/Поглед.инфо/ Американският милиардер Джордж Сорос също се включи във финансовата мобилизация на Европа за противопоставянето й на Русия. В интерес на истината, засега най-вече под формата на информационен натиск върху Брюксел.
Според Сорос европейците не оказват дължимата помощ на режима в Украйна. В своя статия в Project Syndicate тази одиозна фигура, печелеща от финансови спекулации десетки милиарди долари, обвинява Европа, че държи Украйна на „къса каишка“, разглеждайки я като „още една Гърция“.
Всъщност Европа застрашава прогресивното развитие на тази страна, твърди Сорос.
Милиардерът счита също така, че санкциите срещу Русия не са достатъчни, за да се помогне на Украйна. Макар, че са необходими, те вредят не само на руската, но и на европейската икономика, анализира той и допълва: От тази гледна точка санкциите трябва да се комбинират с ефективна подкрепа за Украйна.
На свой ред ръстът на Украйна на фона на упадъка на Русия ще докаже, че цялата вина за случващото се е в политиката на Путин, разсъждава в медиите представителят на американския едър финансов капитал, известен с нееднозначната си репутация в света.
По-нататък основателят на инструментите на „меката сила“ (многобройни фондове и прочее неправителствени организации), които САЩ използваха за осъществяването на „цветните сценарии“, популярно обяснява на европейците защо Украйна, която не е член на ЕС, трябва да бъде финансирана приоритетно от него. Дори за това да се наложи да се пожертват интересите на страни като Гърция (тоест пълноценни членове на Евросъюза).
Ако се вярва на Сорос, фалитът на Атина е далеч по-малкото зло от провала на политиката на Запада в Украйна. По думите му в такъв случай би се наложило на ЕС да плати „къде-къде по-висока цена“. По-рано милиардерът вече я е назовавал: на карта е поставено бъдещето на ЕС като „световна политическа сила“.
Сорос упреква недалновидните (съдейки по всичко, той счита така) европейци в това, че не могат да осъзнаят факта на „раждането на нова Украйна“. Впрочем въпросният комарджия не вижда в това „нищо удивително“: Доколкото преврати, подобни на случилото се в Киев, се случват често.
Като пример Сорос посочва събитията от „арабската пролет“. След това, противоречейки на собственото си твърдение за спонтанния характер на държавните преврати, той неочаквано признава, че лично е участвал в процеса на „трансформацията на Украйна“.
Джордж Сорос нарича икономическата ситуация в Украйна „близка до колапс“. Естествено, мнението на милиардера е, че за това е виновна Русия и Западът, който води хибридна война с нея в Украйна. Според задокеанския „филантроп“, вместо да се занимават с мирно уреждане на конфликта, европейските лидери са длъжни да възприемат финансовата подкрепа на киевския режим ни повече, ни по-малко като „бюджетни разходи за отбрана“. Явно няма смисъл да се пояснява за каква отбрана и от кого става дума.
***
В разговор с журналиста Василий Ванков от „Свободная пресса“ историкът Андрей Фурсов пояснява от какво е мотивирана позицията на Джордж Сорос.
А. Ф.: Обърнете внимание, тя в значителна степен приглася на изявленията на официалните представители на Вашингтон. Задачите и целите във връзка със ситуацията в Украйна са много прости. А именно: на западната граница на Русия да се запази огнището на напрежение, което да създава икономически и социални проблеми на действащия в страната ни режим.
Едновременно с това САЩ и глобалните финансисти се опитват да изцедят и последните ресурси, с които Украйна разполага. Очевидно е, че сама по себе си тя не интересува нито Сорос, нито американците или европейците. Задачата на милиардера е да принуди европейците да платят за американското ограбване на Украйна.
В. В.: Споделяте ли мнението, че Майданът се „случи“ като реакция на САЩ на евразийската интеграция и активизирането на взаимодействието със страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка)?
— Разбира се, с това твърдение е трудно да се спори. Но най-важното, ще се повторя, това е стремежът да се съсипе икономически съществуващият политически режим в Русия за сметка на създаването на постоянно действащо огнище на напрежение.
— Милиардерът Сорос призовава ЕС да финансира по-сериозно т.нар. „хибридна война с Русия“. Като се има предвид, че на Брюксел и без друго не му достигат средства да спаси от фалит Гърция (впрочем страна, членка на Евросъюза, за разлика от Украйна)… Подобни вредни съвети не ускоряват ли разпада на ЕС, който самият Сорос нарича „катастрофален сценарий за Запада“?
— Естествено той не иска това. Поставя си за цел да влоши отношенията между Европа и Русия. Но едновременно с това се решават няколко задачи – на принципа „с един куршум два заека“.
— В какво се състои личният интерес на Сорос?
