/Поглед.инфо/ Pешението на президента Джо Байдън да изтегли останалите 2500 американски войници от Афганистан до септември представлява повратна точка за страната и съседите ни. Афганистанското правителство уважава решението и го разглежда като момент както на възможност, така и на риск за себе си, за афганистанците, за талибаните и за региона.
За мен, като избран лидер на Ислямска република Афганистан, това е още една възможност да повторя и да продължа ангажимента си към мира. През февруари 2018 г. направих безусловно предложение за мир на талибаните. Това беше последвано от тридневно прекратяване на огъня през юни същата година. През 2019 г., Лоя джирга (голям съвет), който свиках, започна мандатни преговори с талибаните, и оттогава моето правителство работи за изграждане на национален консенсус относно необходимостта от политическо споразумение, което да отговаря на ценностите на афганистанската конституция и Всеобщата декларация на ООН за правата на човека. Моето правителство остава готово да продължи разговорите с талибаните. И това означава, че ако е нужно, за да бъде осигурен мир, аз съм готов да прекратя мандата си по-рано.
За афганистанската нация съобщението за оттеглянето на САЩ е поредната фаза в дългосрочното ни партньорство със САЩ. От Афганистан и преди са били изтегляни войски. През 2014 г., годината, в която за пръв път встъпих в длъжност, 130 000 американски и натовски сили се оттеглиха, което позволи на афганистанците да поемат напълно ръководството в сектора на сигурността и в институциите, които нашите международни партньори ни бяха помогнали да изградим.
Оттогава афганистанските национални сили за отбрана и сигурност (ANDSF) защитават и поддържат реда в републиката и правят възможно провеждането в страната на два национални избора. Днес нашето правителство и нашите сили за сигурност са на много по-силна основа, отколкото бяхме преди седем години, и ние сме напълно готови да продължим да служим и защитаваме нашия народ след отпътуването на американските войски.
Оттеглянето също така представлява възможност за афганистанския народ да постигне истински суверенитет. През последните 20 години 40 различни държави разполагат сили за сигурност в Афганистан. Скоро обаче всички решения относно военните подходи към талибаните и други терористични групи ще бъдат вземани от афганистанското правителство. Всъщност оправданието на талибаните за войната - джихад срещу чужда сила - ще спре да бъде приложимо.
Решението на САЩ изненада талибаните и техните покровители в Пакистан и ги принуди да направят избор. Ще станат ли надеждни заинтересовани страни или ще насърчат повече хаос и насилие? Ако талибаните изберат последния път, ANDSF ще се бори с тях. И ако талибаните продължат да отказват да преговарят, те ще изберат гроба.
За да избегнат тази съдба, талибаните трябва да отговорят на критични въпроси относно тяхната визия за Афганистан. Ще приемат ли избори и ще се ангажират ли да отстояват правата на всички афганистанци, включително момичета, жени и малцинства?
Отрицателните отговори на тези въпроси се предполагат от неотдавнашното решение на талибаните да се оттеглят от мирна конференция, която трябваше да започне в Истанбул в края на април. Изглежда, че талибаните продължават да се интересуват повече от властта, отколкото от мира. Политическото уреждане и интеграцията на талибаните в обществото и правителството е единственият път напред. Но топката сега е в техния корт.
БЪДЕЩЕТО, КОЕТО ИСКАТ АФГАНЦИТЕ
Афганистанците не могат и абсолютно няма да се върнат към ужасите от 90-те години. Ние не чакаме бездейно мирът да ни връхлети, а продължаваме да предприемаме стъпки за създаване на среда и платформа за неговото утвърждаване. Рисковете от оттеглянето на САЩ са широко разгласени в новинарските медии, но виждаме малко сериозен дискурс относно възможностите, които съществуват.
Всички международни заинтересовани страни и афганистанският народ искат суверенен, ислямски, демократичен, обединен, неутрален и свързан Афганистан. Афганистанският народ потвърди подкрепата си за този модел на държавно устройство по време на мирната джирга през август 2020 г. Международната общност потвърди желанието си за този модел на държава през март 2020 г., когато Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 2513, от която стана ясно, че светът не иска завръщане на емиратството на талибаните.
