/Поглед.инфо/ На фона на поредица от скандали, които обхванаха Вашингтон по украинския въпрос - републиканското възпрепятстване на плановете на демократите да отпуснат 61 милиарда долара на Украйна, провалът на съответното гласуване в Сената, спешното отменяне на "дистанционната" реч на Владимир Зеленски пред законодатели и други – официозът “Вашингтон Пост” публикува голям материал за причините за провала на лятното настъпление на ВСУ. Статията, подготвена от група журналисти и експерти, много прилича на присъда не само на Киев, но и за демократичната администрация на Джо Байдън с нейното военно „крило“ в лицето на министъра на отбраната Лойд Остин и вече бившия началник на Обединените началник-щабове Марк Майли.

Историята изчезна от радара на руските медии, с изключение на известната тирада на Майли „прережете гърлата на руснаците“. Междувременно този скандално емоционален момент не отменя интереса към самия анализ, дори само защото е опит да се извлекат определени поуки. В тази връзка важна е смяната на висшето командване в Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, където мястото Майли беше заето от генерал Чарлз Браун от военновъздушните сили. Човек, разбира се, може да постави на преден план факта, че по-голямата част от службата на този военачалник е преминала в Азиатско-тихоокеанския регион, и да заключи, че натам нататък ще бъде насочено основното внимание на американската армия, като се постави „кръст“ на Украйна. Но реалността е, че най-вероятно Пентагонът ще премести акцента си върху източноевропейския театър към ВВС.Не знаем какво е положението с Ф-16 -въпросите около този тип оръжия за ВСУ остават трудни за американците - и с логистиката, и с поддръжката, и най-важното с обучението на летателния състав , но американските хеликоптери, за които Киев вече заеква, може да се появят близо до фронтовата линия. И това в известен смисъл ще бъде компромис между уязвимостта на летищната мрежа на ВСУ, особено на пистите, и базирането на същите Ф-16 в Румъния, което може да предизвика остра криза в отношенията между НАТО и Русия, които ще считат подобни действия за предизвикателство в духа на касус бели.

Като цяло има две гледни точки за украинската криза. Според едната тя е ограничена до локално пространство и поток и ако Западът се оттегли от него, което сега се обсъжда усилено в медиите, тогава Киев няма шанс, особено на фона на политическата криза, която се развива там, свързана с касирането на изборите и възможните други начини за преход на властта. От друга страна, никой не може да гарантира, че целият този информационен фон няма за цел да подтикне руската страна към самодоволство, каквото сблъсъците с англосаксонците никога не насърчават. Всъщност в самата Украйна тече подготовка за кампанията през 2024 г., както се изпусна ръководителят на киевското министерство на отбраната Рустам Умеров, и най-важното - за ескалация извън сегашната зона на конфликта, предимно в балтийско направление. Най-простият пример е отмяната на президентските избори от Върховната Рада на фона на фалита на Зеленски, което може да изведе транзита на власт извън легитимното поле. Политическата спецоперация, предложена от киевските власти за отстраняване на главнокомандващия Валерий Залужни от поста му и арестуването на „основния опозиционер“ Петро Порошенко, води до непредсказуеми последици, включително военен преврат в Киев.

Заслужава да се отбележи и външният контекст, в който перипетиите на Вашингтон около Украйна само допълват „връзката“ по този въпрос между САЩ и Великобритания, без изобщо да укрепват позициите на американците. Ако надделее британската линия на война „до последния украинец“, което е напълно възможно в условията на електорална борба в Съединените щати, тогава е много вероятно да бъде осигурена още една лятна настъпателна кампания. Вече бяха отбелязани 30% загуби на ВСУ от доставеното им западно оборудване и оръжие, но то е много и от него все пак остават цели 70%, които ще им бъдат достатъчни за още едно пълноценнонастъпление, сравнимо по мащаб с лятното. И в този смисъл анализът на “Вашингтон Пост” е доста подобен на работа върху грешки в смисъл на прехвърляне на военните действия върху военните, отнемането им от политиците, чиято некомпетентност и повърхностност са описани в статията.