— Той е твърде одиозна фигура, спекулант (да не кажа – измамник) от международен мащаб. Неговите интереси отчасти (!) съвпадат с държавните интереси на САЩ. По отношение на Украйна интересите на Сорос и Белия дом съвпаднаха.
Нека припомним и друго. Сорос имаше много сериозни проблеми в Русия, поради което никак не обича нашето ръководство. Той е заинтересован в Кремъл да стои някаква марионетка и послушно да изпълнява директивите на международните финансови кръгове. В този план Сорос е враг на независима Русия и режима на Путин. Неговата позиция е абсолютно ясна и логична.
— Въпреки това в изявленията му присъстват определени логически противоречия. Първо говори за „спонтанността“ на Майдана и на други подобни държавни преврати, а после припомня за своето лично участие в процеса на „трансформация на Украйна“.
— Действително тук възниква т.нар. „когнитивен дисонанс“. След като Обама призна, че американците са взели активно участие в организирането на държавния преврат в Украйна, как по друг начин би могъл да реагира? Нека припомним и факта, че помощник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд открито назова обема на „инвестициите“ за свалянето на правителството на Виктор Янукович – над $5 млрд.
Безусловно Сорос и неговите съучастници от средите на глобалната финансова олигархия с проатлантическа насоченост също финансираха Майдана. Но повече косвено – чрез дарения за опозиционните структури, вложени в прозападните НПО-та.
Още повече че такива хора по правило финансират изкуствено създадени безредици не със свои собствени пари, а се стремят да ги осигурят чрез влиянието си.
Впрочем в името на истината сме длъжни да споменем, че за установяването на антируски режим в Украйна освен Сорос помогнаха и някои украински олигарси, както и британският финансов елит.
В началото Майданът бе акция на целия Запад. Но след свалянето на законната власт САЩ избутаха европейците и настаниха в Киев свои протежета. При това заставиха Европа да плати за тях – както политически (за сметка на влошаването на отношенията с Русия), така и икономически – опитвайки се да прехвърлят на Европа бремето да поддържа в състояние на платежоспособност икономиката на Украйна.
— Казахте, че сама по себе си Украйна не интересува САЩ…
— САЩ се интересуват от територията и ресурсите – земята, повече или по-малко ликвидните активи. Ако говорим сериозно, държавата Украйна вече не съществува. На това място в момента се намира територия, контролирана от САЩ и Великобритания, която се управлява от техните протежета. Протежета, от които могат да се отърват във всеки един момент.
Например Порошенко на практика уволни шефа на Службата за сигурност на Украйна г-н Наливайченко, който бе безкрайно лоялен към Америка. В медиите неведнъж са се появявали информации, че той е вербуван от ЦРУ по времето, когато бе генерален консул на Украйна в САЩ. Смятам, че Вашингтон разполага с цяла „колода“ от такива агенти, които може да размества както и когато си поиска – до безкрайност.
Според вицепрезидента на Академията за геополитически проблеми Константин Соколов изказванията на Сорос са твърде противоречиви.
Това – при положение че самия Сорос трудно би могъл да бъде обвинен в липса на логика. Все пак става въпрос за човек, чието състояние се оценява на, примерно, $28,6 милиарда. Човек, който мисли нелогично, едва ли би могъл да се сдобие с такива активи.
— В какво конкретно се изразява противоречивостта в изявленията на Сорос?
— Сорос създава информационен шум, за да скрие същинската мотивация за организирането на събитията в Украйна. Нещата опират до това, че един важен сценарий на силите, които той представлява, не толкова отдавна се провали, срина се.
По същество форматът „милиардер, представящ се за филантроп“, е само една от игричките на световната финансова олигархия. В частния случай „Сорос“ на него са му дали възможност да „заработи“ толкова много пари, че да може активно да работи за интересите на тази група. А за да станеш милиардер, е достатъчно да имаш достъп до вътрешна информация…
— Споменахте за сценарий…
— През пролетта украинските власти инициираха абсолютно неприемливи за по-голямата част от населението закони: отмениха Деня на победата, забраниха съветската символика (включително ветераните от войната да носят съветски награди по празнични поводи), обявиха „декомунизация“.
Всичките тези закони бяха приети в навечерието на 9 май нарочно. Да предположим, че е трябвало да бъдат извършени провокации над ветераните. Когато бият старци, ответната реакция на обществото е еднозначна. През цяла Украйна можеше да премине вълна от сблъсъци със силовите структури на режима…
Не е тайна, че през последните месеци, под предлог за участие в съвместни военни учения, в Украйна бяха изпратени твърде много натовски военнослужещи. А на 13−14 май вече бе назначено провеждането на срещата на върха на НАТО в Турция.