Далеч по-малко ясно е обаче какво искат талибаните. Те изискват ислямска система - но това вече съществува в Афганистан. За да успеят всякакви преговори за политическо уреждане между афганистанското правителство и талибаните, талибаните трябва да формулират желаната от тях държава с яснота и подробности.
Преговорите ще изискват надежден и неутрален медиатор. Тази необходимост се подчертава от преговорите в Доха между афганистанското правителство и талибаните; в разговорите липсва такъв посредник и засега са стигнали до безизходица. Най-добре поставената организация за тази роля ще бъде ООН.
Ако талибаните откажат да преговарят, те ще изберат гроба.
Първите теми на преговорите трябва да бъдат постигане на желаното крайно състояние и въвеждане на всеобхватно прекратяване на огъня, за да се внесе мир и отдих в ежедневието на афганистанския народ и да се възстанови доверието и вярата в миротворческия процес. Тъй като примирията, установени по време на мирни преговори, често се разпадат, е изключително важно да имаме международен мониторинг.
След това страните ще трябва да обсъдят и да вземат решение за преходна администрация. Въпреки че структурата на републиката трябва да остане непокътната, една мирна администрация ще поддържа реда и приемствеността, докато се планират и провеждат избори.
Този преходен орган ще има кратък мандат и ще приключи веднага щом президентските, парламентарните и местните избори определят новото ръководство на страната. На такива избори не бих се кандидатирал и бих с готовност подал оставката си на президентския пост преди официалния край на настоящия ми мандат, ако това означава, че избраният от мен наследник ще има мандат за мир.
Преговорите биха се изправили пред трудни въпроси, като например дали и как талибаните ще прекратят отношенията си с Пакистан, което им осигурява подкрепа за логистика, финанси и набиране на персонал. Разговорите трябва да бъдат насочени и към продължаващите връзки на талибаните с Ал Кайда, които ООН подробно описва в доклад за 2020 г.
Поради това е от решаващо значение афганистанското правителство и талибаните също да се споразумеят за подход срещу Ислямска държава (или ИДИЛ), Ал Кайда и други терористични групи и нашето споразумение да включва рамка за борба с тероризма, която осигурява гаранции за подкрепа от други страни в региона и от международните организации.
Споразумението трябва също да осигури продължаването на регионалната дипломация на високо равнище и да приветства участието на личния представител на генералния секретар на ООН.
След като афганистанското правителство и талибаните постигнат споразумение, афганистанският народ ще трябва публично да го одобри чрез най-високата форма на изграждане на национален консенсус в нашата страна: Лоя джирга, голямото събрание на лидери на мъже и жени от всяка провинция. През последните 20 години талибаните бяха лишени от сериозни връзки чрез потапяне в афганистанското общество, а лоя джирга ще предложи идеална възможност за тяхното ръководство да взаимодейства с всички сегменти от населението.
Афганистанският народ иска държава, която да е суверенна, ислямска, демократична, обединена и неутрална.
След като бъде договорено, подписано и одобрено политическо споразумение, ще започне упоритата работа по прилагането. Това е процесът на изграждане на мир. Винаги има изкушение да се направи временното постоянно, поради което мирното правителство трябва да даде приоритет на изборите.
Междувременно обаче преходното ръководство ще трябва да вземе поредица от твърди решения за това как да управлява. Икономическото развитие, образованието и здравните услуги и други ключови функции на държавата ще трябва да продължат без прекъсване. Всяко спиране би имало пагубни последици за афганистанския народ и за икономиката.
Ще има и нови приоритети, като освобождаване на военнопленници; интегриране на членове на талибаните във всички нива на управление, армията и обществото; и разглеждане на оплакванията на тези, които са загубили близки, собственост и поминък през последните две десетилетия на война.
Новоизбраното правителство ще има важен мандат да поддържа мира и да прилага споразумението. Това може да наложи извършване на изменения в конституцията. Конституцията ясно посочва, че с изключение на ислямския характер на държавата и основните права на гражданите, всичко останало подлежи на изменение и съществуват механизми за прилагане на тези промени.
Новото правителство също ще се сблъска с реинтеграцията на бежанците (особено тези, които са избягали в Иран и Пакистан), презаселването на вътрешно разселени хора и често пренебрегвания въпрос за националното помирение. Междувременно преходното прекратяване на огъня ще трябва да отстъпи на ситуация, при която държавните институции командват легитимен монопол върху използването на сила.
