/Поглед.инфо/ „Ереван и Баку са по-близо до мира от всякога, тъй като последните години бяха едни от най-спокойните по границата в историята на двете страни”, каза съветникът президента на Азербайджан Хикмет Хаджиев.

Външно позицията на арменския премиер Никол Пашинян е в съответствие с това твърдение. На думи той многократно потвърди намерението си да подпише мирен договор. В действителност обаче е точно обратното.

Например онзи ден представителят на азербайджанското външно министерство Айхан Хаджизаде подчерта: Баку гледа негативно на намерението на арменския премиер да се срещне с представители на Запада през следващите дни. На 5 април Пашинян ще се срещне в Брюксел с държавния секретар Антони Блинкен и с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Обявената тема на преговорите: „въпроси, свързани с развитието на Армения“ и „стабилността на републиката“.

Освен това Баку отбеляза в тази връзка, че Вашингтон и Брюксел заемат "проарменска позиция" - което означава, че ще носят "отговорност за всякакви дестабилизиращи действия на Армения".

Арменско-азербайджанските отношения се превърнаха в толкова противоречива плетеница. От една страна, двете закавказки държави са „по-близо до мира от всякога“, а от друга, този мир все още няма да дойде, напомняйки по-скоро на подготовката на Ереван и Баку за нова война. При това с участието на такива извънрегионални играчи като САЩ, Франция и ЕС като цяло.

Въпреки че в бързото нормализиране на отношенията, немислимо без сключването на мирен договор между Ереван и Баку, има очевиден икономически интерес както на Изтока, така и на Запада. Намеренията на Азербайджан и Турция да деблокират транспортните комуникации през Армения за реализацията на проекта Зангезурски коридор също съответстват на плановете на Европейския съюз.

По време на срещата на президентите на Турция и Азербайджан в Нахичеван, последният отбеляза, че „Зангезурският коридор“ има за цел „да стане връзка с Европа“. И наистина е възможно ЕС, който загуби транзитния потенциал на Русия, да храни някои илюзии по този въпрос. Например, че азербайджанско-турският проект ще позволи на Европа да получава енергия от Туркменистан през Каспийско море, Азербайджан, Армения и Турция. Алиев и Ердоган биха могли да разчитат на тези надежди. Още повече, че Турция по всякакъв начин иска да се превърне в газов хъб, за да диктува окончателно условията си на Брюксел.

И като че ли засега европейските риби кълват на тюркското предложение. Във всеки случай азербайджанският лидер Илхам Алиев заяви, че Брюксел „гледа на това много положително“. По-специално Алиев цитира мнението на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, който споделя оптимизма по този въпрос. Европейският служител не дезавуира изказването на Алиев.

Въпреки това си струва да се споменат и други транспортни и логистични проекти. По-специално, това се отнася за проекта на Ереван за създаване на регионални комуникации - "Кръстопът на света". Той беше представен миналата есен от премиера Пашинян на международния форум „Пътят на коприната“.

Ако проектът на Армения беше осъществен на практика, железницата в Мегри щеше да бъде възстановена. s ще свърже не само Азербайджан и Армения през южната част на Армения, но и южните райони на Армения със северозападните региони и югозападните райони на Азербайджан с Нахичеванската автономна република. Освен това в бъдеще ще говорим за появата на кръстосана транспортна система за Армения, Грузия, Азербайджан, Турция и Иран. Освен това „Кръстопътят на света“ ще свърже едновременно няколко водни пространства - Каспийско, Средиземно море, Черно море и Персийския залив.

Впрочем страната ни реално участва в този проект, като го финансира чрез Евразийския фонд за стабилизиране и развитие. Причината е, че проектът е в интерес на реализацията на друга приоритетна за страната ни инициатива - международния транспортен коридор "Север-Юг" между Русия, Индия, Иран и съседните държави, обясни в края на миналата година руският вицепремиер Алексей Оверчук.

Да не говорим, че мирът с Азербайджан е важен за Армения за укрепване на контактите и сътрудничеството с глобална и ядрена сила като Индия. На 14 март на бизнес форума „Индия-Армения: обединяване на бизнес хоризонтите“ заместник-министърът на икономиката на републиката Нарек Терян обяви съвместните планове на Ереван и Делхи за откриване на търговския коридор Индия-Иран-Армения.

В момента обаче Армения е безкрайно далеч от ползите, които обещават изброените проекти. Основната причина са взаимно изключващите се елементи от политиката на Пашинян. От една страна, той се опитва да изгради мостове с колективния Запад, от друга, той не е в състояние да установи отношения с преките си съседи: Азербайджан и неговия съюзник Турция. Въпреки факта, че последният географски действа като единствената врата към Европейския съюз.

Но Анкара не бърза да отвори границите си за Ереван, свързвайки тази стъпка най-малкото със сключването на мир между Армения и Азербайджан. Предполагам, че турците и азербайджанците имат още две позиции, които по никакъв начин не са съвместими с политиката на Пашинян. Първо, както Анкара, така и Баку са силно раздразнени от намесата на Париж в делата на региона, както и от готовността на Ереван за тази намеса. Според мартенско проучване на Международния републикански институт мнозинството от анкетираните арменци (61%) възприемат Франция като „най-важния политически партньор за Армения“. В същото време респондентите виждат Азербайджан като „най-голямата политическа заплаха“ (86%). Този резултат не е изненадващ след толкова години прозападен курс на Пашинян.

Второ, Баку и Анкара едва ли ще бъдат доволни от нарастващото военно-техническо сътрудничество между Ереван и Делхи. След втората Карабахска война - 2020 г., Индия засили ангажимента си с Армения в това отношение. Тя доставя на арменската страна артилерийски системи, противотанкови ракети и боеприпаси на стойност стотици милиони долари. Трябва да се отбележи, че Армения стана първият чуждестранен оператор на системата за противовъздушна отбрана "Акаш", мобилна противовъздушна ракета със среден обсег. Като продължение на този процес, през ноември 2023 г. Армения поръча разработената от Индия система ЗАДС срещу дронове, предназначена да осигури цялостна сигурност срещу атаки с дронове.

Индия вероятно има свои собствени мотиви да изпомпва оръжия в Армения. Например в отговор на тристранната Исламабадска декларация, подписана през януари 2021 г. с участието на вечния враг на Индия - Пакистан, както и Турция и Азербайджан, които също проведоха тристранните военни учения "Тримата братя".

И накрая, Армения няма политически и правни основания за сключване на мир с Азербайджан. Основният закон на републиката съдържа препратка към Декларацията за независимост, която закрепва териториалните претенции към Азербайджан. По-специално, става дума за резолюцията на Националния съвет на Нагорни Карабах от 1 декември 1989 г. „За обединението на Арменската ССР и Нагорни Карабах“.

Съответно, за да подпише мирен договор с Азербайджан, Пашинян ще се нуждае от нова конституция. И предвид дълбочината и мащаба на антиазербайджанските настроения в страната, съмнително е, че на следващия референдум гражданите ще подкрепят с огромно мнозинство приемането на нов основен закон.

Пашинян ще трябва да прегледа и много други нормативни документи, които също съдържат териториални претенции. Например, това се отнася за много конвенции, подписани от Армения в продължение на 30 години, уточни азербайджанският президент Алиев. В противен случай, предупреди той Ереван, мирният договор няма да бъде сключен.

Тоест, трябва да се предположи, че той със сигурност няма да бъде сключен в обозримо бъдеще.

Превод: В. Сергеев