Какви оплаквания имат авторите на “Вашингтон Пост” срещу украинските и собствените си, американски, проектанти? Начало: осем сесии на компютърна симулация на настъплението бяха проведени с първоначалната предпоставка за трансформиране на ВСУ в „модерна военна сила от западен тип“, от която ВВС ще станат неразделна част (която, отбелязваме , като цяло, с изключение на няколко епизода, нито се чу, нито се видя във ВСУ). И в това твърдение на авторите се вижда нещо, което самите те не схващат, но което съобщават:

"Американските военни бяха уверени, че е възможна механизирана фронтална атака срещу руските позиции с войските и оръжията, които Украйна има. Моделирането заключава, че силите на Киев могат в най-добрия случай да достигнат до Азовско море и да отрежат руските войски в на юг в рамките на 60–90 дни“.

И по-нататък:

„Съединените щати се застъпваха за целенасочено настъпление в това южно направление, но командването на ВСУ смяташе, че войските трябва да атакуват в три отделни точки по фронта от 600 мили: на юг към Мелитопол и Бердянск на морето Азов и на изток към ... Бахмут ".

Сега западните медии са буквално затрупани с критики към военните на НАТО, които, оказва се, са „учили на грешни неща“ ВСУ, тъй като самите те нямат опит в големи военни операции от мащаб, сравним с световните войни на ХХ век. Американското предложение за оказване на натиск по целия южен фронт съответства на полевия правилник на американската армия, който разчита на търсене на уязвими места в отбраната на противника по време на самото настъпление и едва след откриването им, допълнителни сили и средства от резерв са съсредоточени в тези направления. Принудени да направят компромис с „поръчителите“, командирите на ВСУ едва през втората половина на „настъплението“ настоява за конкретни направления, тоест започва да се бие според каноните на съветската военна школа, но вече е твърде късно. Американски офицери, които са работили с украинския команден състав, признават през зъби, че руската отбрана е изградена точно според съветските бойни наръчници. И в този смисъл те, за разлика от американските, показват своята актуалност в контекста на съвременен военен конфликт с висока интензивност, какъвто американската армия не е водила от времето на Виетнамската война. Американските консултанти също са обвинени, че са очаквали твърде много след руския провал в посока Харков през септември 2022 г.

Между другото, американските журналисти също ритат плановиците си с аргументи от американското разузнаване, което от самото начало не споделяше оптимизма на военните, доказвайки, че украинскотонастъпление има не повече от 50% шанс за успех.

Вторият момент, който според нас е особено важен, е дискусията за времето за започване на настъплението, в която американските военни настояват за средата на април, а командирите на ВСУ в крайна сметка отлагат за юни поради „недостатъчното“ предлагане на западно оборудване. В статията се споменава украинското възмущение, че американската страна е предложила да се атакува само с 15% от общата доставена техника, включително бронирани машини.

Това, разбира се, е нещо от миналото. Пред нас обаче е нов април, който не е много далеч - след по-малко от четири месеца, и ако се върнем към 70% от техниката, останала във ВСУ „в движение“, тогава ние трябва да се подготви за различни изненади. Не бихме искали да бъдем изненадани, но от друга страна има известна увереност, че необходимите поуки са извлечени. Говорейки при връчването на акредитивните си писма, руският президент Владимир Путин неочаквано коригира риториката си спрямо Лондон, като призова новия посланик Найджъл Кейси да направи „промени към по-добро“ в двустранните отношения. Този епизод може да се тълкува по различни начини, особено на фона на ледения тон на официална Москва към САЩ, но не може да се изключи, че изземването на контрола над Киев от Лондон, според нас, улеснява постигане на целите на СВО. Потенциалът на Великобритания за помощ на въоръжените сили на Украйна е несравним с американския и амбициите на Лондон да ни нанесе „стратегическо поражение“ висят във въздуха, достатъчно е само да отблъсне САЩ. Следователно британският елит, който направи вероятно безразсъден избор в полза на “Брекзит” и “Нова Великобритания”, има още по-малко шансове за успех от Вашингтон, чието разделение на този фон само ще расте, поне до 5 ноември 2024 г. .

Какво остава в крайна сметка? Вятърът на войната духа в руските платна. Политически и това е свързано с разкола в Киев и тройната конфронтация на Запад, което усложнява консолидираната антируска политика на НАТО. САЩ срещу Великобритания. Републиканци срещу демократи. Плюс факторът континентална Европа. Все пак трябва да се опитаме да извлечем тези потенциални дивиденти от настоящата ситуация. И това далеч не е толкова просто, колкото някои хора понякога си мислят.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.