А Афганистан ще трябва да се ангажира с постоянен неутралитет, за да смекчи риска от регионални конфликти. Общото събрание на ООН или Съветът за сигурност на ООН биха били идеалните места за установяване и формализиране на неутралния статут на Афганистан.
ПЪТЯТ НАПРЕД
Дори в идеална среда постигането на справедлив и траен мир не би било лесно пътуване. И за съжаление средата, в която работим, не е идеална. Има много рискове този процес да бъде дерайлиран или нарушен и афганистанците да загубят още една възможност за мир.
Първо, възприемането на несигурността, подхранвано от ужасните прогнози в медиите, може да накара много афганистанци да напуснат страната. Това може да доведе до повторение на бежанската криза, разгърнала се през 2015 г., и би лишило страната от талантливи хора точно в момента, когато те са най-необходими.
Друг риск е, че нарушен или безразборен преход може да застраши командването и контрола в сектора за сигурност на страната. Трябва да има организиран политически процес за прехвърляне на властта, така че силите за сигурност да не останат без ръководство и контрол.
Освен това е изключително важно САЩ и НАТО да изпълнят съществуващите си ангажименти за финансиране на ANDSF. Това е може би най-важният принос, който международната общност може да направи за успешния преход към мир в Афганистан.
Съществува и риск афганистанските политически фигури да не подхванат организирания мирен процес. По този начин ние се стремим да гарантираме, че процесът е приобщаващ, не само на вътрешнополитически фигури и различни слоеве на афганистанското общество, но и на регионални участници, които потенциално биха могли да се опитат да провалят процеса.
Основният риск за мира обаче е погрешното изчисление на талибаните. Талибаните все още вярват в собствения си разказ, че са победили НАТО и САЩ. Те се чувстват смели и тъй като техните политически лидери никога не са насърчавали военния си клон да приеме идеята за мир, най-големият риск е, че талибаните ще продължат да не проявяват сериозен интерес към сключване на политическа сделка и вместо това ще изберат продължаваща военна агресия.
Не е късно Пакистан да се превърне в партньор и участник в подреден мирен процес.
Ако това се случи, афганистанското правителство и силите за сигурност са готови. Докато се подготвяме за мирни преговори с талибаните, ние също сме готови да се изправим срещу тях на бойното поле. През последните две години над 90 процента от афганистанските военни операции се провеждат изцяло от афганистанските сили за сигурност. Ако талибаните изберат насилието, това би означавало голяма конфронтация през пролетните и летните месеци, в края на която талибаните няма да имат дружи добри възможности, освен да се върнат на масата за преговори.
Пакистан също може да направи грешни сметки, при това по начин, който застрашава мира. Има положителни признаци, че Пакистан ще избере пътя на регионалната свързаност, мир и просперитет, както е посочено в изказванията, направени през март в диалога за сигурността в Исламабад от пакистанския премиер Имран Хан и началника на генералния щаб на пакистанската армия генерал Камар Джавед Байва . Тези изявления могат да означават важен опорен момент от деструктивен към конструктивен подход към отношенията с Афганистан. Сега е налице възможността да приведем тези думи в действие.
Ако Пакистан реши да подкрепи талибаните обаче, тогава Исламабад ще предпочете вражда с афганистанската нация и ще се откаже от огромните икономически ползи, които мирът и регионалната свързаност биха предложили. Пакистан ще се превърне в международен парий, тъй като няма да има лостове след изтеглянето на американските войски. Пакистанското правителство направи грешни изчисления в своя отговор на плана за действие на Съединените щати за Афганистан и региона, но не е късно Исламабад да се появи като партньор и заинтересована страна в подреден мирен процес.
Докато преминаваме през неизследвани води за Афганистан, аз съм съсредоточен върху постигането на възможно най-добрия резултат от този дълъг период на конфликт: суверенен, ислямски, демократичен, обединен, неутрален и свързан Афганистан. Готов съм на компромиси и жертви, за да го постигна. Изтеглянето на американските войски е възможност да ни доближим до тази крайна държава, но само ако всички афганистанци и техните международни партньори се ангажират с ясен път напред и последователно следват този курс.
Превод: ЕС