/Поглед.инфо/ В следвоенния период в развитите индустриални страни се проведе преход към социална държава, съпроводен от разширяване на сферите на отношенията на обновената обществена собственост. Във формулировката на Маркс се обръща внимание върху обществената собственост върху средствата за производство. В това няма грешки, но има абстракция.

През ХХ век формите на обществена собственост се усложняват съществено и се променят в сравнение с времената на Маркс, да не говорим за по-ранните стадии. Равнището на социализация на средствата за производство е близък към пределно възможното в СССР. Но общонародната собственост в СССР и общото имущество на първобитните общини са различни работи. Високото равнище на социализирани средства на производството се наблюдава и в индустриално развитите капиталистически страни, макар и там да се използват донякъде различни форми на социализация. В САЩ и в другите водещи страни значителна част от националното състояние остава държавна собственост. Що се отнася до частната собственост върху средствата за производство, то тя се регламентира и се ограничава с обширно законодателство и социални стандарти.

Сферата на обществена собственост в САЩ, СССР и другите страни през ХХ век съществено се разширява за сметка на мащабите на държавния бюджет и създаването на обществените фондове на потребление. Ако се обърнем към реалните икономически показатели на САЩ и на СССР, то за тяхното обяснение трябва да преведем термина “комуна” от латински на руски език. При превода се открива, че това е просто община. Съответно, от научна гледна точка комунизмът и социализмът не са повече от широко разпространение на обществените отношения.

През 80-те години в Института по икономика на АН на СССР и в другите институти се изпълват изчисления и аналитични изследвания по съпоставяне на равнището на социализация на икономиката и социалната сфера в СССР и САЩ. Изводът е еднозначен: през 80-те години обществените фондове на потребление в САЩ на глава от населението са съществено по-големи, отколкото в СССР.

Още повече САЩ превъзхождат СССР по мащаб на бюджета на страната като цяло, както и по глава на населението. През 80-те години бюджетът на САЩ е около два трилиона долара, докато в СССР над 400 млрд. рубли. И по официалния, и по неофициалния валутен курс бюджетът на САЩ е съществено по-голям. Съответно са по-големи и обществените фондове на потребление.

Да дадем няколко примера. В посочения период от федералния бюджет на САЩ ежегодно се отделят около 70 милиарда долара за инвестиции в целевите програми по поддръжка на отечественото селско стопанство, за строителство и снабдяване на селските училища, селскостопанските колежи, по компютъризацията на селските стопанства и така нататък. В тази сума не влизат капиталовите вложения на фермерите и другите предприемачи в сферата на агробизнеса. За сравнение, всички капиталови вложения в селското стопанство в СССР през 1990 са 41 милиарда рубли.

Най-важният белег на социалистическите отношения в СССР е държавната политика за установяване и поддържане на цени на дребно на качествена храна на ниво достъпност за хора с минимални заплати. За тази цел са изплащани субсидии на селскостопанските предприятия за производство на нерентабилни продукти, като например месо и мляко. Регулирането на цените е следното.

Държавната цена на дребно на месото е определена на 2 рубли. за 1 кг, като повечето от нея представлява плащането на доставки на селскостопански производители, а по-малка част е покрита за транспортни и търговски разходи. За да бъде печелившо производството на месо, се изискваше цена на дребно от 4-5 рубли. на 1 кг. Въз основа на тази цена на дребно са изчислени субсидиите за месо, изплащани от държавата на земеделските предприятия. Интересното е, че размерът на субсидиите за месо е приблизително равен на размера на акциза върху водката, тоест потребителите на водка субсидират потребителите на месо за 2 рубли. за 1 кг. Тази ситуация устройва всички. Недоволството възниква поради опашките за месо от 2 рубли. за 1 кг.

По-голямата част от населението не осъзнава, че в СССР, наред с търговията на списъчни цени, има добре организиран класически пазар на месо. На него потребителите във всеки град могат без опашки да купуват прясно месо на пазарна цена от 4 рубли, 5 рубли. или 7 рубли. на 1 кг в зависимост от качеството на месото и местоположението на пазара. Логично е, че в САЩ, където бюджетът и обемът на средствата за обществено потребление са значително по-големи, отколкото в СССР, пазарът на класическа храна ще трябва да отстъпи място на изцяло контролиран от държавата хранителен пазар.

Всъщност е така. В САЩ има повече комунални, или по руски - обществени елементи в търговията с храни, отколкото в СССР. В Съединените щати няма опашки за достъпна храна за всички групи от населението, тъй като цените на дребно са определени на доста високо ниво, като се отчита необходимата рентабилност на стопанствата. Що се отнася до интересите на потребителите с ниски доходи, в Съединените щати им се предоставя възможност да купуват храна с високи за тях цени, като плащат за покупки не с долари, а с купони за храна, издадени от правителствените служби. През 80-те години така наречените социално незащитени групи в Съединените щати ежегодно получават безплатни хранителни продукти на обща стойност 45 млрд. долара. Това много ли е или малко? Това е повече от вноса на хранителни продукти в съвременната Руска федерация.

Държавното и публично регулиране на цените на стоките и услугите, както и мащабът на американските фондове за обществено потребление, не се ограничаваше до системата за хранителни купони. Достатъчно е да си припомним мащабната целева програма за жилищно настаняване, реализирана в САЩ през 60-те и 70-те години на миналия век, в рамките на която са отпуснати бюджетни средства за разработването и развитието на високоефективни технологии за масово строителство на къщи, по-точно, САЩ преминаха към технологията на заводското изготвяне на къщи за едно семейство. Всъщност строителството на същите е сведено до сглобяването на готови конструкции и панели за 1-2 дни. Основната бюджетна подкрепа за жилищно настаняване в Съединените щати е да се подпомагат ипотечните заеми за 40 години с лихва от 1-2% годишно. В СССР бюджетната подкрепа за масово жилищно строителство се предоставяше в много по-малък мащаб, отколкото в Съединените щати. Примери за висока степен на социализация на икономиката и социалната сфера могат да бъдат дадени не само в САЩ.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели