/Поглед.инфо/ Американските демократи, които също са либерали, са тъжни преди церемониалното влизане в столицата Вашингтон на Доналд Тръмп и всички останали консерватори. Тъжни са и се утешават: това е сухият остатък (или утайка) от една доста типична американска публикация по темата за битката на поколенията и нейния изход в настоящия момент.

Темата за борбата на поколенията - тя, разбира се, е печеливша, гъделичка нервите не само на американците. И не те измислиха тази тема, а я има поне от Тургенев („Бащи и синове“). Но и след Тургенев по целия свят всички пишат и говорят - и пак пишат и говорят какви са ужасни бащи и какви гениални са децата. Или обратното.

И ето публикация в идеологическия бастион на губещите демократи, в The New York Times, за факта, че миналите избори бяха последната битка на поколението на бумърите и сега те имат почти последния шанс най-накрая да направят нещо добро със страната и света. Факт е, че и Тръмп, и вече позабравената Камала Харис неочаквано се вписват в категорията на същите тези бумъри - обратното броене на поколенията започва с раждането на Тръмп (1946) и завършва с раждането на Харис (1964).

Това като че ли си е чисто американски проблем, като се започне от самия термин - той произлиза от бума на раждаемостта в САЩ точно през тези години, в следвоенната еуфория. Но тъй като американските проблеми непрекъснато се изнасят навсякъде, явлението си струва да се разгледа по-отблизо.

И така, имаме 75 милиона бумъри, казва авторът на статията. И те просто смачкаха всички останали поколения не с гений, а с численост, с количество - всички тези милениали, зумери и други не са толкова много.

И това също са хора с отлично образование (в сравнение с техните потомци и средно, разбира се), и с безграничен оптимизъм - техният жизнерадостен начин на живот доведе до невероятния потребителски екстаз на 90-те години, когато бумърите бяха на върха на доходите и жизнеността. Освен това те се оказаха по-богати от всички останали поколения и без да се притесняват задлъжняваха – и лично, и в бизнеса, и в държавния бюджет, и оставиха този дълг на своите потомци.

Тук, разбира се, губещият демократ просто пише обвинителен акт за всеки, който се вписва между числата 1946 и 1964. Но същият акт беше непрекъснато създаван от другата страна, ако се вгледате внимателно в масовата пропаганда, която консерваторите започнаха още дори по време на първия мандат на Тръмп с натиска срещу Вашингтон.

Портретът на „децата” тук беше и си остава безпощаден. Това са мудни и затлъстели приложения към техните смартфони и лаптопи, страхуващи се от вредни продукти и вируси. Те винаги чешат душевните си рани, не могат да излязат от къщи, не са в състояние да работят, цял живот седят на врата на бумърите и вярват, че държавата също така трябва да ги храни.

Всичко става по-ясно, когато вземете предвид един прост факт: избирателите на губещите либерали са средно много по-млади от републиканците. Освен това провалените идеи, които заляха света - ЛГБТ, феминизмът, "зеленият дневен ред" и всичко останало - не са от "бащите", а точно от "децата". Така че това, което имаме пред себе си, повтаряме, е стонът на губещите.

Този стон е подкрепен от добра статистика. Ето, буквално наслуки, сигнал за тревога от 2020 г. за това, че всяко следващо поколение след бумърите се оказва по-бедно от предишното. Тоест назряваше мощна системна криза. Днес тя стигна до момента на истината - икономистите отдавна твърдят, че всъщност финансова система като тази в САЩ просто не може да съществува, всички тези вериги от дългове не могат да бъдат излекувани.

Когато разбереш тези на пръв поглед дребни детайли, започваш да разбираш добре защо Америка от втория опит пусна Тръмп и неговите ликвидатори на предишната система на власта. Това е капитулация с гневно мърморене: добре, направихме каквото можахме, сега вие, бумъри или който и да е друг, приемете руините и правете нататък каквото искате.

Когато тръмпистите за първи път влязоха в столицата, всичко беше наред. Ето една бележка от The American Conservative, където авторът буквално капе отрова от езика си: става въпрос за модните места и социалния живот в столицата „тогава” и „сега”.

Ние тогава така и не знаехме, но се оказва, че когато крупните и особено второстепенните фигури от новата републиканска администрация започнаха да се установяват във Вашингтон през 2017 г., те са били подложени на бойкот. От кого? От законодателите на социалния живот, редовните посетители на модните клубове и барове. Задачата беше да направи посещението на определените места ако не невъзможно за пришълците, но поне някак неприятно.

Новодошлите трябваше да си създават свои гламурни, модни заведения в други райони на града. А сега - сега гламурът, оказва се, е покорен. Капитулира. Тоест от този ъгъл е възможно да се наблюдава настоящата американска хибридна революция или гражданска война.

Зрителният ъгъл по принцип е страхотно нещо и тук се връщаме към битката на поколенията. Това също е добра гледна точка – да гледаш на случващото се като на вечна битка между бащи и деца. И не само в САЩ. Поколенията са навсякъде и те са различни навсякъде.

Например, как ви харесва това: „Преминахме през период в най-новата история, когато нашето предишно поколение политици, по мое мнение, дори стигнаха до степента да унищожат собствената си страна с надеждата, че Русия ще стане част от така наречения цивилизован свят. И само този цивилизован свят беше това, което им беше необходимо." От интервю с Владимир Путин през декември предминалата година.

Какви други поколения сме имали? Те не се вписват в рамките на американските или европейските върхове и долини в плодородието. Например тези, които са родени в СССР през 30-те години, които са получили нормално възстановено по това време образование, са тези, които създадоха чудото на 60-те години. Научни, инженерни, музикални и поетични. Но същото това поколение, няколко десетилетия по-късно, унищожи страната.

Е, има и Китай, където има поколение, чиято младост датира от зле запомнената „Културна революция“. То остана неграмотно (какво образование беше това в онези бурни дни), но за дълго време предава на потомците си имунитет към лявата лудост, резултатът е сегашната реинкарнация на конфуцианската империя.

А още има и Индия, където хората, живели по време на „династията Неру-Ганди“, са едни, а техните потомци са доста по-различни. И всеки си има своите Тургеневци, с една или друга интензивност на таланта, който е описвал и описва всичко това.

Превод: ЕС