/Поглед.инфо/ Министерството на отбраната на САЩ разработва нова космическа стратегия за изпълнение на Националната отбранителна стратегия от 2018 г., заяви заместник-министърът на отбраната по космическа политика Стийв Китай на брифинг в Института Мичъл на Капитолийския хълм във Вашингтон на 6 февруари.

Представителят на Пентагона отбеляза, че космическата стратегия на Пентагона се основава на три основни принципа: поддържане на превъзходство в космическото пространство, осигуряване на поддръжка от космоса, осигуряване на стабилност „в цялото космическо пространство“. Според него космическата стратегия на Министерството на отбраната на САЩ гласи, че защитата на достъпа до космическото пространство е сравнима с това как военноморският флот осигурява морска сигурност, като гарантира международна търговия и безопасно преминаване на кораби в общите води.

Стийв Китай посочи „силни аналогии“ между космическата и морската мощ. Според него моретата и космосът са "незаменими източници и проводници на националната мощ, просперитет и престиж". Това означава, че космическите сили на САЩ не трябва да се ограничават до традиционните орбити, в които са разположени военни спътници. „Ако видим заплахи извън геосинхронната орбита, трябва да сме подготвени за това, така че осведомеността за космическата ситуация да се разпространи извън тези региони“, подчерта представителят на Пентагона.

Речта на Стийв Китай, който е инициатор за създаването на космическите сили като отделен и независим вид войски, не споменава за сроковете на приключване на разработването на новата стратегия, както и за видовете космически оръжия, които се очаква да бъдат създадени. Редица инициативи на Пентагона обаче дават известна представа за това.

През юли 2019 г. Пентагонът обяви търг за създаването на автономна орбитална космическа станция. Списъкът на станциите на „желаните бъдещи възможности“, представен от Пентагона, включва „сглобяване в космоса, експерименти с микрогравитация, логистика и складиране, производство, обучение, изпитване и оценка, разполагане на полезен товар и други функции“. Както отбелязват анализаторите на американския военен портал Breaking Defense, въз основа на изискванията на клиентите, може да се заключи, че става дума за необитаема станция с вътрешен обем не повече от един кубически метър и тегло на полезен товар не повече от 80 кг. Този обект трябва да подготви създаването на по-голяма орбитална станция с екипаж на борда.

В заявлението на Министерството на отбраната на САЩ се споменава списъка на „желаните бъдещи способности“ като „временно или постоянно свързване с други модулни станции от същия тип (пилотирани или безпилотни)“, както и „условия за превоз на хора“, „способност за промяна на орбитата“ и „осигуряване устойчивост от радиация за използване извън ниската земна орбита “, тоест на разстояние над 2000 км от Земята.

Причината Пентагонът да обяви конкурс за такава малка орбитална станция е очевидна - липсата на подходящ опит в създаването и експлоатацията на големи космически станции.

Първата и единствена орбитална станция в САЩ, “Скайлаб”, беше пусната на 14 май 1973 г., предприе три експедиции с кораби “Аполо”, след което напусна орбита и се разруши на 11 юли 1979 г.

През цялото съществуване на тази станция тя е беше преследвана от технически проблеми. Когато “Скайлаб” влезе в орбитата на височина от 435 км и започна да отваря слънчевите си панели, единият от тях не се отвори, а другият се откъсна. Скоро станцията започна да се нагрява катастрофално, достигайки вътре 38 градуса, а отвън 80. “Скайлаб” остана без захранване и контрол на температурата, работата на станцията стана невъзможна. Решено беше да се достави на станцията подмяна на изолацията - един вид „чадър“, опънат върху плъзгащите се спици. Чадърът беше направен възможно най-скоро и отиде до станцията с първата експедиция “Аполо”. “Скайлаб” прие още две експедиции, но през 1979 г. повишената слънчева активност доведе до увеличаване на атмосферната плътност на височината на орбитата на “Скайлаб” и станцията започна да се снижава. Невъзможно беше да се издигне на по-висока орбита, тъй като тя нямаше свой двигател (издигането на орбитата се осъществяваше от двигателите на прикачените кораби “Аполо”, полетите на които бяха спрени дотогава).Районът на приводняването на станцията трябваше да бъде точка на 1300 км южно от Кейптаун, но грешка в изчислението доведе до изместване на точката на падане на отломките. Някои от тях паднаха в Западна Австралия в близост до големи градове и само по чудо се размина без жертви.

