/Поглед.инфо/ За втори път НАСА не успя да проведе успешно теста със гигантски парашут, който трябваше да забави и омекоти спускането в Техия океан на апарат с формата на летяща чиния и тежащ три тона.
Този опит е част от подготовката на подобно спускане на космически кораби с хора на борда на повърхността на Марс. Предвижда се такива пилотирани полети до Марс да има около 2030 г. При този опит парашутът обаче не се разтвори напълно.
Телевизионният канал на НАСА предаваше на живо опита. Това е втори опит с такава парашутна технология, наречена "Low-Density Supersonic Decelerator" / LDSD/. Първият бе през юни 2014 г., но тогава парашутът се скъса при спускането. За новият тест НАСА внесе промени в концепцията. Тъй като атмосферата на Марк е особено разредена, всеки парашут, предназначен да забави спускането на тежък космически кораб, трябва да бъде особено устойчив.
НАСА започна да тества тази технология още от 1976 г. при мисията "Викинг", когато на повърхността на "червената планета" бяха изпратени два робота. С плановете за изпращане на пилотирани космически кораби на Марс към 2030 г. НАСА трябва да усъвършенства и тества парашути от ново поколение, които са в състояние да омекотят кацането на по-тежки кораби на марсианската повърхност. За този тест бе използван съд, подобен на летяща чиния, който тежи три тона, или три пъти повече от тежестта на корабите, които НАСА сега е в състояние да изпрати да кацнат на Марс. Парашутът LDSD е описан като "най-големия някога разгъван парашут, чийто диаметър е 30 м.
Той трябва да намали скоростта на навлизане в марсианската атмосфера на кораб до свръхзвукова скорост. За опита сега балонът ще издигне "летящата чиния" и парашута на височина 37 км. над Тихия океан. Тогава "летящата чиния" ще бъде изпратена още по-високо - на 55 км. височина с помощта на ракета. Спускането й на повърхността на океана трябва да бъде забавено от парашута. /АФП
Вашингтон / САЩ