Ако вълненията бяха станали масови, лидерите на Алианса – естествено, по молба на украинската страна – щяха да използват своите подразделения за „установяване на контрол на ситуацията“.
— Искате да кажете, че украинските служби за безопасност и Националната гвардия не биха се справили с цивилните граждани?
— С тях – да. Но натискът на протестното движение би могъл да доведе до „размножаване“ на конфликта в Донбас.
Така или иначе този план се провали. Причината е, че на 9 май 2015 година на Червения площад за първи път в историята заедно с руските военни части маршируваха представители на военните сили на страни като Китай, Индия, Сърбия, Монголия – редом с постсъветските републики.
Интеграционната групировка БРИКС, която се създаде като чисто икономически съюз, напоследък отделя все по-голямо внимание на това да обезпечи своята безопасност. Което предполага сътрудничество във военната област.
— Но БРИКС е далеч от създаването на алтернатива на НАТО – с общо командване, с общ устав за колективна безопасност.
— Само казах, че това бе демонстрация на сила. Между другото, в същото това време китайски военни кораби навлязоха в Черно море, за да проведат съвместни учения с кораби на Военноморския флот на Русия в Средиземно море.
Просто казано, операцията по вкарването на Русия в конфликт с НАТО в Украйна се провали. Причината е, че в щабквартирата на Алианса в Брюксел са получили сигнал за промяна на съотношението на силите.
— Смятате ли, че при евентуален конфликт нашите съюзници (главно в лицето на Китай) са готови да се намесят на страната на Русия? Китай засега се въздържа да демонстрира подкрепа на нашата позиция по украинския въпрос.
— След събитията от „Арабската пролет“, които САЩ инспирираха в пълно съответствие със своята концепция за национална сигурност, те вече разграничиха Китай от Северна Африка – лишавайки го не само от либийски нефт, но и от други договорености.
През последните месеци американците активно изнудват КНР от третите стани (в частност, африканските). В Афганистан е създадено огнище на ислямски фундаментализъм, контролирано от САЩ, което, по всичко личи, няма намерение да се изнася от тази страна.
Във всеки един момент фундаменталистите могат да ударят по нашите бивши съюзни републики. А тази територия има стратегическо значение за Китай: тук преминава енергийният транзит от Иран, както и от трите републики. В тази инфраструктура Пекин вече е вложил много големи пари.
Затова той вече няма как да се държи „встрани“. Вече става дума за колективна безопасност.
— Ако описаният от вас сценарий наистина е съществувал, но не се е осъществил, как това ще се отрази на последващите събития?
— Виждаме, че САЩ и ЕС попаднаха в задънена улица. Никой нямаше намерение да финансира тъй дълго Украйна. Сега за смяната на сценария ще са нужни няколко месеца. Не е известно как ще изглежда той. Но докато американците говорят за вероятността да върнат свои ракети в Европа, да прегрупират свои войски в Източна Европа и да я затрупат с тежко въоръжение… Разбира се, всичко това са само „страховити истории“.
В изявленията на Сорос се чувства безпокойство, че в света ще се появи алтернативна на САЩ сила – обяснимо е, той е представител на едрия финансов капитал, своего рода филиал на политическата класа в Америка. Ако това стане, Щатите ще започнат да губят своите съюзници. А сред тях има много „приятели по неволя“ (поради липсата на равнозначна алтернатива). Когато европейците видят, че могат да преминат от другата страна, това ще започне да се случва. Още повече че САЩ нямат съюзници, а по скоро „спътници“, от които в крайна сметка се отървават.
— Сорос мобилизира европейците под егидата на САЩ, призовава ги да подпомагат материално Украйна в името на това Евросъюзът да „спечели“ в геополитическата битка, но цената може да бъде разпадът на ЕС. Ако изхождаме от вашата логика, излиза, че той е прав?
— Публична тайна е, че Евросъюзът „се пука по шевовете“. Още повече че противоречията, които го раздират отвътре, са се натрупали в продължение на дълги години. Ще припомня, че „обединена Европа“ бе създадена от САЩ по глобален сценарий. Смисълът се състои в това да бъде откъсната Русия от Германия (както отбелязва известният британски геополитик Халфорд Джон Макиндер нашата страна е „географската ос на историята“). Западът не може да допусне съюз между Русия и Германия, защото в такъв случай останалият свят ще стане неконкурентоспособен.
Идеята за сблъсък между Русия и Германия се превърна в основополагаща в англосаксонския свят. Тя бе претворена в реалния живот в хода на Първата и Втората световни войни. Същото се случва и сега – следвайки заветите на Макиндер, Джордж Сорос се опитва да настрои Европа (разбирай, Германия, тъй като тя играе лидерска роля в в ЕС) срещу Русия. По този начин се увеличава силата на англосаксонския блок…
Превод от руски: Елена Дюлгерова