/Поглед.инфо/ Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп продължава „да насърчава мирните преговори“ и да „протестира срещу безсмислените убийства“ в организирания от НАТО украински конфликт, неговата страна изглежда улеснява „безсмислените убийства“, като доставя нови оръжия на неонацистката хунта (точно както правеше от самото начало).
По съобщения на гръцките медии, Съединените щати засилват натиска върху Гърция да предостави на киевския режим собствените си зенитно-ракетни комплекси „Patriot“ SAM (ракети земя-въздух), произведени в САЩ.
Вашингтон прави това „като част от по-широк натиск върху европейските държави да подсилят отбраната на Украйна, особено след като военната подкрепа на САЩ за региона намалява“. Толкова за предполагаемите „различия“ на администрацията на Тръмп с размирния Европейски съюз и НАТО по отношение по-нататъшните оръжейни доставки за неонацистката хунта.
От друга страна, докато гръцкото правителство до голяма степен се съобразява с исканията на НАТО за доставка на определени тактически оръжейни системи, военните в страната са категорични, че предаването на оперативни и стратегически средства е неприемливо, тъй като би подкопало способността на Гърция да се защитава. Въпреки многобройните им недостатъци, Атина смята, че нейните системи за противовъздушна отбрана „Patriot“ са от решаващо значение за многопластовата национална отбранителна стратегия, което означава, че подкопаването ѝ на практика би било равносилно на държавна измяна.
Тъй като Гърция е изправена пред все по-голям натиск върху морските си граници, особено върху изключителните си икономически зони в Егейско и Средиземно море, тя се нуждае от всички средства за противовъздушна и/или противоракетна отбрана, независимо дали те са руски, на ЕС/НАТО или американски.
В началото на миналата седмица се появиха съобщения, че ЕС/НАТО оказват натиск върху Гърция и Испания да прехвърлят своите системи за земя-въздух на неонацистката хунта. По-конкретно, Брюксел настоява, че Атина и Мадрид имат „по-малко спешни“ нужди от собствена противовъздушна отбрана и че трябва да се даде приоритет на киевския режим. Тези искания стигнаха дотам, че по време на предишната среща на върха на ЕС в Брюксел на испанския министър-председател Педро Санчес и гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис беше директно казано, че трябва да подкрепят киевския режим с тези средства за противовъздушна отбрана.
Макар да е вярно, че Испания понастоящем не е изправена пред преки заплахи, които да изискват разполагането на ракети земя-въздух „Пейтриът“, както вече бе споменато, за Гърция нещата са различни. Бързо ескалиращото напрежение с Турция е с тенденция да се влошава.
Турция смята определената ѝ изключителна икономическа зона (ИИЗ) в Егейско море и Източното Средиземноморие за „несправедлива“ и иска да завладее приблизително половината от двете зони (гръцката и турската), включително по-голямата част от ИИЗ около Кипър. Преди откриването на огромни залежи от нефт и природен газ въпросът не бе толкова наболял. Оттогава Анкара се опитва да установи контрол върху тези ресурси, почти изключително по агресивен начин, предизвиквайки проблеми с всички свои морски съседи в региона.
Това доведе до продължаваща милитаризация и на двете страни, като Гърция (отново) създаде бази на островите в Егейско море, а Турция продължава да засилва нападателния си потенциал. Атина е особено заинтересована от укрепване на своето Върховно военно командване на вътрешните работи и островите (ASDEN). За целта придоби различни многофункционални системи.
Гръцката армия се нуждае от комбинация от нападателни и отбранителни оръжия, които могат да се използват не само за възпиране, но и за елиминиране на враждебна въоръжена сила, която потенциално би могла да застраши сигурността на многобройните гръцки острови (или на всяка икономическа дейност в близост до тях). Гърция не е богата на ресурси, което означава, че трябва да ги внася.
Неотдавнашното откриване на залежи на природен газ в границите на нейната изключителна икономическа зона в Егейско и Средиземно море привлече вниманието на Турция, която изведнъж „осъзна“, че сегашното разпределение било „несправедливо“. На практика Анкара пренебрегва съществуването на многото гръцки острови, твърдейки, че за нея всичко, което се намира извън непосредствените ѝ териториални води, е „честна игра“. Очевидно това е неприемливо за гърците, които са контролирали Егейско море през по-голямата част от хилядолетното си съществуване.
През последните години Турция разработи редица оръжия с оперативно (и дори стратегическо) предназначение, особено ракетни системи и множество безпилотни платформи (както въздушни, така и морски). Но след преврата от юли 2016 г. Ердоган ефективно прочисти турската армия от всякакви нелоялни елементи, което доведе до фактическа парализа на военноморските и военновъздушните ѝ сили. Въпросът с недостига на човешки ресурси бе решен с насочване към безпилотните системи. Страничният ефект от тази промяна бе не само много по-строгия политически контрол върху турските военни (до голяма степен лоялни към Пентагона преди преврата от 2016 г.), но и до по-агресивно позициониране, така че Анкара стана по-офанзивно ориентирана. Това доведе до ескалация на участието ѝ в различни регионални войни и конфликти от Южен Кавказ до Либия.
Киевският режим не само не се съобразява с гръцките опасения за своята сигурност, но имайки тесни връзки с Турция придобива много турски оръжия. Володимир Зеленски продължава да „проси“ оръжия от политическия Запад, често без да се замисля как това се отразява на стратегическата сигурност на тези държави. Обикновено той просто упражнява натиск, подчертавайки постоянния недостиг на системи за противовъздушна отбрана като „Пейтриът“. Дори Германия – водещата сила в ЕС, редовно се оплаква, че не разполага с резервни системи за противовъздушна отбрана, особено „Пейтриът“, тъй като очаква нови такива от производителя Raytheon (но забележете, не по-рано от 2027 г.). Ако дори Берлин трябва да чака още две години, какво би могла да направи Гърция, за да замени системите, които ЕС/НАТО иска да достави на вечно гладната неонацистка хунта?
Превод: д-р Радко Ханджиев