване на данъци. Това е единствената държава в света, в която можете да получите присъда лишаване от свобода за закъснели данъчни декларации и ако размерът на неплатените данъци е достатъчно голям, този период може да бъде дълги години. Освен това данъчните престъпления нямат давност.
Присъдите лишаване от свобода за притежание на наркотици се регулират от същите двойни стандарти. В 33 американски щата марихуаната е легализирана и призната като безобидно „медицинско средство“. Ако обаче потребителят на марихуана влезе в друг щат, той може да бъде затворен там в продължение на дълги години. Но в щатите, които наскоро легализираха марихуаната, никой не бърза да освобождава хората, излежаващи свързани престъпления. Само в Калифорния 220 хиляди затворници продължават да седят за „трева“.
Впечатляваща е и ожесточеността, с която съдиите вкарват зад решетките за първи път прегрешили хора за подправени банкови чекове или за кражбата на бутилка уиски от магазина. Традиционната практика на правоприлагане по целия свят предполага, че за първи път осъденият получава условна присъда, глоба или обществено порицание.
Репортерите от популярното американско списание “Тайм” прецениха, че поне 39% от затворниците седят напразно в американските затвори. Това са онези, които са извършили ненасилствено престъпление за първи път, тези, които биха могли да избегнат процеса, ако бяха в друга държава, онези, които според практиката на европейските демокрации щяха да излязат с условна присъда. По отношение на процента на присъдите американските съдилища отдавна и категорично водят света. Едва 0,4% от обвиняемите успяват да бъдат оправдани в съда.
Хората, които се смятат за невинни, са успешно изнудвани от „сделка с правосъдието“. Ако човек не признае вината си, той е заплашен с максимална присъда. Ако той е съгласен с прокуратурата, срокът се намалява. По-голямата част от обвиняемите не могат да издържат този натиск.
Какво се случва в американските затвори също е отделен въпрос. Във връзка с възможното освобождаване на осъдените от “Рикърс Айлънд”, пресата припомни журналистическите разследвания, проведени там преди няколко години. Тогава се оказа, че затворът в Бронкс, предназначен за 14 хиляди души, е изцяло контролиран от престъпни кланове съвместно с персонала. Охраната и бандитите заедно притискат всеки новодошъл, извличайки дан от него. Непокорните са бити, изнасилвани, довеждани до самоубийство, убивани. Нюйоркските репортери изчисляват, че поне 20% от контингента на “Рикърс Айлънд” са били изнасилени. В същото време заможните гангстерски семейства прекарват времето си там в пълен комфорт. Те разполагат с отделни болнични стаи, скъпи напитки, наркотици, кабелна телевизия, мобилни телефони и дори проститутки.
В същото време “Рикърс Айлънд” е затвор, който е под контрола на щата Ню Йорк. Да, журналистическите репортажи от неговите килии не водят до никакви промени, но все пак има известна прозрачност.
Всичко, което се случва в частните затвори в САЩ, е напълно непрозрачно. Всъщност това е откровено наследство от робската система. Например, създателят на CCA (наскоро преименуван на CoreCivic) Теръл Дон Хато започва бизнеса си като собственик на огромна памучна плантация в Тексас. През 60-те години затворниците от местните затвори работят в нея. Някои от тях са слуги в имението му. Редът в плантацията е наблюдаван от най-закоравелите затворници, въоръжени с огнестрелно оръжие и камшици. Ако затворникът не спази нормата, го пребиват до смърт. Заплатите на затворниците отиват в затворите, Тексас получава значителни данъчни облекчения, а Теръл Дон Хато успешно търгува с памук.
Бизнесът процъфтява и през 1967 г. властите в Арканзас канят Теръл Дон Хато да надзирава всички щатски затвори. Постепенно Дон Хато разпространява мрежата си от частни затвори в цяла Америка. Същността на бизнеса му е, че затворникът работи по цял ден за минимална заплата, от която затворническите власти могат да приспадат различни глоби. А печалбите от техния труд се поделят между собственика на CoreCivic, щатските власти и уредниците от затворническата система.
Днес CoreCivic струва близо два милиарда долара. Годишният ѝ доход е 178 милиона долара. Затворниците, държани в корпоративните затвори, са принудени да работят със скорост 50 цента на час. Ако откажат или работят през пръсти, те се притискат по всякакъв възможен начин - пускат ги в наказателна килия, бият ги, лишават ги от душ и разходки.
Порциите храна в столовите на затворите са толкова малки, че осъдените са принудени да купуват храна за пари. В интервю за “Гардиън”, затворници в затвор в Джорджия признаха, че харчат повече от 320 долара на месец само за храна. Естествено, те нямат достатъчни заплати и могат само да се надяват на помощта на своите близки. Оказва се, че в допълнение към робския труд, те доплащат за заточението си в затвора.
Днес повече от 115 хиляди души се държат в частни затвори в САЩ. Броят на затворниците расте всяка година. Сред тях има все повече нелегални имигранти. Често влизат в затвора просто поради липсата на документи - тоест за административно нарушение.
Частните затвори са признати от американските експерти като един от най-перспективните бизнес услуги. Макар и за любопитните очи, това не е нищо повече от модерно робство - леко модернизирана версия на кошмара, която се случва в именията на американските робовладелци преди век и половина.
Превод: В. Сергеев