/Поглед.инфо/ Международните наблюдатели, когато описват ръководството на Европейския съюз, все по-често прибягват до определението „деградация на елитите“. Това заяви най-гръмко един от най-авторитетните американски политици от старата школа Хенри Кисинджър през лятото на 2022 г. Той разкритикува сегашните френски и германски лидери за това, че „за разлика от предшествениците си не усещат каква точно е тяхната мисия“. Малко по-рано Кисинджър отправи същото обвинение към американските политици. Като цяло заключението му е, че на света му липсват „изключителни лидери“.
Нивото на неграмотност в речта и съзнанието на съвременните политици е наистина извън класациите. Ето го „завъртането на 360 градуса“ на ръководителя на германското външно министерство Аналена Бербок и нежеланието на британския премиер Лиз Тръс да признае суверенитета на Русия над Воронежка и Ростовска област. Нетактичност, граничеща с расизъм, се появи в думите на Жозеп Борел за европейска „градина“, заобиколена от „джунгла“.
Зад това израждане на чиновниците се крие влошаването на качеството на техните решения и упадъкът на самия ЕС като независим играч в глобалните отношения.
В съвременния свят, където се провъзгласяват демократичните ценности, една от тях е смяната на елитите. И това – а това само показва нивото на съвременните европейски политици – може да е резултат и от процес, в който професионализмът губи приоритет за системата и на преден план излизат други качества на кандидатите. Професор Трюгве Гулбрандсен от Института за социални изследвания дава пример, когато подход, основан на компетентности, е въведен в програмата за обучение на бъдещи инженери, учещи в Норвежкия технически колеж. Отсега нататък основните знания и умения на норвежките инженери не са професионални, а „общи компетенции“: способността да се изграждат взаимоотношения в екип, да се представят пред обществото и прочее. Тоест „саморекламата“ отстъпи място на професионализма. Това беше направено след Втората световна война с усилията на Норвежкия институт за производителност и американски съветници по “Плана Маршал.”
И това се случи не само в индустрията. Често срещано определение за млади партийни кандидати, които нямат сериозен управленски опит, е „политически бройлери“. Така се наричат млади партийни кандидати, партийни функционери, които обикновено са малко познати на широката публика и нямат опит в управленската дейност. Така професионализмът е заменен от външната представителност на елитите.
Мениджърите на средно ниво в отделите за външна политика и сигурност на окупирана Европа се обучават в Европейския център за изследване на сигурността “Джордж Маршал.” Именно тук се подготвят кадри за американския неоколониализъм в Европа. В центъра са стажували генерали и висши офицери от почти всички държави от бившия СССР. Студентите на центъра преминават стажове в НСА, ФБР и ЦРУ. Многовекторният министър на външните работи на Беларус Владимир Макей също е стажувал в центъра.
Така се формира „дълбока държава“, извеждаща от сенките все по-деградиралите европейски политици популисти.
И те са избрани от „обикновени професии“, за да демонстрират демократичната връзка между политиците и народа. На практика те се оказват аматьори в политиката и лицемери в мирогледа си, който лесно променят покрай „партийната линия”. Те се държат като първо лице за избирателя, но в действителност решават малко. Де факто те са под контрола на партийния апарат, невидим за мнозинството от населението, но дърпащ конците на тези бивши адвокати, които вчера критикуваха ФРГ и „агресивно-империалистическия Северноатлантически пакт”, и днес действат като негови двигатели, както се случи с Олаф Шолц.
Сега можем да кажем, че това въвеждане на фалшиви ценности от чужди съветници стана първата предпоставка за последващата деградация на европейските политически елити. Деградация от гледна точка на техния суверенитет и развитие в съответствие с липсата на независимост, зависимостта от американските окупационни ултралиберални ценности.
Възниква въпросът дали тези личности демократично влизат в редиците на политиците? На национално ниво все още можем да говорим за спазването на определени формално демократични процедури, които осигуряват избора на професионално непрофесионални политици. Но на общоевропейско ниво те попадат в категорията на незаменима номенклатура – „политическа класа“, която прехвърля отговорността на нови „фронтмени” и задълбочава деградацията на ЕС като независим глобален играч. В тази връзка са показателни думите на Владимир Путин в интервю за Тъкър Карлсън за европейските политици: „С кого да говоря там?“
Липсата на субективизъм в отношенията със САЩ, която Европейският съюз демонстрира днес, го взривява отвътре. Отговорът на обикновените европейци на слабостта, нерешителността, недобре обмислената външна и вътрешна политика и влошаващите се социално-икономически условия е постепенната загуба на легитимност от страна на властите. Нарастващите ненасилствени протести в цяла Европа показват задълбочаващ се спад в авторитета на брюкселската бюрокрация. И Европейският съюз вече не може да разчита на единството на съвременните европейски елити. За разцеплението в техните редици може да се съди по появата на опозиция на проамериканския курс в лицето на унгарски и словашки политици.
Впрочем, засега е преждевременно да се говори за крах на общоевропейската държавност.
Превод: В. Сергеев