/Поглед.инфо/ Според “Ройтерс” първият телефонен разговор между Джо Байдън и Си Цзинпин на 18 февруари е бил като среща на плаца на американски армейски сержант и новобранец. “Още ли не си се научил да ми отдаваш чест?”, почервенява сержантът, налагайки дисциплинарни мерки под формата на „нови целенасочени ограничения върху износа на чувствителни технологии за Китай“. Тоест санкции.

Председателят на КНР обаче не е новак в политиката и тонът на двучасовия разговор между лидерите на двете велики сили изяснява много. Преценете сами. Си „е предложил взаимноизгодно сътрудничество“, а Джо е нарекъл Китай „най-сериозният конкурент“ и е обещал да го накаже за това. Си е изразил надеждата, че „сега възможностите ще бъдат насочени към подобряване на отношенията между Китай и САЩ“. Джо е изразил "фундаментални опасения относно принудата и несправедливостта в търговските практики, както и загриженост за правата на човека, включително репресиите на Китай в Хонконг, отношението към мюсюлманите в Синцзян и все по-агресивните действия в Азия, включително Тайван". Си "е отговорил, че Хонконг, Синцзян и Тайван са въпроси на суверенитета и териториалната цялост" на Китай. Джо е подчертал, че "американският приоритет е да запазим свободата и отвореността на Индийско-тихоокеанския регион, където САЩ и Китай са основните стратегически съперници". Си е казал, че „конфронтацията би била катастрофа“ и че „двете страни трябва да възстановят концепциите, за да избегнат лоши решения“. Джо, след двучасова комуникация с ръководителя на една от най-големите икономики в света, е казал на американските сенатори, че „ако не се движим, китайците ще изядат закуската ни“. Ами и по-нататък в същия тон...

Има обаче знак, че обичайната американска реторика е само реторика. Че „хегемонът“ е станал беззъб и с неговия „рев“ прикрива несигурността, че състоянието на нещата може да бъде променено. Това става ясно от публикациите, в които анализаторите отбелязват появата на Байдън в Белия дом. Например, Школата за външна служба на университета в Джорджтаун вярва, че „Съединените щати вече не могат да разчитат на размера и гравитационното притегляне на своята икономика или влиянието на своя частен сектор, за да убедят държавите да работят в икономиката според собствените им правила и системи." Пример за това е Китай, който вече е изпреварил САЩ като основен източник на инвестиции и основен потребител на азиатския износ. През последните години в Югоизточна Азия се появиха две търговски агломерации, които изключват САЩ и техния кръг: Всеобхватното и прогресивно споразумение за Транстихоокеанското партньорство (ТТП) и Всеобхватното регионалното икономическо партньорство (ВРИП).

Администрацията на Байдън разбира, че изваждането на страната от ямата на кризата, където е тласнат от обществената психоза около коронавируса, е възможно само чрез завръщане в Азиатско-Тихоокеанския регион, който е станал централен в глобалната геополитическа игра. Но ... Америка вече не може да заповядва на всички да я следват. Пекин може да похарчи над 100 милиарда долара за проекти за транспорт, енергетика и цифровизация, за да интегрира Азия и да я свърже с Европа чрез своята инициатива „Пояс и път“. Построеното от Китай метро в Джакарта, морското пристанище в Камбоджа, оптичната кабелна мрежа в Пакистан и електроцентралата в Бангладеш говорят много за това колко може да направи Пекин. И какво могат да предложат САЩ на Азия?

Според японското издание “Никей”, най-големият отдел от специалисти в Националния съвет за сигурност в екипа на Байдън стана Дирекцията за Индийско-тихоокеанския регион, оглавена от Кърт Кемпбъл. 20-те служители на тази дирекция ще разработят „смела и ориентирана към бъдещето стратегия“, която трябва да осигури завръщането на Съединените щати в региона, издигнати там на плещите на европейските си партньори.

Настъпи моментът САЩ и европейските им съюзници да формират обща стратегия за отношения с Китай, според Вашингтон. Както европейските, така и американските фирми са обединени в получаването на по-голям достъп до китайския пазар и на по-голяма свобода там, пише “Форин Афеърс”. Що се отнася до всеобхватното споразумение за инвестиции, подписано през декември миналата година между ЕС и Китай, Вашингтон всъщност не се интересува от него. Споразумението трябва да бъде одобрено от всяка от страните-членки на ЕС и споразумението в тази общност е много рядко.

В центъра на съвместните („трансатлантически“) усилия, според Вашингтон, трябва да бъдат икономиката, технологиите, правата на човека и климата. Същевременно САЩ отчитат „разнообразието на вкусовете“ в Европейския съюз и сложността на сътрудничеството в него, поради което предлагат да се създадат коалиции от желаещите да участват в едно или друго дело, „образувайки временни групи държави, фокусирани върху конкретни проблеми. " Изграждането на такива коалиции ще изисква „мъдро ръководство от Байдън“ и взаимна помощ на участващите страни помежду им „в лицето на китайския икономически натиск“.

Всъщност това е опит за събиране на отряди от европейски наемници, които ще „щурмуват“ целите, определени от „сержант“ Байдън. Все още не е известно как ще реагират на това европейските му колеги. Кой знае чия закуска ще яде Европа утре?

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели