/Поглед.инфо/ Сирия стана член на глобалната геополитическа партия, която в момента се играе съвместно от Русия и Китай. Поне такъв извод може да се направи след посещението на сирийския лидер Башар Асад в Москва. Какво беше необичайното в това посещение, какви ангажименти пое Асад и как това може да помогне на руската специална операция в Украйна?

В средата на март в Русия пристигна много представителна сирийска делегация, включваща президента Башар Асад, външния министър Фейсал Микдад и министъра на отбраната Махмуд Абас. В Москва те преговаряха със своите колеги - съответно с Владимир Путин, Сергей Лавров и Сергей Шойгу.

Посещението беше уникално, дори само защото беше първото предварително обявено посещение на Асад в Москва. Преди това сирийският президент долетя без съобщения в пресата - вероятно не беше напълно сигурен в безопасността си. Сега, когато цялата Сирийска арабска република (с изключение на контролираната от Турция ивица на север и повлияните от Америка кюрдски земи на изток) е твърдо управлявана от Дамаск и противниците на Сирия са загубили всякакъв шанс за смяна на режима, вече няма причина за притеснение.

Но освен медийна обстановка визитата имаше и стратегически цели. Кои от тях са постигнати?

Очевидно Путин и Асад в непубличната част на визитата са обсъдили възможността за засилване на руското военно присъствие в Сирия. Според сирийския президент, ако Русия има желание да разшири или увеличи своите бази в Сирия, то подобни идеи са добре дошли. И логиката му е съвсем разбираема.

„Дамаск няма по-важен и мощен съюзник от Москва, а руските бази гарантират спокойствие в страната“, обяснява международният наблюдател Абас Джума. Освен това Москва (за разлика от други страни, дори Иран) не претендира за контрол над Сирия и/или няма да я използва в геополитически сблъсъци на театъра в Близкия изток. Москва успя да изгради отношения с регионалните лидери по такъв начин, че да няма конфликти с нито един от тях.

Що се отнася до руските ползи от новите бази, те на пръв поглед изглеждат съмнителни - все пак всеки свободен руски войник е необходим на полетата на СВО. „Думите на президента на Сирия за разширяване на присъствието на Руската федерация в САР обаче не означават, че утре там ще се появят нови руски бази. Те означават, че сътрудничеството е дългосрочно и в бъдеще укрепването на Русия в Близкия изток ще се случи, това е въпрос на време“, продължава Абас Джума.

Чрез Сирия Русия засилва геополитическото си присъствие в Близкия изток, където Москва е ценена като надежден гарант за сигурност. Сирия обаче също може да даде своя принос за гарантиране на руската сигурност. Например в рамките на СВО.

Разбира се, Дамаск не може да помогне нито с пари, нито с оръжие - самите те нямат достатъчно. Първо обаче Башар Асад даде да се разбере, че не е против изпращането на сирийски доброволци в Украйна.

„Ако доброволците отидат там, то не от сирийската държава – те ще се обърнат директно към тези руски органи, които се занимават с този въпрос, и ние няма да знаем за това“, намекна много прозрачно сирийският лидер.

Второ, Асад призна като част от Русия нейните нови / стари земи в Азовско море и Донбас. „Аз казвам, че това са руски територии и дори да не беше войната, това са исторически руски територии. Те са предадени на Украйна може би преди около 100 години, мисля, по времето на Ленин. Те са обитавани от руснаци, а фактите на място показват, че това е руска земя. Ние сме убедени в тази позиция“, каза сирийският президент.

Може да изглежда, че признаването на Сирия не струва нищо и няма да помогне по никакъв начин на Русия - но това не е така. Колкото повече страни признават Донбас и Азовско море за руски, толкова по-лесно ще бъде за другите държави също да признаят новата реалност. А Сирия сега стана втората чужда държава, която признава новите граници на Русия. Не само заради справедливостта, но и в знак на благодарност за спасяването на сирийската държава от руснаците.

Асад обаче не само изплати дълговете си - той защити и собствените си интереси. Сирийският президент е може би един от онези световни лидери, които са най-заинтересовани от победата на Русия в СВО. Победа, разбира се, не над Украйна (малцина смятат този конфликт за руско-украински), а над САЩ.

„Тази война ще започне да променя глобалния баланс, тъй като част от страданията в Сирия, Ирак и много други страни са причинени от еднополюсния свят“, каза сирийският президент. Той, както никой друг (с изключение може би на африканските страни), е близък до руската теза за „деколонизационния“ характер на СВО. И в този случай деколонизацията на Близкия изток е идентична с понятието "деамериканизация".

Точно това правят сега Пекин и Москва – и го правят, очевидно, синхронно. Китай започва процес на помирение между Иран и Саудитска Арабия (по този начин лишавайки САЩ от редица основания за военно присъствие в Персийския залив, което по-рано се обясняваше с необходимостта да се защитят тези страни от иранската агресия). Русия, от друга страна, демонстрира ограниченията на американската мощ в Украйна и също така насърчава процеса на сирийско-турско помирение. Което от своя страна ще сложи край на гражданската война в Сирия и ще принуди САЩ да изтеглят войските си от източната част на страната.

За съжаление, не всички стратегически цели на посещението бяха изпълнени - по-специално не беше възможно да се направи още една стъпка към прословутото сирийско-турско помирение. По време на посещението на Башар Асад в Москва трябваше да се проведе среща на високопоставени дипломати от Русия, Сирия, Иран и Турция. Среща, на която страните вече можеха да се договорят за среща на най-високо ниво. В крайна сметка обаче беше отложено "по технически причини".

„Зад тази формулировка най-вероятно се крият фундаментални противоречия, които първо трябва да бъдат разрешени, за да се състои срещата. В противен случай ще бъде само загуба на време“, обяснява Абас Джума. „Първо, Асад даде да се разбере при какви условия е възможен диалогът между Дамаск и Анкара - това е изтеглянето на окупационните турски сили от територията на страната. Иран също няма желание да дели сирийската поляна с турците в обозримо бъдеще. Освен това сега има проблем между Техеран и Анкара - името му е Азербайджан“, посочва експертът.

Освен това електорални причини може да са причината за отлагането на срещата. На 14 май в Турция ще се проведат парламентарни и президентски избори. Сега процентната разлика между Ердоган и кандидата на обединената опозиция Кемал Кълъчдароглу е минимална. Затова социолозите на Ердоган очевидно са претеглили всички електорални плюсове от срещата (имиджът на миротворец) и минусите (критиките на самите поддръжници на Ердоган, които са остро настроени срещу Асад). Те ги претеглиха - и решиха, че е по-добре срещата да бъде отложена..

Няма съмнение обаче, че рано или късно това ще се случи. Никой не говори за невъзможност за преговори и установяване на отношения.

„Всичко това е възможно и най-вероятно рано или късно ще го видим. И посредническата роля на Русия по този въпрос също е очевидна,. Ледът явно се е счупил. Необходимо е малко повече време. Не е ясно колко, но това е Изтокът. Тук винаги е бавно“, обяснява Абас Джума.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?