/Поглед.инфо/ Левите не вярват, че тя ще се заеме с каузите, които Сандърс включи в обществения дневен ред

С отпадането на Бърни Сандърс от президентската надпревара в САЩ мнозинството леви и прогресивни избиратели отвъд океана се почувстваха излъгани. Силното огорчение от безнаказаността на корпорациите, от продължаващите войни и насилие, от недостъпното здравеопазване и некачественото образование ги поставиха пред невъзможен избор. Дискредитираната представителка на статуквото, в техните очи - Хилъри Клинтън, и неуравновесеният и некомпетентен републикански претендент. Дилема почти като философския парадокс за Буридановото магаре, който отразява противоречието между концепциите за свободната воля и детерминизма. Според него, освен в случай на невежество или външни пречки, човек, изправен пред алтернативни действия, винаги би избрал по-доброто. Той допуска, че волята би могла да забави избора, за да оцени по-добре възможните последствия. По-късни автори обаче иронизират този възглед, описвайки магаре, което, изправено през две еднакво желани и достъпни купи сено, би умряло от глад, докато обмисля решението си. В подобна ситуация се намира и демократическото магаре днес (б.а. политическият символ на Демократическата партия в САЩ е магаре (умно и смело), а на Републиканската - слон (сила и достойнство).
В статия, озаглавена "Хилъри Клинтън е правилният избор за прогресивните", авторката твърди, че левите избиратели разбират, че републиканският кандидат, който е откровен враг на прогреса, е абсолютно негоден за президент. Същевременно обаче те не вярват, че Хилъри ще се заеме с каузите, които Сандърс включи в обществения дневен ред.

Скептицизмът им е напълно основателен

но бива и енергично подклаждан от откровени лъжи и манипулации. А безпрецедентното решение на ФБР само дни преди вота да възобнови разследването за употребата на личния имейл на демократката Клинтън в качеството й на държавен секретар, допълнително наля масло в истеричната кампания срещу нея.
Клинтън не е никак безгрешна. Особено притеснение предизвиква склонността й им агресивна външна политика. Наскоро призна, че гласът й в полза на инвазията в Ирак е бил грешка - последвалите решения за намеса в Либия и в Сирия обаче би трябвало да попаднат в същата графа. Непремереният й тон и агресията към Русия по време на кампанията пък за пореден път доказаха недалновидността на американската политическа класа, която с цел да запази диктата на САЩ на международната сцена, е готова да жертва едно партньорство, което има потенциала да се справи с глобални заплахи като климатичните промени и тероризма. И не на последно място, връзките на Клинтън с "Уол Стрийт" станаха публично известни. Огромните хонорари, които е получавала през годините от американския банков елит, ще продължават да хвърлят сянка върху независимостта й. 
Същевременно обаче левите избиратели вече са постигнали много. Кандидатката на демократите не е същата Хилъри отпреди 8 години. В отговор на все по-устойчивите социални движения за промяна, програмата й стана чувствително по-лява. По време на трите дебата с републиканеца тя открито се обяви за:
- достъпно образование и здравеопазване за всички;
- по-дълго и платено майчинство;
- право на жените да избират дали да родят или не;
- достъпни грижи за децата;
- държавно висше образование без дългове;
- сериозно затягане на режима за притежаване на огнестрелно оръжие;
- минимална заплата от 15 долара на час;
- по-високи данъци за най-богатите и много др. 

Вслушвайки се в поддръжниците на Сандърс и в желанието на все повече американци за по-добро качество на живот, днес Хилъри представя и защитава може би една от най-прогресивните платформи в историята на Демократическата партия. Платформа, която сериозно

разклаща основите на двупартийния неолиберален консенсус

в САЩ, който определя политиката на Вашингтон от Рейгън насам. Независимо обаче, че това е голяма крачка в правилната посока, има още път да се извърви, за да може автентичният ляв и прогресивен избирател да припознае в Хилъри носителя на истинската промяна. И все пак, в случая Хилъри е кандидатът, който предлага най-голям шанс за едно по-социално и справедливо развитие на САЩ, но само ако натискът върху нея продължи и ако тя е готова да носи отговорност за решенията си.
През целия си съзнателен живот тя се бори за правата на жените и децата. Още в началото на юридическата си кариера Клинтън се обявява в защита на децата с увреждания и против расовата дискриминация в училищата в някои южни щати. В качеството си на първа дама тя работи за осигуряването на здравни грижи за бедни деца и поставя на дневен ред въпроса за радикална реформа в здравеопазването. Според мнозина наблюдатели аферата "Люински" и ожесточените атаки срещу първото семейство от онзи период са вдъхновени и дори спонсорирани именно от големите фармацевтични корпорации, които биха били най-ощетени.
Нобеловият лауреат Пол Кругман в колонката си във в. "Ню Йорк таймс", озаглавена "Защо Хилари печели", пише, че демократката притежава някои фундаментални политически качества, които често биват игнорирани от анализаторите. "Знам, че трябва да я разглеждаме като амбициозна, пресметлива и коравосърдечна (каквато тя наистина е по отношение на макроикономиката, например). Но когато говори за правата на жените, за расовата несправедливост, за подкрепата за семействата, нейната страст и отдаденост са очевидни...", пише Кругман. 
Дали обаче това е достатъчно? "През последните 8 години прогресивните избиратели разбраха по трудния начин, че гласуването за надежда и промяна, не гарантира надежда и промяна. Ето защо, макар гласът за Хилари да е необходим, той далеч не е достатъчен", пише изданието "Нация". И още: "В деня, в който я изберем за президент, трябва да удвоим усилията си в отстояването на прогресивната платформа". Ето и какво казва самият Сандърс по този повод: "Нейните възгледи по много въпроси са прогресивни. В редица области те са дори забележителни.

А там, където не са, трябва да упражняваме натиск".

Именно благодарение на този натиск Обама успя да прокара редица непопулярни за дясна Америка мерки. Нека вземем за пример Закона за достъпно здравеопазване (известен като "Обамакеър"). Макар и несъвършен и непълен, той осигури здравна застраховка на близо 20 милиона американци, като най-облагодетелствани са бедните, малцинствата и нископлатените работници. От деня, в който встъпи в длъжност, на Обама му се налага да се бори със зъби и нокти за всяка своя законодателна инициатива. Много често дори достигаше максимума на президентските си правомощия, за да се справи с острата опозиция не само от страна републиканците, но и включително от представители на собствената му партия. И ако някой вярва, че новият президент, пък бил той и ексцентричен мултилиардер, ще успее безпрепятствено да ревизира американската външна и военна политика и ще отмени противоречивите търговски споразумения, то най-малкото е сериозно заблуден.
Хилъри добре разбира каква битка предстои по всеки един ключов въпрос за страната. Тя съзнава, че належащите реформи в здравеопазването, инфраструктурата, финансовите регулации, данъчната политика, околната среда могат да станат реалност само с много внимание към детайла, както и с безпогрешен усет за потенциала и ограниченията, които президентската институция в САЩ предполага.
Независимо дали вярвате или не във всичко казано дотук обаче, едно е ясно - основният опонент на Клинтън не е Сандърс, а един невеж, арогантен и ксенофобски настроен човек, който определя цели малцинства като "изнасилвачи и разбойници". Човек, който се има за "много умен", защото успял да излъже системата и да не плаща федерални данъци в продължение на години, като по този начин е ощетил бюджета с милиони. Предстои да видим

дали "умното и смело демократическо магаре" ще успее навреме да избере

ако не най-доброто, то поне по-малкото зло, или двоумейки се, ще "умре от глад".
Междувременно американските избори все по-ясно очертават още един парадокс - редица представители на лявото, особено в Източна Европа, продължават да се отклоняват от традиционните социалистически ценности - свобода, демокрация, равенство, справедливост и солидарност, и залитат в посока към национално-консервативните. Яростната им подкрепа за републиканеца е само поредното доказателство за това. Не липсват и други примери - увлечението по антидемократичния стил на управление на унгарския премиер Орбан или пък истерията около европейските политики за хуманно отношение към хора от трети страни, изпаднали в беда. Разбираемо е огорчението и разочарованието от лидерите на социалистическите партии в Европа, които често стават заложници на конформизма и предават идеалите ни. Дали обаче разочарованите не бягат от отговорност, като избират по-малкото съпротивление - вместо всекидневен натиск, както ги съветва Сандърс, те се обръщат към демагогията и популизма с аргумента, че е антисистемен. Не, антисистемен е Джеръми Корбин, който макар да е част от системата, я променя отвътре и близо 3 десетилетия гласува по съвест срещу решения, които сринаха доверието в Лейбъристката партия във Великобритания - като това за инвазията в Ирак.
С една дума - няма как пламенно да защитаваш политиките на Орбан и на Качински, а в България да си автентична опозиция на Борисов. Те са две лица на едно и също нещо и еднакво преднамерено застрашават устоите на демокрацията и на парламентарната република. 

______________________________________

* Не е задължително позицията на автора да съвпада с тази на редакцията на Поглед.инфо