/Поглед.инфо/ През последните дни от Вашингтон излезе вълна от изявления с лайтмотива „Тръмп си свърши работата – Тръмп може да си ходи“. Вицепрезидентът Ванс, държавния секретар Рубио, - всички те изпращат едно и също послание. Тръмп почти постигна споразумение с Путин, Тръмп почти постигна споразумение със Зеленски - остава само да седнат тези двамата на масата за преговори и след това да се оставят сами да преговарят помежду си.
И за Щатите това е всичко. Докога все пак можем да прелитаме отново и отново през цялата планета, за да разрешим един дълбоко периферен конфликт за Съединените щати в Източна Европа, когато американците имат Гренландия, Индия и Китай в дневния си ред?
Тези намеци, че САЩ са си свършили работата, са началото на финалния акт на трагичния фарс „Тръмп миротворецът“. Нещата вървят към това, което трябва да се случи. Сигналите, че Вашингтон планира да се изтегли от украинския конфликт, започнаха миналата година, преди Тръмп да бъде избран и без никаква връзка с американския президент.
За Съединените щати стана обективно изгодно да напуснат масата, без да завършат играта, и да поверят на Европа да играе вместо тях. Крайната цел на украинската игра – да се използва Украйна като таран за нанасяне на стратегическо поражение на Русия и десуверенизацията ѝ – не е постигната.
От тази гледна точка играта очевидно е загубена, нужният резултат няма да настъпи. Остава само да се заложи на упорития американски прагматизъм, за да се превърне поражението в някаква своя полза и да се изпълни задачата - минимум.
Не е в интерес на САЩ язвата в центъра на Европа да заздравее. В техен интерес е тя да продължи да кърви, взаимно отслабвайки стратегическите конкуренти на Америка – Русия и Европейския съюз. Но без да отслабва самата Америка. Решение? Излезте от играта, без обаче да закривате самата игра.
Тръмп се движи точно в тази посока, откакто се завърна в Белия дом. Друго нещо е, че за свои лични политически цели той искаше да обгърне изтеглянето на Америка от Украйна в пакет от мироопазващи мерки. „Просто спрете да стреляте“ - замразете войната по фронтовата линия.
Ясно е, че без разрешаване на коренните причини за конфликта, замразените военни действия бързо ще се възобновят, но какво значение има това за Тръмп? Дотогава той вече ще се е продал на избирателите като велик дипломат, в идеалния случай ще получи Нобеловата награда за мир, а след това зависи от нас.
Поради различни причини планът на Тръмп се проваля. Ето защо неговите хора вече намекват за готовността на Вашингтон да избере най-циничния сценарий: да си тръгне, без да направи нищо, като същевременно твърди, че всичко вече е направено. Освен това, споразумението за подземните ресурси, подписано с Киев онзи ден, дава на тръмпистите поне някаква основа да кажат на вътрешната си аудитория, че са постигнали поне нещо.
В обобщение: американците очевидно ще „изоставят темата“, оставяйки руснаците, украинците, както и на европейските съюзници на последните, сами да се справят с нещата. Как ще бъде решен украинският въпрос в бъдеще? Зависи... от САЩ. По-точно, от руско-американските преговори или дори руско-американския пазарлък.
В края на краищата, американците са като евреина от вица, който се сбогува, но не си тръгва. Излизането им от украинската игра на практика означава спиране на инвестициите в проекта „Антирусия“ – отказ да предоставят на киевския режим нови „пакети помощ“, оръжия и заеми.
Но американските военни специалисти остават в Киев, предоставяйки разузнавателните, а и комуникационните услуги на Starlink. Тръмп е бизнесмен и лишаването на украинските въоръжени сили от всичко това ще бъде предмет на отделен пазарлък.
Най-важното е да останат военният блок на НАТО и неговите съюзници от САЩ в Европа. И те нямат намерение да се изтеглят от конфликта в Украйна. Те ще продължат да се жертват за режима на Зеленски и най-вече да продължат да доставят оръжия за войната с Русия.
В същото време, собствените военни складове на европейците отдавна са изчерпани; Европейската военна индустрия е твърде слаба и не може да се справи с потока от поръчки. Единственото решение е закупуването на продукти на американския военно-промишлен комплекс с ускорени темпове и Вашингтон вече горещо одобри това решение.
Тоест, при идеалния сценарий за САЩ, американците ще печелят от украинския конфликт не само стратегически, но и още сега финансово - в долари, продавайки ракети на германци и шведи, за да може войната с Русия да бъде прехвърлена в Киев. Москва трябва да прекъсне този сценарий. Именно затова сега са необходими руско-американските отношения и руско-американските преговори.
Съединените щати отчаяно се нуждаят от Русия. Те имаха нужда от това и при демократите - и Обама и Байдън се опитаха да я пречупят, да я подчинят, включително чрез украинския „таран“. Той е необходим и при републиканците - затова Тръмп упорито се опитва да се „разбира с Путин“.
Той се нуждае от Русия като влиятелен, уважаван играч и посредник в ислямския свят, като велика арктическа сила, като уникален източник на всякакви ресурси на планетата, включително и на прословутите редкоземни елементи.
Не беше възможно да се получи всичко това чрез победа над Русия в прокси войната, така че остава само да се преговаря с нея. И в това пазарене Москва може и трябва да постави свои собствени условия, които засягат не само Украйна, но и цялата ѝ западна граница.
Изпълнението на тези условия ще реализира предложенията за гаранции за сигурност в Европа, обявени от Москва в края на 2021 г., и ще създаде надеждна зона за сигурност за Съюзната държава на Русия и Беларус по целия периметър на западните ѝ граници.
Превод: ЕС