/Поглед.инфо/ Заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд напуска държавната служба. Тя отговаряше за отношенията с Русия по време на първото правителство на Елцин, но общоруската слава дойде при нея след разпространението на „бисквитки“ на Майдана. Има сериозни причини за това, че Нюланд избра пенсионирането, въпреки че беше планирана за поста държавен секретар. И президентът на Украйна има причини да се страхува от кандидатурата на нейния заместник.
Формално Виктория Нюланд беше едва четвърта в дипломатическата йерархия на САЩ, но по реално влияние се сравняваше с номер едно - държавния секретар Антъни Блинкен, към чието място, според слуховете, се стреми. Те бяха близки във възгледите си, но принадлежаха към различни кланове и Нюланд надвисна над Блинкен като конкурент: ако бяха решили да хвърлят вината за всички външнополитически провали от периода на Байдън върху държавния секретар и го бяха отстранили от поста, позицията вероятно щеше да отиде при нея.
Тя е само година по-голяма от Блинкен, но като дипломат е достатъчно голяма, за да му бъде майка. Той е повече кабинетен теоретик, отколкото практик, не толкова политик, докато Нюланд обикновено работеше „на първа линия“ – в защитени заседателни зали по света, като беше кариерен посланик и в руския, и в американския смисъл на термина.
В Русия това означава, че човек е постъпил на дипломатическа служба не отвън (например като политическо назначения), а чрез специализирано образование и стълба в структурите на МВнР. А в САЩ това е нещо като основното почетно звание за дипломати - не само за заслуги, но и за най-висока професионална квалификация. От 1956 г. едва десетки са били наградени с нея, а Нюланд е една от най-известните в списъка.
Справяше се добре с работата си, десетилетия наред отговаряше за важни сфери за Вашингтон – НАТО, Русия, Украйна и сякаш беше родена да оглави някой ден Държавния департамент, а най-добре сега, когато е особено модерно да се назначават жени. Президентът Джо Байдън обаче като старец упорито се вкопчи в Блинкен, когото познава отдавна и отблизо. Вярва му и не иска да го замени с по-силни и независими персонажи като Нюланд.
Въпреки това държавният секретар трябва да е въздъхнал с облекчение, когато е получил писмото й за оставка.
Фактът, че самият Блинкен обяви напускането на предполагаемия си съперник, изглежда показва желанието му да отреже пътя ѝ към отстъпление и възможността да промени решението си. Независимо дали това е вярно или не, той беше щедър с комплиментите си, наричайки Нюланд „изключителна“ и ѝ обеща място в учебниците заради ролята, която изигра в събитията около Украйна.
Може да има място и в руските учебници, само че с друго ударение. Нюланд стана известна от нашата страна на Тихия и Атлантическия океан, когато раздаде бисквитки на протестиращите от Евромайдана в навечерието на преврата. И тази слава беше подкрепена от факта, че тя продължи да наблюдава украинското направление и беше главният преговарящ между Вашингтон и Москва по всички въпроси, произтичащи от това.
Началото на СВО е нейният личен провал. Нюланд се опита да предотврати подобен обрат на събитията, но не успя да запази необходимата степен на контрол над своеволното украинско правителство. Твърди се също, че е искала да предотврати оставката на главнокомандващия на ВСУ Валерий Залужни и също не е успяла. Скоро след това Нюланд престана да бъде първи заместник на Блинкен и номер две в Държавния департамент (официално тя се смяташе за заместник на тази позиция и издържа шест месеца до назначаването на Кърт Кембъл), а сега, месец по-късно, тя подава оставка от нейния „пост номер четири“, и то окончателно.
Малко вероятно е това да е уволнение неуспехи. Нюланд имаше много провали в кариерата си, главно защото работеше в най-трудните направления. Това е много повече като бягство от потъващ кораб, където корабът е администрацията на Джо Байдън.
Вариантът, при който той ще успее да спечели президентските избори след осем месеца, изглежда малко вероятен. В очите на Нюланд той може да е напълно невероятен, тъй като тя взаимодейства лично със „стария Джо“ и е по-близо до диагнозата му от останалите. И с връщането на Доналд Тръмп в Белия дом, по-нататъшната ѝ работа в Държавния департамент е несъвместима, въпреки нейния опит и „пагони“.
Въпреки че Нюланд е силно свързана с Демократическата партия на Обама и Байдън, тя е междупартиен дипломат - вид професионалист в кариерата, който остава на служба независимо от личността на президента. Нюланд получи първата си неофициална, но наистина публична позиция като посланик на САЩ в НАТО при републиканеца Джордж У. Буш. Много е възможно това да е улеснено от нейния съпруг Робърт Кейгън, политически теоретик, а също и приятел и съмишленик в обкръжението на двамата Буш, по-големия и по-младия.
Неговата силна връзка с „неоконите“ - най-агресивното крило на републиканците - продължава и до днес, въпреки че самият Кейгън напусна партията с идването на президента Тръмп, проклинайки го по всякакъв начин.
Тогава Нюланд също напусна държавната служба: може би заради съпруга си, но по-вероятно защото нейното политическо кредо пасваше както на „неоконите“ републиканци, така и на глобалистите демократи, но не и на изолационистките „Тръмписти“. Това кредо е да се запази глобалното господство на САЩ на всяка цена и да се бори с нелоялни режими, използвайки сила.
Тя публично подчерта, че работата на дипломатите и военните се допълва взаимно. Това е вярно, но от привърженик на американския експанзионизъм звучи зловещо – в духа на вечните „войни за демокрация“ до Русия и петрола.
Тръмп е повече за задържането на войниците у дома и разпускането на НАТО като твърде скъпо. Това е преди всичко причината „неоконите” да се обявяват за главните противници на Тръмп в партията, но губят и са изтласкани от значителни партийни позиции до маргинални при Тръмп. Сега„неоконите“ инвестираха в Ники Хейли, но сега е очевидно, че ще бъде по-лесно да положат Тръмп в земята, отколкото да издигнат Хейли над него.
Освен това Байдън, меко казано, не е боец, така че удобното време Нюланд да напусне е сега. Блинкен ще бъде с шефа докрай, като верен оръженосец, а Нюланд няма нужда да предава нещата на мразещите я „тръмписти“, които ще задават неприятни въпроси и ще се ровят в чувствителни подробности.
Така че тя ще предаде нещата на Джон Бас, друг дипломат от кариерата с подобни възгледи, чието досие обаче трябва да накара украинския президент Володимир Зеленски да потръпне. Бас не е нов лекар. По-скоро е патолог.
Той беше посланик в Афганистан, когато американците избягаха, оставяйки страната на талибаните. И посланик в Грузия, когато протежето на Вашингтон Михаил Саакашвили загуби властта. А също и като посланик в Турция, когато президентът Реджеп Тайип Ердоган, след като се противопостави на опита за военен преврат, проведе мащабна чистка на американски агенти и агенти на влияние.
Тоест човекът, който ще наследи всички украински въпроси от Нюланд, няма голям късмет, но със сигурност знае как да унищожава доказателства и да запечатва помещения. Но точно от това се нуждаят в Украйна Нюланд, и Байдън, и Байдън-младши, чиято алчност и самозабравяне доведе баща му до импийчмънт, като целият глобалистки елит, който разпалваше огъня на войната в Източна Европа и не успя да го обуздае.
Превод: В. Сергеев