През 1984 г. Рейгън обявява планове за изграждане на международна космическа станция. Съединените щати започват разработването на проект за орбиталната станция “Фриймъм”, заедно с европейски, канадски и японски специалисти като отговор на съветския “Мир”. Тази работа се извършва в продължение на десет години, но не е завършена поради високата цена и сложността. През 1993 г. проектът в намален вид е трансформиран в част от Международната космическа станция и формира американския ѝ сегмент.

И сега, почти три десетилетия след провала на проекта "Свобода", САЩ предпазливо се заемат с нов проект за космическа станция, този път с чисто военни цели. Въз основа на своя малък и неуспешен опит в изграждането и експлоатацията на космическите станции, американците решиха този път да действат бавно, но сигурно. Ако станцията “Скайлаб” достига дължина от 25 метра и има вътрешен обем над 350 кубически метра, тогава прототипът на бъдещата американска Deep Space Nine (така наречената космическа станция от сериала “Стар Трек”) се нарича в американските медии Tiny Space Station - “Малка космическа станция”.

Руските военни анализатори предполагат, че военната орбитална станция ще бъде използвана като команден пункт за контрол на полета на многократния космически кораб “Боинг” X-37, който представлява копие на космическата совалка, намален на дължина до девет метра. От 2010 г. X-37 е извършил пет продължителни космически полета. През септември 2017 г. космическата мини-совалка беше изстреляна в орбита с помощта на ракетата на Илън Мъск “Фалкън-9” и остана в орбита 780 дни, кацайки на 27 октомври 2019 г. в космическия център на Кенеди (Флорида).

Предполага се, че Х-37 може да изпълнява разузнавателни функции, както и да сваля или улавя вражески спътници. През януари 2012 г. по време на втория полет бе съобщено, че X-37B се е приближил до китайската космическа станция “Тянгон-1”, вероятно с цел шпионаж. Пентагонът отрече тази информация с мотива, че орбитите на двата космически кораба са многопосочни и пресичането им е краткотрайно, но медиите съобщават, че на борда на X-37 може да е имало “смъртоносни високоенергийни течни лазерни излъчватели”, които могат да унищожат космически обект на противника за част от секундата.

Според сътрудника на Масачузетския технологичен институт, експерт по лазерите Субрата Грушрой, X-37 служи като интегрирана тестова установка за всички видове оръжия, които се движат с хиперзвукова скорост, като разработената от ДАРПА “Уийврайдър” X-5 (Scramjet) ), достигнала до скорост 5,1 Мах.

За да се управлява многофункционалния космически самолет X-37, е необходим компактен космически команден пост, много по-голям от прототипа, който е споменат в техническото задание в конкурса на Пентагона за орбиталната станция. Както вече споменахме обаче, САЩ нямат успешен опит в изграждането и експлоатацията на големи космически станции, така че американските военни започнаха с малка. Но трябва да се има предвид, че „пътуването от хиляда мили започва с една стъпка“.

За контрол на военните операции в космоса ще е необходим по-голям команден пункт, оборудван със собствени средства за отбрана и атака. Затова можем да очакваме нов конкурс на Пентагона за разработването на истинска звезда на смъртта.

Имайки предвид, че работата по проекта “Фрийдъм” в сътрудничество с европейските, канадски и японски инженери отне десет години и не доведе до успех, можем да заключим, че Русия и Китай (които Пентагонът нарича своите основни противници в бъдещите космически войни) имат време да разработят своите космически стратегии и свързаните с тях космически кораби.

Превод: В. Сергеев



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели